Диплодоциди (Diplodocidae) — най-дългите завроподи: видове и характеристики

Диплодоциди (Diplodocidae) — най-дългите завроподи: открийте видове като Diplodocus и Supersaurus, уникални характеристики, хранене и еволюция.

Диплодоцидите, или членовете на семейство Diplodocidae ("двойни греди"), са група динозаври от семейство Зауроподи. Семейството включва някои от най-дългите същества, които някога са ходили по земята, включително Diplodocus и Supersaurus, които може да са достигали дължина до 34 метра. Думата "двойни греди" се отнася до характерните кости на опашката (чеврони), които при някои представители образуват двуредови подкрепящи структури под опашката.

Произход и разпространение

Диплодоцидите са водеща група завроподи през късния юра (преди около 163–145 милиона години). Най-много находки са описани от Северна Америка (особено от формациите Morrison в САЩ), но представители и родствени форми са откривани и в Европа, Африка и Южна Америка. Повечето видове са описани от фрагментарни скелети, което понякога затруднява точните оценки за размер и систематика.

Анатомия и морфология

Диплодоцидите се характеризират с няколко отличителни белега:

• Изключително дълга опашка и врат: някои видове имат много удължени прешлени, което прави общата им дължина впечатляваща.
• Пегоподобни зъби: зъбите са конусовидни и са разположени предно в челюстта, подходящи за откъсване на листа, а не за дъвчене.
• Пневматични прешлени: прешлените често са изпълнени с кухини (отделения за въздушни торбички), което прави скелета по-лек въпреки големия размер.
• Дълги и прави крайници: краката са колоноподобни; при някои родове предните крайници са по-къси от задните, което влияе върху позата на тялото.
• Чеврони/"двойни греди": характерните кости под опашката формират двуредова структура при някои видове, откъдето идва и името на семейството.

Хранене и храносмилане

С помощта на зъбите си, подобни на колчета, те могат да откъсват листата от клоните, а смилането им се оставя на гастролитите. Бактериите в огромните им стомаси разграждат целулозата в листата, а продуктът се абсорбира по-нататък в храносмилателния канал. Съществуват доказателства за присъствие на гастролити (стомашни камъчета) при някои завроподи, но тяхната роля и разпространение при диплодоцидите все още се обсъждат в палеонтологията. Има и спорове за начина на достигане на храната — някои модели предполагат ниско-гребене (пасене близо до земята), докато други допускат и високобрано поведение чрез повдигане на врата.

Поведение, растеж и биомеханика

Диплодоцидите вероятно са водили социален живот в стада, като това подкрепят някои находки на групови скелети и следи (trackways). Изследванията на растежа чрез остеохистология показват, че тези животни са растяли бързо в ювенилния период, което е характерно за много големи зауроподи. Опашката при някои видове е била толкова дълга и гъвкава, че е имало хипотези за използване като звуков или отбранителен инструмент (напр. "камшичен" удар), но тези идеи остават предмет на дискусия.

Систематика и известни родове

Диплодоцидите имат две подсемейства:

1. Diplodocinae: Diplodocus и други дълги, тънки форми.
2. Apatosaurinae: Apatosaurus и други по-едри видове.

Освен вече споменатите, в семейството са включвани и родове като Barosaurus, Seismosaurus, Supersaurus и др. Точната класификация и връзки между видовете се променят с нови находки и ревизии, тъй като много таксони са известни от частични останки.

Роднини и еволюция

Техните братовчеди брахиозаврите са поставени в сестринско семейство, но имат различна телесна форма — по-висок туловищен силует и дълги предни крайници, което им позволяваше да достигат по-високи растителни източници. Много по-късните титанозаври са последната група завроподи на Земята и преживяват до края на меловия период, докато диплодоцидите са доминирали по-специално в юрския период.

Открития и историческо значение

Първите добре известни скелети на диплодоциди са били описани през края на 19-ти век, в ерата на големите палеонтологични разкопки в Северна Америка. Откритията на цели скелети като тези на Diplodocus са имали голямо влияние върху общественото възприятие за "гигантските дългошиите" динозаври и стимулирали по-нататъшни изследвания в областта на палеобиологията и еволюцията на зауроподите.

Диплодоцидите остават интересен обект за изследване заради комбинацията от екстремна дължина, специализирана анатомия и ролята им в екосистемите на късния юра. С всяка нова находка учените получават по-ясна представа за разнообразието и биологията на тези впечатляващи гиганти.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляват диплодоцидите?

В: Какво е значението на името "Diplodocidae"?

В: До каква дължина са достигали диплодоките и суперсаурите?

В: Как са се хранили диплодоцидите?

В: Каква е ролята на бактериите в храносмилането на диплодоцидите?

В: Кои са двете подсемейства на Diplodocids?

Въпрос: Каква е връзката между диплодокидите и брахиозаврите?

Търсене по буква