Мърша (Ginglymostoma cirratum) — дънна акула: описание, разпространение и храна
Мърша (Ginglymostoma cirratum) — дънна акула: подробно описание, местообитание и хранителни навици; размери, поведение и разпространение в тропични крайбрежия.
Мършата (Ginglymostoma cirratum) е дънна акула и е единственият известен вид от род Ginglymostoma. Дължината им варира между 2,1-2,7 метра и теглото им е 75-120 килограма (165-265 фунта). Акулите се хранят с ракообразни, мекотели, морски змии, риби, корали и ципести. Морската акула е разпространена в крайбрежните тропически и субтропически води на източната част на Тихия океан и Атлантическия океан. Акулите са нощни и много бавни и са безвредни, освен ако не бъдат обезпокоени.
Описание
Мършата има масивно, сплескано тяло с широк, закръглен профил и сравнително малка глава. Кожата й е грапава, обикновено кафяво-сива до тъмнокафява, което помага за прикриването върху дъното. Носът е заоблен, а около устата има чувствителни мустаци (барбели), които служат за откриване на плячка в пукнатини и под пясъка. Има два малки гръбни перки, разположени далеч назад, и широка опашна перка.
Размери и дълголетие
Стандартната дължина за възрастни индивиди е около 2,1–2,7 метра, а теглото — 75–120 кг. Мършите могат да живеят над 20–30 години; в плен някои екземпляри достигат и по-голяма възраст при добри грижи.
Разпространение и хабитат
Мършата обитава предимно крайбрежни тропически и субтропични води. Често се среща в плитки заливи, покрай рифове, мангрови лагуни и пясъчни дъна, където се крие през деня и излиза да храни през нощта. В природата може да се вижда на дълбочини от плитки води до около 50–100 м, в зависимост от региона.
Храна и начин на хранене
Диетата на мършата е разнообразна и включва:
- Ракообразни (като омари и раци);
- Мекотели (включително охлюви и двучерупчести), които акулата раздробява със силните си челюсти;
- Морски змии и други й разновидности;
- Риби — както донтиклави, така и доналови;
- Корали и други организми, когато е възможно да извлече хранителни ползи;
- Ципести (вероятно имеется предвид главоноги като октоподи и калмари).
Мършите използват барбелите и добре развитото си обоняние, за да откриват скрита плячка, а силната им устна вакуумна техника позволява да вадят и изваждат двучерупчести от пукнатини. Хранят се главно нощем и са бавни, неспешни хищници, по-скоро „смучещи“ и чоплещи, отколкото преследващи плячката на дълги разстояния.
Размножаване и жизнен цикъл
Мършата е живородна акула със съдово-въздушно (ововивипаритетно) развитие: яйцата се развиват вътре в тялото на майката и младите се раждат живи. Съвкупленията и ражданията имат сезонен характер в различните региони; женските раждат малък брой млади (варира в зависимост от възрастта и размера на майката). Пъпната връв и жълтъчният сак захранват ембрионите до раждането. Младите акули започват самостоятелен живот веднага след раждането.
Поведение
Мършите са предимно нощни и често през деня почиват спокойно върху дъното или в пещери и подводни хребети. Понякога могат да се събират в групи от няколко до десетки индивида. Отношението им към хората е обикновено спокойно и неагресивно; ухапвания се случват най-често когато акула е заплашена, стресирана или когато човек я обезпокои докато тя почива.
Взаимодействие с хората и опазване
Мършата е често срещана цел за местен риболов и попада в прилов при различни риболовни методи. Разрушаването на рифовите местообитания, замърсяване и прекомерен улов водят до намаляване на популациите в някои райони. Поради това в много региони са въведени регулации и защитени зони за ограничаване на улова. При среща с мърша в природата е препоръчително да се спазва дистанция и да не се опитва човек да я докосва или провокира.
Интересни факти
- Повечето наблюдатели описват мършата като „бавна“ и „спокойна“ — това прави вида подходящ за наблюдение при гмуркане и еко‑туризъм.
- Барбелите около устата са характерен отличителен белег, който подпомага локализирането на плячка в пясъка и между скалите.
- Въпреки масивния си вид, мършите рядко представляват опасност за хората, ако не бъдат предизвикани.
