Спинозавър — полуводният гигант от креда: описание, видове и находки

Спинозавър — полуводният гигант от креда: описание, видове, ключови находки и загадки около вкаменелостите, които промениха представите за най-големите хищници.

Спинозавърът (което означава "бодлив гущер") е огромен полуводен динозавър от периода креда, преди 112 до 93,5 милиона години. Той е имал гребеновидни крака и ноздри на върха на крокодилската си глава. Това му е позволявало да се потапя, както прави крокодилът.

Същите изследвания сочат, че може би е бил по-голям от Тиранозавър рекс, но е бил по-непохватен на сушата и се е движил като четириного. Всички тези идеи са били предлагани и преди. Откриването на по-пълен скелет накарало палеонтолозите да смятат, че те са верни. Вкаменелостта е намерена в Мароко от частен колекционер, който позволява на учените да я изследват.

Костите на спинозавъра са открити за първи път в Египет през 1912 г. от немския палеонтолог Ернст Щромер през 1915 г. Два вида - S. aegyptiacus и S. marocannus - са признати от много палеонтолози, но е възможно да има само един. Спинозавърът е приличал на барионикса, с изключение на това, че е бил по-голям и с по-силно телосложение. Открити са шест екземпляра от Spinosaurus. Очевидно добрият материал е бил унищожен в Мюнхен при бомбардировка през 1944 г.

Описание и анатомия

Най-забележимата характеристика на спинозавъра са удължените гръбначни израстъци (неурални шипове), които образуват голям гребен или „плавник“ по гърба. Тези израстъци са могли да достигат внушителна височина и вероятно са били покрити с кожа. Черепът е дълъг и плитък, напомнящ крокодилски — с тесен, конусовиден муцун, идеален за улавяне на риба. Зъбите са конични, не са назъбени за късане на дребно месо, а по-подходящи за задържане и пробождане на хлъзгава плячка.

Противно на нееднозначни или остарели описания, изразът „гребеновидни крака“ е неправилен: характерният „гребен“ е съставен от израстъци на прешлените (гръбначни шипове), а не от форма на крайниците. Крайниците на спинозавъра показват адаптации както за живот на сушата, така и за полуводен начин на живот — предните крайници са относително мощни, което подкрепя идеята за четириного придвижване на сушата при някои реконструкции.

Полуводни адаптации

През последните години (особено в публикации от 2014 и 2020 г.) бяха описани серия от признаци, подсказващи силни полуводни адаптации: ноздри поставени по-назад по черепа, удължен и плитък череп, конични зъби за хващане на риба, плътни (пахиостотични) кости, които подпомагат потапянето, и дълга, широка и мускулеста опашка — при последните находки изглежда пригодена за гребане. Тези открития подсказват, че спинозавърът е ловувал основно във водна среда (реки, делти и крайбрежни лагуни), вероятно хранейки се предимно с риба, но и приемащ друг вид плячка при възможност.

Размери и маса

Оценките за дължина и маса на спинозавъра варират значително заради фрагментарния материал: някои изследвания посочват дължина около 12–15 м, други — до 15–18 м в по-екстремни оценки. Масата се оценява в широк диапазон (няколко до няколко десетки тонове), но е вероятно, че спинозавърът е бил по-дълъг, но сравнително по-лек от масивен териопод като T. rex, поради по-прохладен и удължен корпус и специализацията за водна среда.

Поведение, хранене и походка

Наличните данни сочат, че хранителният режим е бил силно ориентирован към водни ресурси — риби, костенурки и евентуално други водни или полуводни животни. Някои автори допускаха, че спинозавърът също би могъл да взема плячка на сушата, но вероятно не е бил бърз наземен ловец. Центърът на масата и анатомичната реконструкция дават основания за идеята за полукущене или четириного придвижване по суша, особено при тежката, предна част и големия гръбен „плавник“.

Таксономия и научни дебати

Типовият вид е Spinosaurus aegyptiacus, описан от Ернст Щромер през 1915 г. Някои изследователи признават и мороканския таксон (S. marocannus по някои публикации), но съществува разгорещена дискусия дали откритите материали принадлежат на един и същ вид или на различни видове. По-новите находки от Мароко добавиха важни елементи към скелета и предизвикаха преосмисляне на систематиката и екологията на рода.

