Мащерка (Thymus) — описание, видове и лечебни свойства

Мащерката (Thymus) — латинското наименование е Thymus (произнася се „тимъс“) — е род многогодишни растения със силно изразен ароман и лечебни свойства. Съществуват около 350 различни вида мащерка, повечето от които са ситни храстчета или тревисти растения и подхрасти. Обикновено могат да израснат до около 40 cm височина, но някои култивирани и диви форми са по-ниски или по-изправени. Мащерките принадлежат към семейство Lamiaceae и произхождат главно от Европа, Северна Африка и Азия.

Стъблата обикновено са тесни, понякога жилави и разклонени. При повечето видове листата са вечнозелени, разположени в срещуположни двойки, овални, целокрайни и малки — дълги обикновено 4–20 mm. Цветовете са в гъсти крайни главички или китки, с неравна чашка, с горна устна триделна и долна разцепена; венчето е тръбесто, дълго около 4–10 mm, и може да бъде бяло, розово, лилаво или червено в зависимост от вида.

Видовете мащерка се използват като хранителни растения от ларвите на някои видове Lepidoptera, включително Chionodes distinctella и Coleophora. Освен това растенията са ценни за градините, тъй като привличат пчели и други опрашители и се използват за озеленяване, каменисти кътове и като почвопокривно растение.

Основни видове и култивирани форми

• Thymus vulgaris (мащерка, градинска мащерка) — най-разпространеният вид в кулинарията и билколечението; има силен аромат и богата е на етерични масла.
• Thymus serpyllum (дивата мащерка, stone thyme) — по-нисък, предпочитан за почвено покритие; цветове обикновено лилави.
• Thymus citriodorus (лимонова мащерка) — с цитрусов аромат, използва се предимно в кухнята и за декоративни цели.
• Има множество хибриди и сортове с различни аромати, височина и листна форма, селектирани за градинарство и търговско производство на етерично масло.

Разпространение и местообитания

Мащерките предпочитат слънчеви, добре дренирани места и често се срещат върху варовити почви, каменисти склонове и сухи ливади. В културата се отглеждат в градини като устойчиви и икономични растения, подходящи за скални градини, ръбове и контейнерно отглеждане.

Отглеждане и размножаване

• Почва: предпочитат леко бедни, добре дренирани почви; прекомерната влажност и тежките глини могат да доведат до гниене.
• Светлина: пълно слънце за максимален аромат и цъфтеж.
• Поливане: умерено; устойчиви са на засушаване след установяване.
• Размножаване: чрез семена, резници или делене; резниците са най-надеждният начин за запазване на сортовите характеристики.
• Беритба: най-доброто време за бране на листа и съцветия е преди и по време на началния цъфтеж, когато концентрацията на етерично масло е най-висока. За сушене се събират сутрин след като росата е изсъхнала.

Химичен състав

Основните активни вещества в мащерката са етерични масла (съдържащи тимол, карвакрол, пинен и други терпени), фенолни съединения, флавоноиди, танини и смоли. Процентът и съставът на етеричното масло варират между видовете и условията на отглеждане.

Лечебни свойства и употреба

Мащерката е широко използвана в народната и официалната билкова медицина. Някои от доказаните и традиционни приложения включват:

• Антисептично и дезинфекционно действие — етеричното масло и настойките имат антимикробно действие; използват се при инфекции на дихателните пътища и за локална дезинфекция.
• Отхрачващо и бронхолитично действие — при кашлица, бронхит и простудни заболявания мащерката помага за отделянето на секрети и облекчаване на дишането.
• Противовъзпалително и антиоксидантно — флавоноидите и фенолните съединения имат противовъзпалителни свойства.
• Стимулант на храносмилането — често се използва при леки стомашно-чревни оплаквания, метеоризъм и дискомфорт след хранене.
• Антиспазматично — при коремни спазми и менструални болки в някои традиционни приложения.
• Козметика и ароматерапия — използва се в сапуни, балсами и за ароматизация; етеричното масло има отпускащо действие при инхалации и масажи (разредено).

Често използвани форми: запарки (чай), тинктури, сиропи, инхалации, компреси и етерично масло. За запарка се използват 1–2 чаени лъжички суха мащерка на чаша (около 200–250 ml) гореща вода; запарва се 10–15 минути и се прецежда. Важно е да се избягва системна употреба на концентрирани етерични масла без консултация със специалист, тъй като те са силни и могат да дразнят кожата и лигавиците.

Противопоказания и странични ефекти

• Етеричното масло и големи дози мащерка могат да предизвикат дразнене на стомаха, кожни реакции или алергични прояви при чувствителни хора.
• Не се препоръчва употреба на концентрирано етерично масло вътрешно без медицински контрол.
• По време на бременност и кърмене е добре да се избягват големи дози; консултирайте се с лекар преди употреба.
• Пациенти с хронични заболявания или приемащи лекарства (особено за щитовидната жлеза, антикоагуланти и др.) да търсят съвет от лекар за евентуални взаимодействия.

Екологична роля и ползи за градината

Мащерката привлича полезни насекоми — пчели, пеперуди и други опрашители — и е отличен избор за екологично ориентирани градини. Дивите и полудиви видове осигуряват храна за ларвите на някои Lepidoptera, както е посочено по-горе. Като почвопокривно растение, мащерката помага за предпазване от ерозия и намалява нуждата от поддръжка.

Мащерката е едновременно кулинарна подправка и полезна билка с дълга традиция на употреба. При правилно отглеждане и умерена употреба тя е безопасна и многофункционална. За терапевтична употреба при сериозни заболявания винаги се консултирайте със здравен специалист.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява мащерката?

В: Колко вида мащерка има?

В: Къде се срещат растенията мащерка?

В: Какъв цвят имат цветовете на мащерката?

В: Кои животни се хранят с мащерка?

В: Колко високи могат да бъдат растенията от мащерка?

Търсене по буква