Ориана Фалачи

Живот и кариера

Фалачи е родена във Флоренция, Италия. По време на Втората световна война тя се присъединява към съпротивата в демократичната въоръжена група "Giustizia e Libertà". Баща ѝ Едоардо Фалачи е известен политически активист от антифашистката партия във Флоренция.

Фалачи започва журналистическата си кариера в тийнейджърска възраст, като през 1946 г. става специален кореспондент на италианския вестник Il mattino dell'Italia centrale. След 1967 г. работи като военен кореспондент - във Виетнам, по време на Индо-пакистанската война, в Близкия изток и в Южна Америка. В продължение на много години Фалачи е специален кореспондент на политическото списание L'Europeo и пише за редица водещи вестници и списание Epoca. По време на клането в Тлателолко през 1968 г. преди Летните олимпийски игри през 1968 г. Фалачи е простреляна три пъти, влачена за косата надолу по стълбите и оставена да умре от мексиканските сили. Демонстрациите на имигранти в Съединените щати през последните няколко месеца я "отвращават", особено когато протестиращите показват мексиканското знаме. "Не обичам мексиканците", казва Фалачи, като се позовава на гадното отношение към нея от страна на мексиканската полиция през 1968 г. "Ако държите пистолет и кажете: "Изберете кой е по-лош между мюсюлманите и мексиканците", ще имам момент на колебание. Тогава избирам мюсюлманите, защото те ми разбиха топките."

В края на 70-те години на миналия век тя има връзка с Александрос Панагулис, обект на едно от интервютата ѝ, който е голям бунтар в гръцката съпротива срещу диктатурата през 1967 г., заловен, подложен на тежки изтезания и хвърлен в затвора заради (неуспешния) опит за убийство на диктатора и бивш полковник Георгиос Пападопулос. През 1972 г. тя интервюира Хенри Кисинджър.

Фалачи получава два пъти наградата "Сейнт Винсент" за журналистика, както и наградата "Банкарела" (1971 г.) за "Нищо" и "Така да бъде"; наградата "Виареджо" (1979 г.) за "Un uomo": Romanzo; и Наградата на Антиб (1993 г.) за Inshallah. Получава докторска степен по литература от Колумбийския колеж (Чикаго). Изнасяла е лекции в Чикагския университет, Йейлския университет, Харвардския университет и Колумбийския университет. Произведенията на Фалачи са преведени на 21 езика, включително английски, испански, френски, холандски, немски, гръцки, шведски, полски, хърватски, унгарски и словенски.

Фалачи, която през целия си живот е пушила, умира на 15 септември 2006 г. там, където е родена, във Флоренция, от рак на белия дроб.