Ориана Фалачи (29 юни 1929 г. – 15 септември 2006 г.) е италианска журналистка, писателка и политическа интервюистка. Родена във Флоренция, като млада участва като партизанка по време на Втората световна война. След войната започва дълга и плодотворна журналистическа кариера като кореспондент и интервюиращ, известна с директния, провокативен и понякога конфронтационен стил.
Интервюирала е множество световни лидери и знаменитости, сред които Далай Лама, Хенри Кисинджър, шаха на Иран, аятолах Хомейни, Уили Брандт, Зулфикар Али Бхуто, Уолтър Кронкайт, Омар Кадафи, Федерико Фелини, Сами Дейвис младши, Нгуен Као Ки, Ясер Арафат, Индира Ганди, Александрос Панагулис, архиепископ Макариос III, Голда Меир, Нгуен Ван Тиеу, Хайле Селасие и Шон Конъри. Тези разговори и репортажи ѝ донесоха международна известност и често оформяха обществените дискусии по международна политика и конфликти.
Като военен и международен кореспондент Фалачи отразява редица конфликти и политически кризи, пътува широко и събира впечатляващи първични свидетелства. Освен журналистически текстове, тя публикува и белетристика и есета; най-известният ѝ роман е "Lettera a un bambino mai nato" (в български превод „Писмо до неродено дете“), който ѝ осигурява голям читателски успех и е преведен на много езици.
След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Фалачи става известна и с поредица кратки книги и статии, в които критикува исляма и арабите, сред които най-широко разпространените са публикувани в началото на XXI век. Тези материали предизвикват остри дебати и разделят общественото мнение: поддръжниците ѝ виждат в тях призив за защита на западните ценности и предупреждение срещу тероризма, докато противниците ѝ и някои наблюдатели ги тълкуват като прояви на расизъм и така наречената ислямофобия.
Фалачи остава поляризираща фигура — от една страна уважавана за смелостта и журналистическата си хватка при интервютата с върховни политически лидери; от друга — критикувана за генерализации и остри формулировки по чувствителни теми. В своето творчество тя комбинира документалност, лично мнение и литературен усет, което я прави както влиятелна, така и противоречива в обществената памет.
Ориана Фалачи умира на 15 септември 2006 г. след дълго боледуване. Нейното наследство остава част от дебата за границите на журналистиката, свободата на словото и отношението към миграция, религия и сигурност в модерните общества.