Gastornis
Gastornis, известен преди като Diatryma, е изчезнал род големи нелетящи птици. Живели са през късния палеоцен и ранния еоцен на кайнозойската епоха. Първите останки са открити в средата на 19 век.
През 70-те години на XIX в. известният американски палеонтолог Едуард Дринкър Коуп открива друг, по-пълен набор от вкаменелости в Северна Америка и ги нарича Diatryma.
Фосилни останки от тези птици са открити в Западна и Централна Европа (Англия, Белгия, Франция и Германия), както и в Северна Америка. Техният начин на живот е спорен.
Описание
Средната височина на Gastornis parisiensis е 1,75 м, но големите индивиди достигат до 2 м. Gastornis е имал огромен клюн с леко закърнял връх, което вероятно подсказва, че е бил месояден. Gastornis е имал големи и мощни крака. Имал е големи стъпала с малки нокти. Фосилните отпечатъци от стъпала подсказват, че е бил тревопасен.
Палеобиология
Дистрибуция
Въпреки че Северна Америка и Европа са разделени в края на кредата, някъде все още трябва да е имало сухоземна граница. Това е така, защото европейските и северноамериканските диатрими са били толкова сходни. Други родове птици и бозайници също се срещат от двете страни на (днешния) Северен Атлантик през палеоцена и еоцена. Това е доказателство, че Европа и Северна Америка някога са били свързани със суша в част от ранния кайнозой.
Палеоекология
По онова време средата, в която е живял Gastornis, е била гъста и с влажен до сух субтропичен или дори тропичен климат. Северна Америка и Европа все още са били доста близо, а Гренландия вероятно е била покрита с буйни гори и пасища. Само тесни проливи с дължина най-много няколко 100 км биха блокирали сухопътното разселване на предците на Gastornis. Земята в Северна Америка е била свързана. Техният европейски ареал е бил архипелаг, като Алпите са се издигали нагоре, а морското равнище през палеоцена и еоцена е било високо. В географско отношение той е бил приблизително подобен на днешна Индонезия.
Гасторнисът е изобразяван като хищник. Въпреки това някои се съмняват, че птицата е била достатъчно подвижна, за да улови бързо движеща се плячка, и се съмняват, че клюнът ѝ е бил подходящ за месоядство. Възможно е Gastornis да е бил ловец от засада или да е използвал техники за лов на стада, за да преследва или засажда плячка. Ако Gastornis е бил хищник, той би имал нужда от някакво средство за лов на плячка през гъстата гора.
Възможно е също така да са били предимно мършави, всеядни или дори тревопасни животни. Големият клюн на Gastornis е бил подходящ за раздробяване на семена и откъсване на растителност. Но той изглежда твърде силен за чисто вегетарианска диета. Независимо от това с какво са се хранили тези птици, клюнът може да е бил използван и за социална демонстрация - присъствието му във всички известни фосили говори против ролята му на сексуална демонстрация. Тези противоречиви хипотези, които не могат да бъдат разделени от доказателствата, правят палеобиологията на Gastornis неясна.
Подобни гигантски птици от кайнозоя са южноамериканските терористи (phorusrhacids) и австралийските михирунги (Dromornis). Първите със сигурност са били месоядни, а за вторите се предполага, че също са били хищници. От друга страна, плъховете, нелетящите гигантски птици на нашето време, се хранят с растения, дребни гръбначни и безгръбначни животни.
Gastornis са били сред най-големите, ако не и най-големите птици, живели през палеогена. Те са имали малко естествени врагове и сериозни конкуренти. Ако тези огромни птици са били активни ловци, те трябва да са били важни върхови хищници, които са доминирали в горските екосистеми на Северна Америка и Европа до средата на еоцена.
В средата на еоцена в Евразия и Северна Америка се появяват големи креодонтски и мезонихидни хищници. Появата на тези нови хищници съвпада с упадъка на Gastornis и неговите родственици. Това вероятно се дължи на засилената склонност на хищниците от семейство бозайници да ловуват заедно в стада (особено при креодонтите, подобни на хиена). Не познаваме нито една птица, която да е тежала повече от половин метричен тон. Може би те не са могли да еволюират до по-големи размери. Ако това е така, те не биха могли да се конкурират с огромните си размери, както често правят бозайниците.
Череп Gastornis.
Скелет на Gastornis
Следи от вкаменелости
В къснопалеоценските залежи в Испания и ранноеоценските залежи във Франция в Прованс са открити фрагменти от черупки на огромни яйца. Предполага се, че те са от Gastornis.
Някои от тези фрагменти са достатъчно пълни, за да се възстанови размерът им от 24 на 10 cm (около 9,5 на 4 инча) с черупки с дебелина 2,3-2,5 mm. Това е приблизително още половината от размера на щраусовото яйце, а формата му е много различна от тази на по-закръглените яйца на ратаите.
Големи птици
Въпроси и отговори
В: Какво е гасторнис?
О: Gastornis е изчезнал род големи нелетящи птици.
В: Кога е живял Gastornis?
О: Gastornis е живял през късния палеоцен и ранния еоцен на кайнозоя.
В: Кога са открити първите останки от Gastornis?
О: Първите останки от Gastornis са открити в средата на 19 век.
В: Кой открива по-пълен набор от вкаменелости на Gastornis в Северна Америка?
О: Известният американски палеонтолог Едуард Дринкър Коуп открива по-пълен набор от вкаменелости на Gastornis в Северна Америка през 70-те години на XIX век.
В: Къде са открити фосилни останки от Gastornis?
О: Вкаменелости от Gastornis са открити в Западна и Централна Европа (Англия, Белгия, Франция и Германия), както и в Северна Америка.
В: Какво се спори относно начина на живот на Gastornis?
О: Начинът на живот на Gastornis е спорен.
Въпрос: Нелетяща птица ли е Gastornis?
О: Да, Gastornis е голяма нелетяща птица.
