Gastornis (Diatryma) — гигантски изчезнали птици от палеоцен/еоцен

Открийте Gastornis (Diatryma) — гигантските нелетящи птици от палеоцен/еоцен: находки, произход, мистерии и спорове за начин на живот.

Gastornis, известен преди като Diatryma, е изчезнал род големи нелетящи птици. Живели са през късния палеоцен и ранния еоцен на кайнозойската епоха. Първите останки са открити в средата на 19 век.

През 70-те години на XIX в. известният американски палеонтолог Едуард Дринкър Коуп открива друг, по-пълен набор от вкаменелости в Северна Америка и ги нарича Diatryma.

Фосилни останки от тези птици са открити в Западна и Централна Европа (Англия, Белгия, Франция и Германия), както и в Северна Америка. Техният начин на живот е спорен.

Външен вид и размери

Gastornis са били масивни, нелетящи птици с къси криле, мощно тяло и огромна глава. Характерна черта е масивният, висок и здрав клюн, който дава впечатление за „счупващ“ и здрав захват. Височината им е оценявана до около 1.8–2 m от земята до главата. Оценките за телесната маса варират: някои автори предлагат десетки килограми, други — повече от сто; точната маса остава предмет на дебат поради непълнотата на скелетните материали и различните методи за реконструкция.

Таксономия и исторически обзор

Имената Gastornis и Diatryma са били използвани в литературата взаимнозаменяемо; впоследствие повечето изследвания смятат двата рода за тясно свързани или за единичен род (Gastornis), но в някои публикации остава разграничение по регионални и морфологични признаци. Gastornis се включва в семейство Gastornithidae — група големи, нелетящи птици от ранния кайнозой. Първите находки в Европа и Северна Америка и ранните описания от XIX век формират представата за тези птици като „гиганти“ на постдиноширения свят.

Разпространение и геологична възраст

Останки на Gastornis се срещат в пластове от късен палеоцен и ранен еоцен. Географски техните находища обхващат Европа и Северна Америка, което показва, че тези птици са били широко разпространени в хълмисти и гористи райони на Северното полукълбо по време на топлинните интервали в началото на кайнозоя.

Начин на живот и диета

През десетилетията научната интерпретация на хранителните навици на Gastornis се е променяла. Първоначално масивният клюн и големият размер доведоха до популярната представа, че това са били върхови наземни хищници, способни да ловуват дребни и средни бозайници. По-късни морфологични анализи обаче показаха, че краката и ноктите не изглеждат специално пригодени за бързо преследване или задържане на голяема плячка, а клюнът може би е служил за откъртване на растения, плодове и твърди растителни части.

Доказателства от изотопни анализи и форма на клюна подкрепят идеята, че поне част от видовете са били основно растителноядни или всъдоядни, а не специализирани хищници. Възможно е хранителният спектър да е включвал и безгръбначни, яйца или трупове — с други думи, адаптивна, всеядна стратегия.

Морфологични белези и адаптации

• Череп и клюн: голям, изключително здрав клюн, подходящ за рязане и натрошаване.
• Крила: къси и неспособни на полет; служели вероятно за баланс и дребни маневри при движение.
• Крака и ходила: здрави, подпомагащи ходене по твърд терен; ноктите не изглеждат като типично „хищнически“ за задържане на плячка.

Изчезване

Gastornis изчезва в края на ранния еоцен. Причините вероятно са комплексни: промени в климата и растителността, появата и радиацията на нови бозайници, както и локални екологични промени, които намаляват наличните храни и местообитания. Поради широкото си разпространение, изчезването им е вероятно резултат от постепенни екологични промени, а не от едно-единствено събитие.

Видове и фосилни находки

В рода (или родовете) са описани няколко вида, базирани на различни комплекти вкаменелости от Европа и Северна Америка. Пълните скелети са рядкост и често реконструкциите се основават на комбиниране на части от различни индивиди и находища. Находките от края на XIX в. (като тези на Коуп) и по-късни находки позволиха постепенно подобряване на представата за скелетната анатомия и евентуалните поведенчески черти.

