Апатозавър — динозавър-завропод от горната юра: описание и размери

Апатозавър — гигантски завропод от горната юра: подробно описание, размери, находки и любопитни факти за дължина, тегло и живот в стада.

Автор: Leandro Alegsa

Апатозавърът е динозавър, живял през горната юра. Той е от същото семейство като диплодока. Някога се е смятало, че бронтозавърът е по-късно име на апатозавъра, но сега е доказано, че е отделен род.

Апатозавърът е бил дълъг 21 метра, висок 4,5 метра в областта на хълбоците и е тежал до 23 метрични тона. Ядял е растения. Костите му са открити в Уайоминг, Колорадо, Оклахома и Юта.

Когато е открит за първи път, учените смятат, че апатозавърът е живял отчасти под вода, тъй като не е можел да поддържа собственото си тегло на сушата. Сега те смятат, че е живял на сушата, вероятно на стада.

Шийните прешлени са по-малко издължени и по-солидни от тези на диплодока. Костите на краката са много по-едри (въпреки че са по-дълги), което предполага, че животното е било по-здраво. При нормално придвижване опашката се е държала над земята. Подобно на повечето завроподи, апатозавърът е имал само по един голям нокът на всеки преден крайник, като първите три пръста на задния крайник са притежавали нокти.

Съществуват поне два вида апатозаври:

  • Apatosaurus ajax — типичният вид, първоначално описан през късния 19-ти век; често се използва като референт за характеристиките на рода.
  • Apatosaurus louisae — известен от по-пълни и добре запазени скелети; този вид е често използван при музейни реконструкции и статични експонати.

Произход и история на откриването

Апатозавърът е описан през края на 19-ти век по време на известната епоха на палеонтологическите разкопки в западните щати на САЩ. Първите находки са направени в скални формации от типа Morrisоn, които датират от горната юра. В продължение на десетилетия съществува голямо объркване с рода Brontosaurus: първоначално някои видове бяха слети, след това разделени, а през 2015 г. въведен подробен сравнителен анализ показа, че Brontosaurus може да бъде възстановен като отделен род — въпрос, който продължава да предизвиква дискусии сред специалистите.

Анатомия и размери

Апатозавърът е типичен завропод: дълга шия, масивно тяло, четири стълбовидни крайника и дълга опашка. В сравнение с някои други диплодокоиди шията е по-едра и по-малко издължена, което означава по-солидна носеща структура. Краката са прави и мощни, пригодени да носят голямо телесно тегло. Опашката е използвана като балансьор и вероятно не е била толкова тънка и „камшичена“, както при някои роднини.

Общите оценки за размерите варират, но типичните стойности са: дължина до около 21 метра, височина в областта на хълбоците приблизително 4–5 метра и маса, оценявана до около 20–25 метрични тона в зависимост от индивида и метода на изчисление.

Начин на живот и хранене

Апатозавърът е бил тревопасен. Начинът на хранене е предмет на изследвания — някои реконструкции предполагат, че животното е можело да пасе ниско растяща растителност (нишестени папрати, леторасли и др.), докато други предлагат и възможности за по-високо достигане чрез дългата шия. Поради масивното си тяло и колективната защита е вероятно да е живял в стада или поне в групи, което да е давало предимство срещу хищници.

Палеоекология

Апатозавърът населявал територии от това, което днес е западната част на Северна Америка — точното разпределение е потвърдено чрез находки в Уайоминг, Колорадо, Оклахома и Юта. Тези места тогава представлявали разнообразни местообитания с реки, заливни равнини и гори. В екосистемата на горната юра апатозаврите са споделяли средата с други големи динозаври като Allosaurus, Stegosaurus и Diplodocus.

Репродукция и растеж

Като всички завроподи, апатозаврите са се размножавали чрез яйца. Откритите находки на гнезда и ембриони на други завроподи подсказват, че младите са израствали бързо, за да намалят риска от хищници. Конкретни доказателства за грижите за малките при апатозаврите са редки, така че въпросът остава частично открит.

Впечатление в науката и културата

Апатозавърът играе важна роля в популярната представа за „класическия“ голям завропод — масивен, дългошеен и незаменим елемент от образа на праисторическия свят в музеи и медии. Дебатът около името и връзката с Brontosaurus е пример за това как науката се развива и ревизира въз основа на нови данни и методи.

Какво остава неясно

Все още има нерешени въпроси относно точния брой валидни видове, различията между близки родове и подробностите от екологията им (например точният диапазон на хранене и социалното поведение). С всяка нова находка и с напредването на техниките за анализ учените уточняват картината на живота на тези впечатляващи животни.

Начин на живот

През 19-ти и началото на 20-ти век се е смятало, че зауроподите като апатозавъра са били твърде масивни, за да поддържат собственото си тегло на сушата. Предполага се, че те са живели частично потопени във вода, може би в блата. Последните открития не потвърждават това. Сега се смята, че зауроподите са били изцяло сухоземни животни. Проучване на муцуните на диплодоцидите показва, че квадратната муцуна, големият дял на ямките и фините, субпаралелни драскотини на зъбите на апатозавъра предполагат, че той е бил приземен, неселективен браузър. Възможно е да е ял папрати, цикади, семенни папрати, хвощове и водорасли.

Все още не са изяснени важни въпроси като контрола на топлината, скоростта на метаболизма и дишането. Някои учени твърдят, че сърцето е имало проблеми с поддържането на достатъчно кръвно налягане, за да се насити мозъкът с кислород. Други предполагат, че почти хоризонталната поза на главата и шията е щяла да елиминира проблема с кръвоснабдяването на мозъка, тъй като той не е бил повдигнат.

Джеймс Фарлоу изчислява, че динозавър с размерите на апатозавър с тегло около 35 тона (34 дълги тона; 39 къси тона) би имал 5,7 тона (5,6 дълги тона; 6,3 къси тона) ферментационно съдържание (храна, която се смила). "Топлината от ферментацията може да е била значителен източник на терморегулационна топлина за тези влечуги".

Опашен прешлен от екземпляр FMNH P25112, показващ пневматични ямки (дупки)Zoom
Опашен прешлен от екземпляр FMNH P25112, показващ пневматични ямки (дупки)

Следи от млад екземпляр.Zoom
Следи от млад екземпляр.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява апатозавърът?


О: Апатозавърът е динозавър от вида зауропод, живял през горната юра.

В: Кое е семейството на апатозавъра?


О: Апатозавърът е от същото семейство като диплодока.

Въпрос: За какъв е бил смятан някога бронтозавърът?


О: Някога се е смятало, че бронтозавърът е по-късен вариант на апатозавъра.

В: Колко голям е бил апатозавърът?


О: Апатозавърът е достигал дължина 21 метра, височина в бедрата 4,5 метра и тегло до 23 метрични тона.

В: С какво се е хранил апатозавърът?


О: Апатозавърът е ял растения.

В: Къде са открити костите на апатозавъра?


О: Кости на апатозавър са открити в Уайоминг, Колорадо, Оклахома и Юта.

В: Апатозавърът е живял във вода или на сушата?


О: Някога учените са смятали, че апатозавърът е живял отчасти под водата, но сега смятат, че е живял на сушата, вероятно на стада.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3