Gastornis, известен преди като Diatryma, е изчезнал род големи нелетящи птици. Живели са през късния палеоцен и ранния еоцен на кайнозойската епоха. Първите останки са открити в средата на 19 век.

През 70-те години на XIX в. известният американски палеонтолог Едуард Дринкър Коуп открива друг, по-пълен набор от вкаменелости в Северна Америка и ги нарича Diatryma.

Фосилни останки от тези птици са открити в Западна и Централна Европа (Англия, Белгия, Франция и Германия), както и в Северна Америка. Техният начин на живот е спорен.

Външен вид и размери

Gastornis са били масивни, нелетящи птици с къси криле, мощно тяло и огромна глава. Характерна черта е масивният, висок и здрав клюн, който дава впечатление за „счупващ“ и здрав захват. Височината им е оценявана до около 1.8–2 m от земята до главата. Оценките за телесната маса варират: някои автори предлагат десетки килограми, други — повече от сто; точната маса остава предмет на дебат поради непълнотата на скелетните материали и различните методи за реконструкция.

Таксономия и исторически обзор

Имената Gastornis и Diatryma са били използвани в литературата взаимнозаменяемо; впоследствие повечето изследвания смятат двата рода за тясно свързани или за единичен род (Gastornis), но в някои публикации остава разграничение по регионални и морфологични признаци. Gastornis се включва в семейство Gastornithidae — група големи, нелетящи птици от ранния кайнозой. Първите находки в Европа и Северна Америка и ранните описания от XIX век формират представата за тези птици като „гиганти“ на постдиноширения свят.

Разпространение и геологична възраст

Останки на Gastornis се срещат в пластове от късен палеоцен и ранен еоцен. Географски техните находища обхващат Европа и Северна Америка, което показва, че тези птици са били широко разпространени в хълмисти и гористи райони на Северното полукълбо по време на топлинните интервали в началото на кайнозоя.

Начин на живот и диета

През десетилетията научната интерпретация на хранителните навици на Gastornis се е променяла. Първоначално масивният клюн и големият размер доведоха до популярната представа, че това са били върхови наземни хищници, способни да ловуват дребни и средни бозайници. По-късни морфологични анализи обаче показаха, че краката и ноктите не изглеждат специално пригодени за бързо преследване или задържане на голяема плячка, а клюнът може би е служил за откъртване на растения, плодове и твърди растителни части.

Доказателства от изотопни анализи и форма на клюна подкрепят идеята, че поне част от видовете са били основно растителноядни или всъдоядни, а не специализирани хищници. Възможно е хранителният спектър да е включвал и безгръбначни, яйца или трупове — с други думи, адаптивна, всеядна стратегия.

Морфологични белези и адаптации

  • Череп и клюн: голям, изключително здрав клюн, подходящ за рязане и натрошаване.
  • Крила: къси и неспособни на полет; служели вероятно за баланс и дребни маневри при движение.
  • Крака и ходила: здрави, подпомагащи ходене по твърд терен; ноктите не изглеждат като типично „хищнически“ за задържане на плячка.

Изчезване

Gastornis изчезва в края на ранния еоцен. Причините вероятно са комплексни: промени в климата и растителността, появата и радиацията на нови бозайници, както и локални екологични промени, които намаляват наличните храни и местообитания. Поради широкото си разпространение, изчезването им е вероятно резултат от постепенни екологични промени, а не от едно-единствено събитие.

Видове и фосилни находки

В рода (или родовете) са описани няколко вида, базирани на различни комплекти вкаменелости от Европа и Северна Америка. Пълните скелети са рядкост и често реконструкциите се основават на комбиниране на части от различни индивиди и находища. Находките от края на XIX в. (като тези на Коуп) и по-късни находки позволиха постепенно подобряване на представата за скелетната анатомия и евентуалните поведенчески черти.

Културно и научно значение

Gastornis е популярен обект в популярната палеонтология, често представян като „гигантска птица-убиец“ в по-стари източници и илюстрации. Съвременните изследвания обаче показват по-нюансирана картина — голяма, мощна, но не непременно строго хищна птица, която заема важна ниша в пост-динозавровите екосистеми.

Въпреки че много въпроси остават, Gastornis продължава да е интересен пример за еволюционни експерименти с голям размер и нелетящ начин на живот при птиците в периода след масовото измиране в края на креда.