Културно и научно значение

Gastornis е популярен обект в популярната палеонтология, често представян като „гигантска птица-убиец“ в по-стари източници и илюстрации. Съвременните изследвания обаче показват по-нюансирана картина — голяма, мощна, но не непременно строго хищна птица, която заема важна ниша в пост-динозавровите екосистеми.

Въпреки че много въпроси остават, Gastornis продължава да е интересен пример за еволюционни експерименти с голям размер и нелетящ начин на живот при птиците в периода след масовото измиране в края на креда.

Палеобиология

Дистрибуция

Въпреки че Северна Америка и Европа са разделени в края на кредата, някъде все още трябва да е имало сухоземна граница. Това е така, защото европейските и северноамериканските диатрими са били толкова сходни. Други родове птици и бозайници също се срещат от двете страни на (днешния) Северен Атлантик през палеоцена и еоцена. Това е доказателство, че Европа и Северна Америка някога са били свързани със суша в част от ранния кайнозой.

Палеоекология

По онова време средата, в която е живял Gastornis, е била гъста и с влажен до сух субтропичен или дори тропичен климат. Северна Америка и Европа все още са били доста близо, а Гренландия вероятно е била покрита с буйни гори и пасища. Само тесни проливи с дължина най-много няколко 100 км биха блокирали сухопътното разселване на предците на Gastornis. Земята в Северна Америка е била свързана. Техният европейски ареал е бил архипелаг, като Алпите са се издигали нагоре, а морското равнище през палеоцена и еоцена е било високо. В географско отношение той е бил приблизително подобен на днешна Индонезия.

Гасторнисът е изобразяван като хищник. Въпреки това някои се съмняват, че птицата е била достатъчно подвижна, за да улови бързо движеща се плячка, и се съмняват, че клюнът ѝ е бил подходящ за месоядство. Възможно е Gastornis да е бил ловец от засада или да е използвал техники за лов на стада, за да преследва или засажда плячка. Ако Gastornis е бил хищник, той би имал нужда от някакво средство за лов на плячка през гъстата гора.

Възможно е също така да са били предимно мършави, всеядни или дори тревопасни животни. Големият клюн на Gastornis е бил подходящ за раздробяване на семена и откъсване на растителност. Но той изглежда твърде силен за чисто вегетарианска диета. Независимо от това с какво са се хранили тези птици, клюнът може да е бил използван и за социална демонстрация - присъствието му във всички известни фосили говори против ролята му на сексуална демонстрация. Тези противоречиви хипотези, които не могат да бъдат разделени от доказателствата, правят палеобиологията на Gastornis неясна.

Подобни гигантски птици от кайнозоя са южноамериканските терористи (phorusrhacids) и австралийските михирунги (Dromornis). Първите със сигурност са били месоядни, а за вторите се предполага, че също са били хищници. От друга страна, плъховете, нелетящите гигантски птици на нашето време, се хранят с растения, дребни гръбначни и безгръбначни животни.

Gastornis са били сред най-големите, ако не и най-големите птици, живели през палеогена. Те са имали малко естествени врагове и сериозни конкуренти. Ако тези огромни птици са били активни ловци, те трябва да са били важни върхови хищници, които са доминирали в горските екосистеми на Северна Америка и Европа до средата на еоцена.

В средата на еоцена в Евразия и Северна Америка се появяват големи креодонтски и мезонихидни хищници. Появата на тези нови хищници съвпада с упадъка на Gastornis и неговите родственици. Това вероятно се дължи на засилената склонност на хищниците от семейство бозайници да ловуват заедно в стада (особено при креодонтите, подобни на хиена). Не познаваме нито една птица, която да е тежала повече от половин метричен тон. Може би те не са могли да еволюират до по-големи размери. Ако това е така, те не биха могли да се конкурират с огромните си размери, както често правят бозайниците.

Череп Gastornis.


Скелет на Gastornis

Въпроси и отговори

В: Какво е гасторнис?

В: Кога е живял Gastornis?

В: Кога са открити първите останки от Gastornis?

В: Кой открива по-пълен набор от вкаменелости на Gastornis в Северна Америка?

В: Къде са открити фосилни останки от Gastornis?

В: Какво се спори относно начина на живот на Gastornis?

Въпрос: Нелетяща птица ли е Gastornis?

Търсене по буква