Палеонтологична история и находки

• Първите останки са събрани в Египет през 1912 и описани от Ернст Щромер (1915). Много от тези добри екземпляри бяха унищожени при бомбардировките на Мюнхен през 1944 г.
• През десетилетията след това откритията бяха фрагментарни, докато по-пълен материал от Мароко, събран от частни колекционери и изследван от учени, доведе до публикации през последните 15 години, които представиха спинозавъра като силно полуводен хищник.
• Откритите места включват кафези и реки на северна Африка (напр. Kem Kem контекст в Мароко и Сахел), които по това време са били топла крайморска или делтова среда, богата на рибни ресурси.

Гребенът/плавникът — защо го е имал?

Функцията на високите гръбначни израстъци остава предмет на спекулации и проучвания. Основните хипотези включват:

• визуален дисплей при социални контакти и размножаване (за привличане на партньор или заплашване);
• терморегулация — повърхността може да помагала при топлообмен;
• резервоар за тъкани/мазнини (подобно на гърбица), макар това да е по-малко популярна идея;
• хидродинамична роля — засегната е при водните адаптации, но това е по-вероятно да е свързано с опашката, а не директно с високите прешленни шипове.

Заключение и бъдещи проучвания

Спинозавърът е един от най-необикновените и спорни динозаври — голям, частично воден хищник с уникален морфологичен план. Последните находки значително промениха представите за начина му на живот, но редица въпроси (точни размери, маса, точна систематика и пълната роля на гребена) остават отворени. Нови находки и технологиите за виртуална реконструкция (CT, биомеханично моделиране) продължават да обогатяват знанията ни и вероятно ще доведат до допълнителни корекции в бъдеще.

Описание

Преди 100 милиона години пустинята Сахара е била влажна. Сред животните са били птерозавърът Аланка, видове гигантски крокодили и тероподи с размерите на T. rex. Най-големият хищник е бил Спинозавърът. В миналото се е смятало, че Spinosaurus aegyptiacus е бил двукрак. През 2014 г. учените смятат, че Spinosaurus aegyptiacus е бил четириног, защото е с тежка предна част. Ако Spinosaurus aegyptiacus ходеше на два крака, щеше да се преобърне. Спинозавърът вероятно е ходил на кокалчетата на пръстите си. Краката на спинозавъра са били къси. Челюстите на спинозавъра са били предназначени за улавяне на хлъзгава плячка като риба. Учените твърдят, че Spinosaurus е прекарвал по-голямата част от времето си във водата и е бил полуводен динозавър.

Спинозавърът е бил по-голям от тиранозавъра. Оценките, публикувани през 2005, 2007 и 2008 г., сочат, че дължината му е била между 15 метра, а теглото - между 7 и 20,9 тона. Нова оценка, публикувана през 2014 г. и базирана на по-пълен екземпляр, подкрепя по-ранните изследвания, като установява, че спинозавърът е можел да достигне дължина над 15 м (49 фута). Той е имал двуметрово платно на гърба си подобно на Диметродон. Предполага се, че това платно е имало няколко приложения, като например за контролиране на телесната му температура, за привличане на партньор и за сплашване или сплашване на врагове. Живял е на територията на днешната пустиня Сахара, но тогава е имало мангрови гори покрай бреговата линия, приливни полета и канали.

Черепът на спинозавъра е бил дълъг и тесен като този на съвременния гариал. Известно е, че спинозавърът е ял риба. Доказателствата сочат, че е живял както на сушата, така и във водата като съвременните крокодили.

Възстановяване на Spinosaurus

Въпроси и отговори

В: Какво е спинозавър?

В: Колко голям е бил Спинозавърът в сравнение с другите месоядни динозаври?

В: Какво е направило Спинозавъра подходящ за живот във водата?

В: Как се е придвижвал Спинозавърът по сушата?

В: Къде първоначално са открити костите на спинозавъра?

В: Колко екземпляра от спинозавър са открити?

В: Какво потвърждават материалите за класификацията на Spinosaurus?

Търсене по буква