Диметродон — пеликозавър от пермския период с характерното платно

Диметродон — пеликозавър от пермския период с впечатлящо платно, хищник и терморегулатор, ключов пример за ранните синапсиди и вкаменелости в Тексас и Оклахома.

Dimetrodon е пеликозавър (ранна Synapsida) от първата половина на пермския период (преди около 295-272 милиона години).

Диметродонът е ходил на четири крака и е имал висок, извит череп с големи зъби с различна големина, разположени по челюстите. Най-много вкаменелости са открити в югозападната част на САЩ, от червените пластове в Тексас и Оклахома. Най-големият известен вид Dimetrodon е D. angelensis с дължина 4,6 м, а най-малкият е D. teutonis с дължина 60 см.

Диметродонът е бил хищник, вероятно най-големият хищник в своята среда. Основната му отличителна черта е голямото платно на гърба, образувано от издължени шипове, излизащи нагоре от прешлените. Шиповете са били свързани с кожа. Общото мнение на палеонтолозите е, че това е било устройство за регулиране на температурата. Идеята е, че животното се е сгрявало рано сутрин, като се е поставяло с лице към слънцето, а по-късно е могло да се охлажда на сянка или да организира тялото си така, че да получава по-малко слънчева светлина. На този етап от еволюцията нито едно сухоземно животно не е било хомойотерм. Много вероятно е платното да е било използвано и за сексуална или териториална сигнализация. В такъв случай кожата би била оцветена. Това, разбира се, е предположение, но то дава смисъл на най-необикновената характеристика на животното.

В еволюционно отношение Диметродон е бил синапсид - род сухоземни животни, от които в крайна сметка са се появили бозайниците. Той не е бил в пряката линия на произхода, но е добър пример за еволюционната степен, характерна за пермските синапсиди.

Анатомия и размери

Dimetrodon е бил сравнително краткотраен, но мощно построен хищник. Черепът е висок и извит, а зъбите са хетеродонтни — с различна форма и големина (отрядни форми за захващане и разкъсване на плячка). Това показва вече развита специализация на зъбите, която по-късно се усъвършенства при бозайниците. Тялото е било масивно с къси, но здрави крайници; стойката е по-скоро полуреспределаща — краката са стояли в странично положение, което е характерно за повечето ранни наземни влечуги и пеликозаври.

Размерите варират значително между видовете: от около 60 см дължина при най-малките форми до приблизително 4,6 м при най-големите (например D. angelensis). Теглото е варирало според вида и възрастта, но най-големите видове вероятно са достигали стотици килограми.

Платното на гърба — хипотези за функция

Най-известната и отличителна черта на Dimetrodon е платното, образувано от силно удължени неврални шипове (издължени процеси на прешлените). Шиповете са били покрити с кожа, образувайки вид платно или перка. Основните хипотези за функцията му са:

• Терморегулация: платното е имало богата съдова мрежа и е улеснявало загряване и охлаждане на тялото, като действа като слънчево „платно“ за бързо приемане на топлина или за отдаване на излишна топлина.
• Сигнализация и демонстрация: формата, размерът и вероятно оцветяването на платното биха могли да служат за привличане на партньори, заплашване на противници или разпознаване между индивиди и видове.
• Резервоар на мазнини (по-слабо подкрепяна): според някои интерпретации платното може да е служило и за съхранение на енергийни запаси, но това е по-малко прието в сравнение с терморегулацията и сигнализацията.

Разпространение и вкаменелости

Най-много и добре запазени вкаменелости на Dimetrodon са намерени в червените песъчливи пластове на югозападните щати на САЩ — основно в Тексас и Оклахома. Открити са и фрагментарни останки в други части на света, включително в Европа, което показва, че групата е имала по-широко разпространение през перма. Вкаменелостите обикновено включват добре запазени черепи, прешлени със шипове и отделни елементи от скелета, които позволяват подробен преглед на анатомията.

Поведение и екология

Dimetrodon е бил върхов хищник в своята екосистема. Диетата вероятно е включвала големи земноводни, други влечуги, по-малки синапсиди и всеки друг трофичен ресурс, който е можел да преодолее. Формата на черепа и зъбите подсказват, че животното е могло да захваща, разкъсва и дъвче плътта на плячката.

Поведенческият репертоар може да е включвал използване на платното за позициониране към слънцето сутрин (за бързо повишаване на телесната температура), агресивни дисплеи при конфликти и ритуали при чифтосване. Както при всички реконструкции на поведение от вкаменелости, много от тези интерпретации са хипотетични и основани на сравнения с модерни животни и анатомични признаци.

Класификация и еволюционно значение

Dimetrodon е представител на ранните синапсиди (пеликозаври), група, от която в дългосрочна перспектива произлизат бозайниците. Въпреки че не е предок на модерните бозайници в строг смисъл, той и сродните му родове демонстрират много черти, които са част от еволюционния „път“ към бозайниците — например разнообразна зъбна морфология и структури в черепа, свързани с дишането и храненето.

Защо често се бърка с динозавър?

Много хора погрешно смятат Dimetrodon за динозавър, тъй като изглежда екзотично и живее на сушата. Важно е обаче да се подчертае, че той е по-стар (пермски) и таксономически принадлежи към синапсидите — по-близък роднина на бозайниците, отколкото на динозаврите, които са архозаври и се появяват по-късно през мезозоя.

Кратко резюме

Диметродонът е емблематичен представител на ранните синапсиди: масивен сухоземен хищник с характерно платно на гърба, широко разпространен в пермската ера и от голям интерес за изследване на ранните етапи от еволюцията към бозайниците. Неговият скелет, зъбна специализация и странното платно продължават да вдъхновяват изследвания и публичен интерес.

Въпроси и отговори

В: Какво е Диметродон?

Въпрос: Къде са открити най-много вкаменелости?

В: Кой е най-големият известен вид диметродон?

В: Каква е била основната характеристика на Диметродон?

В: Как според учените се е използвало това платно?

Въпрос: Към коя еволюционна степен принадлежи Dimetrodon?

Търсене по буква