Спинозавърът (което означава "бодлив гущер") е огромен полуводен динозавър от периода креда, преди 112 до 93,5 милиона години. Той е имал гребеновидни крака и ноздри на върха на крокодилската си глава. Това му е позволявало да се потапя, както прави крокодилът.

Същите изследвания сочат, че може би е бил по-голям от Тиранозавър рекс, но е бил по-непохватен на сушата и се е движил като четириного. Всички тези идеи са били предлагани и преди. Откриването на по-пълен скелет накарало палеонтолозите да смятат, че те са верни. Вкаменелостта е намерена в Мароко от частен колекционер, който позволява на учените да я изследват.

Костите на спинозавъра са открити за първи път в Египет през 1912 г. от немския палеонтолог Ернст Щромер през 1915 г. Два вида - S. aegyptiacus и S. marocannus - са признати от много палеонтолози, но е възможно да има само един. Спинозавърът е приличал на барионикса, с изключение на това, че е бил по-голям и с по-силно телосложение. Открити са шест екземпляра от Spinosaurus. Очевидно добрият материал е бил унищожен в Мюнхен при бомбардировка през 1944 г.

Описание и анатомия

Най-забележимата характеристика на спинозавъра са удължените гръбначни израстъци (неурални шипове), които образуват голям гребен или „плавник“ по гърба. Тези израстъци са могли да достигат внушителна височина и вероятно са били покрити с кожа. Черепът е дълъг и плитък, напомнящ крокодилски — с тесен, конусовиден муцун, идеален за улавяне на риба. Зъбите са конични, не са назъбени за късане на дребно месо, а по-подходящи за задържане и пробождане на хлъзгава плячка.

Противно на нееднозначни или остарели описания, изразът „гребеновидни крака“ е неправилен: характерният „гребен“ е съставен от израстъци на прешлените (гръбначни шипове), а не от форма на крайниците. Крайниците на спинозавъра показват адаптации както за живот на сушата, така и за полуводен начин на живот — предните крайници са относително мощни, което подкрепя идеята за четириного придвижване на сушата при някои реконструкции.

Полуводни адаптации

През последните години (особено в публикации от 2014 и 2020 г.) бяха описани серия от признаци, подсказващи силни полуводни адаптации: ноздри поставени по-назад по черепа, удължен и плитък череп, конични зъби за хващане на риба, плътни (пахиостотични) кости, които подпомагат потапянето, и дълга, широка и мускулеста опашка — при последните находки изглежда пригодена за гребане. Тези открития подсказват, че спинозавърът е ловувал основно във водна среда (реки, делти и крайбрежни лагуни), вероятно хранейки се предимно с риба, но и приемащ друг вид плячка при възможност.

Размери и маса

Оценките за дължина и маса на спинозавъра варират значително заради фрагментарния материал: някои изследвания посочват дължина около 12–15 м, други — до 15–18 м в по-екстремни оценки. Масата се оценява в широк диапазон (няколко до няколко десетки тонове), но е вероятно, че спинозавърът е бил по-дълъг, но сравнително по-лек от масивен териопод като T. rex, поради по-прохладен и удължен корпус и специализацията за водна среда.

Поведение, хранене и походка

Наличните данни сочат, че хранителният режим е бил силно ориентирован към водни ресурси — риби, костенурки и евентуално други водни или полуводни животни. Някои автори допускаха, че спинозавърът също би могъл да взема плячка на сушата, но вероятно не е бил бърз наземен ловец. Центърът на масата и анатомичната реконструкция дават основания за идеята за полукущене или четириного придвижване по суша, особено при тежката, предна част и големия гръбен „плавник“.

Таксономия и научни дебати

Типовият вид е Spinosaurus aegyptiacus, описан от Ернст Щромер през 1915 г. Някои изследователи признават и мороканския таксон (S. marocannus по някои публикации), но съществува разгорещена дискусия дали откритите материали принадлежат на един и същ вид или на различни видове. По-новите находки от Мароко добавиха важни елементи към скелета и предизвикаха преосмисляне на систематиката и екологията на рода.

Палеонтологична история и находки

  • Първите останки са събрани в Египет през 1912 и описани от Ернст Щромер (1915). Много от тези добри екземпляри бяха унищожени при бомбардировките на Мюнхен през 1944 г.
  • През десетилетията след това откритията бяха фрагментарни, докато по-пълен материал от Мароко, събран от частни колекционери и изследван от учени, доведе до публикации през последните 15 години, които представиха спинозавъра като силно полуводен хищник.
  • Откритите места включват кафези и реки на северна Африка (напр. Kem Kem контекст в Мароко и Сахел), които по това време са били топла крайморска или делтова среда, богата на рибни ресурси.

Гребенът/плавникът — защо го е имал?

Функцията на високите гръбначни израстъци остава предмет на спекулации и проучвания. Основните хипотези включват:

  • визуален дисплей при социални контакти и размножаване (за привличане на партньор или заплашване);
  • терморегулация — повърхността може да помагала при топлообмен;
  • резервоар за тъкани/мазнини (подобно на гърбица), макар това да е по-малко популярна идея;
  • хидродинамична роля — засегната е при водните адаптации, но това е по-вероятно да е свързано с опашката, а не директно с високите прешленни шипове.

Заключение и бъдещи проучвания

Спинозавърът е един от най-необикновените и спорни динозаври — голям, частично воден хищник с уникален морфологичен план. Последните находки значително промениха представите за начина му на живот, но редица въпроси (точни размери, маса, точна систематика и пълната роля на гребена) остават отворени. Нови находки и технологиите за виртуална реконструкция (CT, биомеханично моделиране) продължават да обогатяват знанията ни и вероятно ще доведат до допълнителни корекции в бъдеще.