Мащерка

История

Древните египтяни са използвали мащерка за балсамиране. Древните гърци са я използвали в баните си и са я изгаряли като тамян в храмовете си. Те вярвали, че мащерката е източник на смелост. Смята се, че разпространението на мащерката в Европа се дължи на римляните, тъй като те я използвали за пречистване на помещенията си. През Европейското средновековие билката е била поставяна под възглавниците. Това се правело, за да се подпомогне сънят и да се отблъснат кошмарите. (Хъксли, 1992 г.). През този период жените също така често давали на рицарите и воините подаръци, които включвали листа от мащерка. Хората вярвали, че тя ще донесе смелост на приносителя. Мащерката се използвала и като тамян и се поставяла върху ковчезите по време на погребения, тъй като се предполагало, че осигурява преминаването в следващия живот.

Култивиране

Мащерката се отглежда широко като билка. Обикновено тя се отглежда заради силния ѝ аромат, който се дължи на съдържанието на тимол.

Мащерката обича горещо слънчево място с добре дренирана почва. Засажда се през пролетта, а по-късно се разраства като многогодишно растение. Може да се размножава чрез семена, резници или чрез разделяне на вкоренени части от растението. Понася добре засушаването.

Мащерката запазва аромата си при сушене по-добре от много други билки.

Кулинарна употреба

Мащерката се използва широко за готвене. Мащерката е основна съставка във френската и италианската кухня, както и в производните им кухни. Тя се използва широко и в карибската кухня.

Мащерката често се използва за овкусяване на месо, супи и яхнии. Тя има особен афинитет към агнешкото месо, доматите и яйцата и често се използва като основен аромат за тях.

Мащерката, макар и ароматна, не е прекалено силна и се съчетава добре с други билки и подправки. Във френската кухня, заедно с дафина и магданоза, тя е често срещан компонент на букет гарни и на билките от Прованс. В някои страни от Близкия изток подправката za'atar съдържа мащерка като важна съставка.

Мащерката се продава както прясна, така и изсушена. Свежата форма е по-ароматна, но и по-неудобна; срокът на съхранение рядко е по-дълъг от една седмица. Въпреки че е сезонна за лятото, прясната мащерка често се предлага целогодишно. Прясната мащерка обикновено се продава на гроздове със стръкове. Стръкчето е едно стъбло, откъснато от растението. То е съставено от дървесно стъбло с двойки листа или цветчета ("листа"), разположени на разстояние от ½ до 1". В рецептата мащерката може да се измерва на китка (или на част от нея), на стръкче, на супена или чаена лъжичка. Ако в рецептата не е посочено дали е прясна или сушена, приемете, че става въпрос за прясна.

Мащерката запазва аромата си при сушене по-добре от много други билки. Изсушената и особено прахообразната мащерка заема по-малко място от прясната, така че е необходимо по-малко количество от нея, когато я замествате в дадена рецепта. Както и при дафина, мащерката бавно освобождава ароматите си, затова обикновено се добавя в началото на процеса на готвене.

Лекарствена употреба

Етеричното масло от обикновена мащерка (Thymus vulgaris) се състои от 20-55% тимол. Тимолът, антисептик, е основната активна съставка на водата за уста Listerine. Преди появата на съвременните антибиотици той се е използвал за лекуване на превръзки. Доказано е, че е ефективен и срещу гъбичките, които често заразяват ноктите на краката.

Чай, приготвен чрез запарване на билката във вода, може да се използва при кашлица и бронхит. В медицината мащерката се използва при инфекции на дихателните пътища. Тъй като е антисептична, мащерката, сварена във вода и охладена, е много ефективна при възпаление на гърлото. Възпалението обикновено изчезва за 2 - 5 дни. Други инфекции и рани могат да се накапват с мащерка.

В традиционната ямайска родилна практика чаят от мащерка се дава на майката след раждането на бебето. Подобният на окситоцина ефект предизвиква контракции на матката и по-бързо раждане на плацентата, но според Шийла Китцингер това води до повишена честота на задържане на плацентата.

Важни видове

Thymus vulgaris (обикновена мащерка или градинска мащерка) е широко използвана кулинарна билка. Тя има и лечебни приложения. Обикновената мащерка е средиземноморско многогодишно растение, което е най-подходящо за добре дренирани почви и се радва на пълно слънце.

Мащерката Thymus herba-barona (кимион) се използва както като кулинарна билка, така и като почвопокривно растение, и има силен аромат на кимион, дължащ се на химическото вещество карвон.

Thymus × citriodorus (цитрусова мащерка; хибрид T. pulegioides × T. vulgaris) също е популярна кулинарна билка, като са селектирани сортове с аромат на различни цитрусови плодове (лимонова мащерка и др.)

Вълнестата мащерка (Thymus pseudolanuginosus) не е кулинарна билка, но се отглежда като почвена покривка.

Дивата мащерка (Thymus serpyllum) е важно растение за медоносните пчели, което е източник на нектар. Всички видове мащерка са източници на нектар, но дивата мащерка покрива големи площи със засушливи, каменисти почви в Южна Европа (Гърция е особено известна с меда от дива мащерка) и Северна Африка, както и в подобни ландшафти в планините Беркшир и Катскил в североизточната част на САЩ.

Култиви

Съществуват редица различни сортове мащерка с утвърдена или нарастваща популярност, включително:

• Лимонова мащерка - действително мирише на лимон
• Пъстра лимонова мащерка - с двуцветни листа
• Портокалова мащерка - необичайно нискорастяща мащерка за покриване на почвата, която мирише на портокал
• Пълзяща мащерка - най-ниско растящата от широко използваните мащерки, подходяща за алеи
• Сребриста мащерка-бяло/кремаво пъстроцветно
• Английска мащерка - най-разпространената
• Лятна мащерка - необичайно силен аромат

Други източници

• Флора на Китай: Thymus
• Flora Europaea: мащерка
• Хъксли, А., изд. (1992). Нов речник на градинарството на RHS. Macmillan.
• Rohde, E. S. (1920). Градина от билки.