Изтребване чрез труд | начин за измъчване и убиване на затворници

Използване като термин

Терминът "изтребление чрез труд" е използван за първи път по време на Втората световна война. По-голямата част от нацистката СС не използва този термин (Vernichtung durch Arbeit на немски език). Въпреки това Алберт Борман, Йозеф Гьобелс, Ото Георг Тирек и Хайнрих Химлер използват термина през есента на 1942 г., докато говорят за преместването на затворници в концентрационни лагери. Тиерак и Гьобелс използват конкретно този термин. Фразата е използвана отново по време на Нюрнбергския процес след края на Втората световна война.

През 80-те и 90-те години на ХХ век историците спорят дали този термин е подходящ. Например Фалк Пингел смята, че фразата не трябва да се прилага към всички нацистки затворници. От друга страна, Херман Кайенбург и Мирослав Карни смятат, че "изтребването чрез труд" е една от специфичните цели на СС. Неотдавна Йенс-Кристиан Вагнер също твърди, че не всички нацистки затворници са били обект на смърт, така че "изтребление чрез труд" може да не е най-добрият начин да се опишат целите на нацистите за тези затворници.

 

В нацистка Германия

Жертви

По време на Холокоста нацистите, ръководени от Адолф Хитлер, преследват, измъчват и убиват милиони хора заради различия в расата, етническата принадлежност, политиката, религията, сексуалната ориентация и уврежданията.

Нацистите преследват и хора с "германска кръв", които според нацистите са "социално неприспособими" (aisoziale). Според нацистите тези хора водели безполезен "баластен живот" (Ballastexiltenzen). Тези хора включват:

• Многодетни семейства, които зависят от социални помощи
• Хора, обвинени, че са "скитници" или "временно пребиваващи" (бездомни)
• Алкохолици
• Проститутки
• Хомосексуалисти

Нацистите правят списъци на тези хора и ги преследват по много начини. Например някои от тях са били принудени да бъдат стерилизирани. В крайна сметка много от тях са изпратени в затворнически лагери за "изтребление чрез труд". Заедно с тях в затворнически лагери са изпращани и всички, които са се изказвали против нацисткия режим (като комунисти, социалдемократи, демократи и лица, отказващи съвестта си). Много от тях не оцеляват.

Изтреблението чрез труд е важна част от Окончателното решение на нацистите - техният план за избиване на всички евреи в Европа.

Концентрационни лагери

Условия

В нацистките затворнически лагери затворниците са третирани като роби:

• Не им е било заплащано по никакъв начин.
• Работниците са били постоянно наблюдавани, за да се предотврати бягство или почивка
• Работата е била физически много тежка (например строителство на пътища, работа във ферми, работа във фабрики, особено за производство на оръжие).
• Работното време е дълго (често 10-12 часа на ден).
• Работниците се хранеха много малко
• Работниците са имали много малко хигиенни условия, медицински грижи или необходимо облекло.

Злоупотреба и изтезания

Работниците също са били измъчвани и подлагани на физическо насилие. Например жертвите на Torstehen ("обесване на портата") е трябвало да стоят навън голи с вдигнати ръце - като порта, която виси на пантите си. Когато паднели или изгубели съзнание, те били бити, докато отново заемат това положение. Жертвите на Pfahlhängen ("Привързване към стълб") са били връзвани с ръце зад гърба и са били закачани за ръцете на висок кол. Това изкълчвало ставите на ръцете на затворника и натискът ги убивал в рамките на часове.

По време на Холокоста нацистите изграждат концентрационни лагери, а след това и лагери за изтребление, в които затварят жертвите си. Тези "лагери" не са били просто затвори. Целта им не е била просто да държат хората затворени. Тяхната цел е била да изтезават и унищожават хора. Всички части на лагерния живот са били съпроводени с унижения и тормоз. Принудителният труд е бил част от това. Затворниците са били бити и третирани като животни. Някои видове принудителен труд имали за цел да подпомогнат развитието на германската военна машина. Други затворници обаче са били принуждавани да извършват безсмислен тежък труд само за да ги изтощят. Според официалната нацистка политика "нямало ограничения за работното време".

