Голда Меир (произнася се [Gol-da My-ear]; иврит: גולדה מאיר, арабски: جولدا مائير, родена като Голда Мабович, 3 май 1898 г. - 8 декември 1978 г., известна като Голда Майерсон от 1917 до 1956 г.) е четвъртият министър-председател на Държавата Израел. Родена е в Киев (тогава част от Руската империя), през детството ѝ семейството емигрира в Съединените щати, а през 1921 г. Голда прави алия в Британския мандат в Палестина, където се ангажира активно с движението на трудовия ционизъм.

Ранен живот и политическа подготовка

Голда идва от еврейско семейство и още в младежките си години участва в социална и образователна дейност. След пристигането си в Палестина се омъжва през 1917 г. и става активен член на работническите организации и на профсъюза Хистадрут. През 1948 г. тя е сред подписалите Декларацията за независимост на Израел и бързо се утвърждава като водеща фигура в партията на труда (Мапай).

Министър на труда и външна министър

След създаването на държавата Голда Меир заема важни правителствени постове. Тя е дългогодишен министър на труда, където работи за интеграцията и социалната подкрепа на големи вълни емигранти, за развитието на жилищното строителство и системите за социална сигурност. По-късно заема и поста на министър на външните работи, като се утвърждава и като международен представител на Израел.

Министър-председател (1969–1974)

Голда Меир става министър-председател на Израел на 17 март 1969 г., след като е била министър на труда и министър на външните работи. Тя остава на поста до юни 1974 г., когато подава оставка под натиск след събитията от 1973 г. Меир е първата и засега единствена жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света, след лидерките в други страни.

Основни събития по време на управлението ѝ

  • Едно от най-тежките събития е убийството на единадесет израелски спортисти на Летните олимпийски игри през 1972 г. в Мюнхен — инцидент, който разтърсва страната и света и води до промени в политиките за сигурност и контратероризъм.
  • Друг ключов момент е войната от Йом Кипур през 1973 г, когато Египет и Сирия предприемат внезапна, координирана атака срещу Израел в религиозния празничен ден Йом Кипур. Войната започва с тежки загуби и шок за страната, но завършва с военен обрат и последващи политически и военни последици.

Критика, разследване и оставка

След войната от Йом Кипур последваха широко разпространена обществена критика и политическо недоволство относно начина, по който правителството и отбранителните структури са реагирали на изненадващия удар. Беше проведена официална комисия (Агранат) за разследване на подготовката и действията по време на конфликта. Въпреки че разследването не я обвини като единствена отговорна за международните и военни провали, политическият натиск и загубата на обществено доверие доведоха до решението ѝ да подаде оставка през 1974 г.

Личен живот, стил и наследство

Голда Меир е известна с прямия си стил, решителността и остроумието си, качества, които ѝ спечелиха прозвището "Желязната лейди" в израелската политика — прякор, който по-късно бе свързан и с британската премиерка Маргарет Тачър. По време на кариерата си тя се застъпва за политики, насочени към социалната подкрепа и интеграцията на имигрантите, както и за укрепване на международните връзки на Израел.

Голда Меир почина на 8 декември 1978 г. в Йерусалим. Оставя след себе си сложен и противоречив образ — уважавана заради приноса си в изграждането на държавата и нейната вътрешна политика, но и критикувана за решенията по време на ключови кризи. Независимо от оценките, тя остава една от най-познаваните и влиятелни жени-ледери в историята на Израел.