Айнзацгрупи | паравоенна група в нацистка Германия

Създаване и действие T4

Ръководителят на СС Райнхард Хайдрих създава Einsatzgruppen през 1938 г.

Първоначално, през октомври 1938 г., Хайдрих изпраща Айнзацгрупите в Судетската област. Адолф Хитлер, лидерът на нацистка Германия, иска да завладее Судетската област. Той е готов да използва нацистката армия, за да нахлуе в района. В Мюнхенското споразумение обаче световните сили се съгласяват, че Хитлер може да получи Судетската област. Айнзацгрупите помагат за превземането на правителствени сгради и вземат всички държавни документи, които могат да намерят. Те също така арестуват около 10 000 чешки комунисти и германски граждани.^{pp. 405, 412}

От септември до декември 1939 г. Einsatzgruppen участват в нацистката програма "Действие Т4". Нацистите вярват, че хората с физически, интелектуални и психически увреждания не заслужават да живеят. Акция Т4 е план за избиването на всички тях. Първоначално Einsatzgruppen и други нацисти застрелват тези хора. През пролетта на 1940 г. обаче нацистите започват да използват газови камери, за да могат да убиват хората с увреждания по-бързо.^{pp. 138–141}

 

Нахлуване в Полша

През 1939 г. Хитлер решава да нахлуе в Полша. Хайдрих решава, че Einsatzgruppen ще последват редовната германска армия.^p. 425 Тяхната задача е да убиват най-важните хора в полското общество, като духовници, учители и представители на академичните среди. Те ще убиват и всеки, който откаже да се съгласи с нацистките идеи или правила.^p. 144 Адолф Хитлер казва: "...не трябва да има полски лидери; където има полски лидери, те трябва да бъдат убити[.]"^p. 143 Einzatsgruppen следват този план, като до края на 1939 г. убиват около 65 000 цивилни граждани. Тези хора включват полски лидери, евреи, проститутки, роми и хора с психични заболявания.^{pp. 430–432}

Накрая Айнзацгрупите принуждават оцелелите евреи в Полша да се преместят в гета в големите полски градове. Нацистите планират да се отърват от всички евреи в Полша, но все още не са решили къде да ги изпратят.^{pp. 227–228, 242-245} С помощта на германската армия Айнзацгрупите принуждават десетки хиляди евреи да се отправят на изток към частта от Полша, която е завладяна от Съветския съюз.^p. 429

 

Операция "Барбароса

През 1941 г. Хитлер решава да нападне Съветския съюз. Той нарича този план операция "Барбароса". Хитлер мрази комунизма. Той искал да превземе комунистическия Съветски съюз и да убие комунизма завинаги.^{pp. 95–96}

През май 1941 г. Хайдрих дава заповед на Айнзацгрупите да избиват евреите в Съветския съюз.^{pp. 94–95}

През юни 1941 г. Хайнрих Химлер, ръководител на СС, съобщава на другите ръководители на СС, че нацистите планират да убият до 30 милиона души в Съветския съюз. Айнзацгрупите ще играят важна роля в това, като убиват хора, които нацистите смятат за по-нисши. Въпреки това нацистите ще използват и други стратегии, като например гладуване, за да убиват други съветски граждани.^p. 181

Einsatzgruppen са разделени на седем батальона.^p. 225 Армията на Хитлер нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Няколко седмици по-късно Айнзацгрупите започват работа в Източна Полша, която е под контрола на Съветския съюз.^p. 185 Хайдрих им възлага три основни задачи:^p. 177

1. Да поеме контрола върху всички офиси и документи, принадлежащи на Съветския съюз и Комунистическата партия;
2. да убие всички висши ръководители на Съветския съюз; и
3. Да започне и да насърчава погроми (бунтове и убийства) срещу евреи.

Айнзацгрупите изпълняват тези задачи по много начини. Понякога изготвяли списъци на хора, които смятали за врагове, и след това ги убивали. Друг път те извършвали масови убийства на хиляди хора в рамките на няколко дни. Например в Бабий Яр един батальон на Айнзатцгрупен убива 33 771 евреи за два дни; при клането в Румбула друг батальон убива около 25 000 души за два дни.

