Пеликозаври — ранни синапсиди и предци на бозайниците

Пеликозаврите (наименованието се среща в литературата и на английски като "pelycosaurs") са най-ранните синапсиди — група хребетни с характерна една латерална черепна ямка (темпорална фенеcтра). Те не са били динозаври или модерни влечуги; в традиционната систематика "пеликозаври" обозначава неофициална, парафилетична група, включваща всички ранни синапсиди с изключение на терапсидите и техните потомци. Поради това понятието днес се използва рядко и често се заменя с термини като "базални синапсиди" или "синапсиден ствол към бозайниците".

Произход и период на разпространение

Тези тетраподи се появяват през късния карбон (пенсилван) и придобиват широк разцвет през пермския период. Първите пеликозаври се появяват през пенсилвана, много групи са доминиращи сухоземни хищници и растителноядни форми през ранния и средния пермски период. Краят на пермския период и голямото измиране P/Tr (Permian–Triassic mass extinction) довежда до масово унищожение на голям дял от пеликозаврите; групите на базалните синапсиди почти изчезват, докато някои клонове водят към терапсидите, от които по-късно произлизат бозайниците.

Анатомични особености

• Черен: характерна една латерална времева дупка в черепа (състояние, определящо синапсидите), която позволява по-големи и по-ефективни жевателни мускули.
• Зъби: диференцирани (инцизиви, кучешки, премолари/молари), което е стъпка към по-ефективно захващане и дъвчене на храната.
• Крайници и походка: повечето имат по-спорадично разположени крайници (разкрачен поход), но с напредването на групите се срещат и по-порадигматични пози на крайниците.
• Скелетни адаптации: при някои родове се развиват удължени неврални шипове образуващи платнообразна структура ("плавник" или "парус") — най-известните примери са родовете с подобни вълнообразни гребени.

Биология и начин на живот

Пеликозаврите са разнообразна сборна група: включват малки насекомоядни и всеядни форми, както и големи хищници и тежки растителноядни. Някои от най-известните представители (например големите сапрофагистични и хищни форми от ранния перм) притежават ярко изразени парусоподобни структури, които учените тълкуват като възможност за терморегулация, запас от мазнини, визуална сигнализация или комбинация от функции. Метаболитните им характеристики остават предмет на изследване — съществуват аргументи и за по-високи нива на активност/метаболизъм при някои линии, но окончателните изводи варират в зависимост от таксона и методологията.

Класификация и видове

В рамките на това "пеликозаврово" положение традиционно се включват няколко семейни групи, например Sphenacodontidae, Edaphosauridae и Ophiacodontidae. От тях с фенотипични и филогенетични изследвания е показано, че някои клонове (особено sphenacodontide-подобните) са близки родоначалници на терапсидите. Съвременната таксономия предпочита да описва тези таксони като серия от базални синапсидни линии, вместо като естествено монофилетично образувание.

Палеогеография и находки

Фосилни останки на пеликозаври са намерени главно в Северна Америка (особено в находищата от ранния и среден перм в Тексас и Оклахома), както и в Европа, Русия и някои части на Гондвана. Богатите находища позволяват добро разбиране на морфологията и екологията на много форми, като някои родове са станали емблематични за изучаването на прехода към по-модерни синапсиди.

Еволюционно значение и изчезване

Въпреки че терминът "пеликозаври" днес е предимно исторически и практичен за описание на ранни синапсиди, тези животни имат ключово еволюционно значение: именно сред базалните синапсиди се появяват чертите, които по-късно се усъвършенстват при терапсидите и в крайна сметка оформят предците на бозайниците. Голямото пермско измиране (P/Tr) драматично редуцира разнообразието на базалните синапсиди; някои линини изчезват, други претърпяват промени и допринасят за възхода на терапсидите, които доминират сухоземните екосистеми в късния перм и триас и водят до произхода на бозайниците.

Кратко резюме: "Пеликозаври" е удобен исторически термин за ранните, базални синапсиди — група морфологично и екологично разнообразна, важна за разбирането на прехода от примитивни четвероноги към терапсиди и в крайна сметка към бозайниците. Поради парафилетичния си характер те по-често се описват днес като "базални синапсиди" в съвременните филогенетични работи.

Търсене по буква