Смъртност

Един роб, който е бил на работа, обикновено е живял средно по-малко от четири месеца. До 25 000 от 35 000 затворници, принудени да работят за IG Farben в концентрационния лагер Аушвиц, умират. Някои от тях умират от изтощение или болести. Други са убити, след като нацистите решават, че не са достатъчно здрави, за да работят повече.

Някои работни задачи бяха по-смъртоносни от други. През последните месеци на войната някои затворници са назначени да копаят тунели за германските оръжейни заводи. Около 30 % от тях загиват. В сателитните лагери, които се намират в близост до мини и промишлени предприятия, смъртността е още по-висока. В тези сателитни лагери снабдяването често е било още по-слабо, отколкото в основните лагери.

Фразата "Arbeit macht frei" ("Работата ще те направи свободен") се появява на входните врати на Аушвиц и други нацистки трудови лагери.

 
Врата в мемориала на концентрационния лагер Дахау.  


Еврейски работници на принудителна работа, маршируващи с лопати, Могильов, 1941 г.  

В Съветския съюз

Някои историци наричат съветския ГУЛАГ система от лагери на смъртта, особено в посткомунистическата политика на Източна Европа. Други историци твърдят, че по този начин се омаловажава Холокостът (той изглежда не толкова лош), тъй като поне след края на войната много голяма част от хората, постъпили в ГУЛАГ, са го напуснали живи.

Александър Солженицин въвежда израза "лагери за изтребление чрез труд" в нехудожественото си произведение "Архипелаг ГУЛАГ". В книгата Солженицин твърди, че Съветският съюз е избивал враговете си, като ги е карал да работят като затворници по големи държавни проекти (като Беломорско-балтийския канал, кариери, отдалечени железопътни линии и проекти за градско развитие) при ужасни условия. Рой Медведев коментира: "Наказателната система в Колима и в лагерите на север е била умишлено създадена за изтребване на хора." Александър Николаевич Яковлев пише, че Сталин е "архитектът на системата ГУЛАГ за пълно унищожаване на човешкия живот".

Според секретни вътрешни документи на ГУЛАГ в периода между 1935 и 1956 г. в съветските лагери за принудителен труд и колонии са загинали около 1,6 милиона души. Това не включва хората, загинали в лагерите за военнопленници. Повечето от тези смъртни случаи (около 900 000) са настъпили между 1941 и 1945 г. По това време продължава Втората световна война и хранителните запаси в цялата страна са ограничени.

Руският историк Олег Хлевнюк пише, че от 1930 до 1941 г. в лагерите и колониите са загинали около 500 000 души. Тези данни обаче не включват хората, загинали в транспорта (по пътя към лагерите). Те не включват и броя на хората, които са починали скоро след освобождаването си поради суровото отношение в лагерите (според архивите и мемоарите такива хора е имало много).

Историкът Й. Ото Пол изчислява, че в трудовите лагери, колониите и специалните селища са загинали 2 749 163 затворници. Той твърди, че тази цифра е непълна.

През 2010 г. историкът от Станфорд Норман Наймарк пише книга, озаглавена "Геноцидите на Сталин". Наймарк казва, че учените трябва да променят думата геноцид, така че тя да означава и убийство на хора заради тяхната социална принадлежност или политически убеждения, за да може убийствата на Сталин да се считат за геноцид.

 

В Северна Корея

Смята се, че подобни лагери действат и в Северна Корея, където само през 2013 г. са били убити поне 20 000 политически затворници, а в тях са държани поне 130 000 души.

 

Свързани страници

• Принудителен труд на германците след Втората световна война
• План за гладуване - германски план за гладуване на славянското и еврейското население
• Наказателен труд