 
Полски фермери, убити от Einsatzgruppen  

Създават се още Einsatzgruppen

Когато нацистите завладяват все повече държави, те създават все повече айнзацгрупи. Те създават и по-малки групи, наречени Einsatzkommando и Sonderkommando. Те включват:

• Einsatzgruppe E, която работи в Независимата държава Хърватия
• Einsatzgruppe G, в Румъния, Унгария и Украйна
• Einsatzgruppe H, в Словакия^p. 419
• Einsatzgruppe Iltis, на границата между Словения и Австрия
• Einsatzgruppen Jugoslawien и Serbien, в Югославия
• Einsatzkommando Luxemburg, в Люксембург
• Einsatzgruppe Norwegen, в Норвегия
• Einsatzkommando Tilsit, в Литва и Полша^p. 197
• Einsatzgruppe Tunis, в Тунис

 

Убийства в Съветския съюз

Заповед за убийство

След като нацистите нахлуват в Съветския съюз, основната задача на Айнзацгрупите продължава да бъде да убиват цивилни, както в Полша. Този път обаче Хайдрих нарежда на Айнзацгрупите да убиват:

• Комисари (офицери в съветското правителство)
• Всички членове на Коминтерна - група, която подкрепя световния комунизъм - от висш и среден ранг
• Всички членове на висшия и средния ешелон на Комунистическата партия
• Всички екстремистки настроени членове на Комунистическата партия
• Всички евреи, които са заемали длъжности в правителството или в партията на Общността

Между 8 и 17 юли Хайдрих нарежда на Айнзацгрупите да убиват:

• Всички мъже евреи на възраст между 15 и 45 години^p. 198
• Всички еврейски военнопленници от съветската Червена армия
• Всички военнопленници на Червената армия от Грузия и Централна Азия, тъй като те може да са и евреи.^p. 97
• Всички роми, които могат да намерят, и всички хора с психични заболявания

Убийства

Червената армия се оттегля. Въпреки това Хайдрих смята, че в района все още има съветски партизани, и смята, че местните евреи им помагат. Той нарежда на Айнзацгрупите да насърчават антиеврейските погроми в новоокупираните територии. Погромите (някои от които са започнати от Айнзацгрупите) избухват в Латвия, Литва и Украйна.^p. 526 През първите няколко седмици на операция "Барбароса" 10 000 евреи са убити в 40 различни погрома. До края на 1941 г. се случват около 60 погрома, при които загиват до 24 000 души.^p. 526

Всички основни айнзацгрупи участват в масови разстрели от началото на войната.^{pp. 196–202} Първоначално те разстрелват само възрастни еврейски мъже. До август обаче те разстрелват всички евреи, включително жени, деца, бебета и възрастни хора. Първоначално те убиват хора в разстрелни отряди. Когато това става твърде бавно, айнзацкомандите започват да разстрелват по-големи групи до или дори вътре в масовите гробове.^p. 207 Когато новината за тези убийства се разпространява, много евреи бягат.

Нацистите започват да изпращат хора в концентрационни лагери и гета. Селските райони са предимно Judenfrei (свободни от евреи).^{pp. 211–212} Нацистите създават банди за принудителен труд, за да могат да използват евреите като роби, докато не избият всички. Нацистите отлагат тази цел до 1942 г.^{pp. 212–213}

 
Тийнейджър стои до убитото си семейство точно преди да бъде застрелян. Украйна, юли 1941 г.  

Убийства в балтийските държави

Einsatzgruppe A работи в балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Тези страни са били окупирани от Съветския съюз, преди нацистите да ги превземат. Между юни и ноември 1941 г. Einsatzgruppe A убива около 140 000 души.^p. 98

Когато Айнзацгрупа А навлиза в Каунас, Литва, там се случва погром. Те пускат всички престъпници от затвора и ги насърчават да се присъединят към погрома. В рамките на четири дни по време на погрома са убити 4 000 евреи.^p. 41

Ръководителят на Айнзацгрупа А разрешава на агресивен антисемит на име Виктор Арайс да създаде по-малка Айнзацгрупа, наречена Командо Арайс. Заедно двете групи избиват 2300 евреи в Рига, Литва. В рамките на шест месеца командосите на Арайс избиват около половината от евреите в Латвия.

