За робството (САЩ)

Фон

Култура на робите

Понякога е трудно да се разбере защо южняците, които не са притежавали роби, са защитавали практиката на робството. По онова време в южната част на страната робите не са работили само на плантациите. В южната част на страната са били поробени над 4 милиона чернокожи и те са били много повече от белите. В градове като Чарлстън, Южна Каролина, робите работели различни професии като дърводелци, ковачи, зидари и чистачи на улици. Те са извършвали всякакъв вид ръчен труд. Отглеждали децата на семейството, готвели, почиствали и сервирали храната на господарите си. Един посетител на Чарлстън коментира: "Чарлстън прилича повече на негърска страна, отколкото на страна, заселена от бели хора".

Южняците се страхуват от въстание на робите, подобно на това в Хаити само няколко десетилетия по-рано. Освен това те се опасявали, че без роби икономиката им ще се срине напълно. Робството се е превърнало в тема, която е от жизненоважен интерес за всички в Съединените щати. През 1859 г. нахлуването на аболициониста Джон Браун във федералния арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния, шокира Юга. Ако Браун беше успял, той възнамеряваше да въоръжи робите на юг с оръжие, за да се разбунтуват срещу господарите си. Всеки нов щат, приет в Съединените щати, се превръща в битка за това дали ще бъде свободен щат, или ще позволи робството. Екстремисти от всички страни се стичат в териториите, за да насърчат собствената си кауза. Кървавият Канзас се превръща в най-лошия пример за това, че съперничещите си възгледи прерастват в открита партизанска война. Опитани са политически компромиси, като например Компромисът в Мисури от 1820 г. и Компромисът от 1850 г. Но нищо друго освен открита война не може да реши въпроса.

Условия за подчинените устройства

Като цяло робите са били зле хранени, имали са минимално облекло и място за спане. Домашните прислужници обикновено се справяха по-добре, тъй като получаваха старите дрехи на семейството на господаря си и имаха достъп до по-качествена храна. В горещината и влажността на юга робите страдали от влошено здраве. Заради лошото си хранене и нехигиеничните условия на живот те често страдали от болести. Оризовите плантации са били най-смъртоносни за робите. Те стояли във вода през по-голямата част от деня под жаркото слънце. Маларията била често срещано заболяване. Смъртността е била най-висока сред децата на робите. Средно тя е била около 66 %, а в оризовите плантации е достигала 90 %.

Работничките често са били използвани за секс от господарите си. Ако някоя от тях откажела, тя била физически пребивана. Техните расово смесени или мулатни деца са били считани за роби, тъй като статутът им е следвал този на майката. Всички жени в Юга, черни или бели, са били считани за движима собственост, те са принадлежали на господаря. През 1808 г. влиза в сила Законът за забрана на вноса на роби. След този момент отглеждането на роби от техните господари става обичаен начин за производство на роби. Имало е и търсене на светлокожи, добре изглеждащи млади робини. Тези "красиви прислужници", робини, продавани на търг като наложници или проститутки, носели най-високи цени.

Аргументи за робството

Аргументите в подкрепа на робството, изказани от говорителите на Юга, гласят, че робството на движимо имущество (роби като собственост), практикувано в Юга, е по-хуманно от системата на "наемното робство", практикувана в индустриализираните северни Съединени щати. Джордж Фицхю в публикуваната през 1857 г. книга "Всички канибали! , твърди, че привържениците на робството имат морално предимство в националния дебат за робството. Фицхю твърди, че тъй като робовладелците са собственици на робите си, те се грижат по-добре за тях, отколкото северните капиталисти, които само "наемат" работниците си.

Някои изтъкват, че робовладелците са осигурявали храна и дрехи на робите си - нещо, което северните работодатели не са правили. Други аргументи изтъкваха, че в допълнение към ползите, на които робите се радвали по време на робството, чрез отделянето им те не се смесвали с бялата раса. Макар че това е било страх на много южняци, аргументът е играл върху страховете на северняците. Основание за това беше широко разпространеното по това време убеждение, че чернокожите са по-нисши от белите.

Други изтъкват, че внезапното премахване на робството ще доведе до икономически срив в Юга. Нямаше да има памучна, тютюнева или оризова промишленост. Освен това, ако всички роби бъдат освободени, това ще доведе до безработица и хаос в целите Съединени щати. Твърдяха, че това ще доведе до въстания, подобни на "Царството на терора" по време на Френската революция.

Тези и други аргументи бяха широко публикувани в книги, вестници и брошури. Те бяха внимателно разработени, за да насърчават и защитават робството.