Групи като Arājs Kommando са създадени и в Литва и Естония. С тяхна помощ Айнзацгрупа А успява да убие почти всички евреи в района си.^p. 182

Клането в Румбула

През ноември 1941 г. Химлер решава, че латвийците не се избиват достатъчно бързо. Той иска да премести евреите от Германия в Латвия. Той нарежда да бъдат убити всички, живеещи в гетото в Рига, Латвия.^{pp. 206–209}

Нацистите съобщават на хората в гетото, че са изпратени да живеят на друго място. Те им казали да си вземат вещите и ценностите.^{pp. 208–210}

Нацистите преместват хората към близката гора по хиляда души наведнъж. Те застрелват хората, които се опитват да избягат или не могат да вървят достатъчно бързо. Взели вещите, които евреите били донесли със себе си, и ги накарали да се съблекат. След това карали жертвите да лягат в масов гроб и ги разстрелвали по петдесет наведнъж.^{pp. 208–210}

За два дни Айнзацгрупите убиват около 25 000 души.^{pp. 210–214}

 

Убийство с отровен газ

След известно време Химлер осъзнава, че методите на Einsatzgruppen не са най-добрият начин за убиване на хора по възможно най-бързия и евтин начин.^p. 197 Той също така установява, че много Einsatzgruppen имат проблеми с убийството на толкова много хора. Някои от тях имали физически и психически проблеми, а други станали алкохолици.^{pp. 52, 124, 168} Химлер взема окончателно решение, след като наблюдава масова екзекуция през август 1941 г. Той решава, че стрелбата по евреи е твърде стресираща за хората му.^{pp. 547–548}

Химлер решава, че отговорът на този проблем е да убива евреи (и други) с отровен газ.^p. 167 От 1942 г. всички основни айнзацгрупи започват да убиват хора с помощта на газови фургони, които са използвани за убиване на хора с увреждания в началото на акция Т4. В тези фургони отработените газове на въглеродния оксид от двигателите на фургоните се изпомпват в задната част на камиона, убивайки жертвите вътре. Към септември 1941 г. обаче нацистите в концентрационния лагер Аушвиц започват да експериментират с Циклон Б - пестицид, подобен на цианид.^{pp. 280–281}

На конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г. нацистите официално решават да избият всички евреи в Европа (11 милиона души). Някои от тях ще бъдат обработени до смърт. Други ще бъдат убити в лагери за изтребление (лагери на смъртта) (на немски: Die Endlösung der Judenfrage).^p. 555-556 Нацистите създават лагери на смъртта като Аушвиц-Биркенау и лагерите за изтребление в Белжец с цел да убият възможно най-много хора, възможно най-бързо. Тези лагери на смъртта заместват Einsatzgruppen като основна стратегия на нацистите за масови убийства и геноцид.^{pp. 279–280}

Първоначално Einsatzgruppen са изпратени да се борят с партизаните - хора в окупираните от нацистите територии, които продължават да се борят срещу нацистите.^p. 248 До 1944 г. обаче повечето Einsatzgruppen стават част от бойните части на Waffen-SS или са изпратени да охраняват лагерите на смъртта.

 
Нацистки газов фургон, използван за убиване на хора с отровен газ  

Доклад на Jäger

Айнзацгрупите водят внимателни записи на масовите си убийства, за да могат да изготвят доклади до своите ръководители. Командирът на Айнзацгрупа А подава доклад на Jäger на 1 декември 1941 г. В него се разказва за действията на Айнзацгрупа А в Литва.

В доклада се посочва, че Einsatzgruppen A е убила 137 346 души.^p. 215 Повечето от тях са евреи, но други са комунисти, престъпници и други нацистки "врагове".^p. 126 От средата на август, когато са убити 3207 души, сред жертвите има и деца.^p. 126

През февруари 1942 г. Йегер променя оценката си за броя на убитите от Айнзацгрупите. Той казва, че жертвите са 138 272, включително:^p. 126

• 48 252 мъже (35%)
• 55 556 жени (40%)
• 34 464 деца (25%)

Йегер казва също, че само 1851 от жертвите (1,3%) не са били евреи.^p. 126

 
Докладът на Jäger  

Други доклади

В много други документи и доклади, написани от Einsatzgruppen, се посочва колко души са убити от различните части. Например един изследовател прегледал над 200 оперативни доклада за ситуацията (доклади на айнзацгрупите до техните началници за това какво правят). Той също така прегледал писма и доклади, написани от шефовете на Einsatzgruppen. Той установява, че към 1942 г. Einsatzgruppen A, B, C и D са убили почти един милион души:

От:	Einsatzgruppe:	По-малка група:	Брой убити:
юли 1942 г.	A		206,942
декември 1942 г.	B		134,298
		Sonderkommando 7A	1,344
		Sonderkommando 7B	6,788
		Sonderkommando 7C	4,660
		Einsatzkommando 8	74,740
		Einsatzkommando 9	41,340
ноември 1942 г.	C		118,341
		Einsatzkommando 4A	59,018
		Einsatzkommando 4B	6,329
		Einsatzkommando 5	150,000
		Einsatzkommando 6	5,577
	D		91,728
ОБЩО УБИТИ			917,105

 

Свързани страници