Заключение: Мършата (Ginglymostoma cirratum) е интересна дънна акула с адаптации за живот в плитки крайбрежни местообитания. Познаването на нейното поведение, местообитания и нуждите за опазване помага за устойчивото съжителство между хора и морски екосистеми.
Описание
Акулите имат два заоблени гръбни плавника без гръбначни прешлени, като първият е много по-голям от втория, и един анален плавник. Първият гръбен плавник е разположен над тазовите плавници. Опашният плавник е повече от една четвърт от общата дължина на акулата. Подезичната уста е разположена доста пред очите, спиракулите са малки, а по устата има дълги бодли. Сестринската акула има назорални бразди, но няма периназална бразда.
Възрастните акули обикновено са от светложълти до тъмнокафяви на цвят. Младите, които са дълги до 60 см, имат малки черни петна, като около всяко петно има светла зона, покриваща цялото тяло. По-големите малки, които са дълги 70-120 см (28-47 инча), са способни да променят цвета си в ограничена степен. Проучванията показват, че акулите, държани настрана от слънчева светлина, стават малко по-светли на цвят в сравнение с акулите, които са изложени на слънчева светлина. Неколкократно са съобщавани случаи на акули с необичайни цветове (като блестящо жълто или млечно бяло).
Акулите-мускулести имат най-простия тип зъб при акулите. Това означава, че няма припокриване между зъбите и че движението напред на зъбите, водещо до изхвърляне, не зависи от други зъби. При акулите, които имат много припокриващи се зъби, подмяната на зъбите не може да се осъществи, докато не се загубят външните блокиращи зъби. Младите акули-сестри могат да подменят зъбите си по-бързо от възрастните. Също така подмяната на зъбите става по-бързо през лятото, когато температурата на водата е по-висока. Средно с обща дължина 2,2-2,7 м и тегло 75-105 кг, възрастните женски достигат по-големи размери от възрастните мъжки, които са дълги около 2,1-2,6 м и тежат около 90-120 кг. Женските достигат зрялост на около 2,3 метра, а мъжките - на около 2,1 метра. Дължината на новородените акули е от 28 до 30 см, като темповете на растеж са 13 см и 2,3 кг годишно. След като достигнат зрялост, темповете на растеж на акулите обикновено стават много по-ниски.
Разпределение
Морската акула е разпространена в крайбрежните тропически и субтропически води на източната част на Тихия океан и Атлантическия океан. В Атлантическия океан тя се среща от Сенегал до Габон, от Роуд Айлънд до Южна Бразилия и от Мексико до Перу. Съобщава се и за някои акули в Гасконския залив в Югозападна Франция. Този вид е разпространен в плитките води на цялата територия на Западна Индия, Южна Флорида и Флорида Кийс.
Поведение
Морската акула е нощно животно, което през деня си почива на пясъчното дъно или в пещери и пукнатини в плитки води. Обикновено те се срещат на групи до 40 души, тъй като лежат много близо една до друга, а понякога дори се трупат една върху друга. През нощта акулите са много активни. Освен че плува в близост до дъното, акулата може да се придвижва по морското дъно, като използва гъвкавите си мускулести гръдни перки като крайници. Големите млади и възрастни екземпляри обикновено се срещат около дълбоки коралови рифове и скалисти райони на дълбочина до 3-75 метра през деня, а след настъпването на тъмнината мигрират в по-плитки води на дълбочина под 20 метра. Младите акули с размери до 1,7 метра обикновено се срещат около плитки коралови рифове, тревни площи или мангрови острови във води с дълбочина 1-4 метра (3-13 фута). Те често лежат на групи във варовикови дупки или под скални первази. Известно е, че акулите се връщат многократно в същите пещери и пукнатини, в които са почивали преди.
Морските акули са бавни, не са агресивни към хората и не нападат, освен ако не са провокирани. Ако са провокирани, те обикновено хапят, но ухапванията им не са смъртоносни.
Хранене
Морската акула е нощен хищник и ловува сама. Хранят се с риба (като сом, кефал и бухта), скатове, мекотели (като октоподи, калмари и миди), морски змии и ципести. Те се движат много бавно, докато ловуват по дъното. Консумират също така водорасли, корали, ракообразни (като омари, скариди и раци), морски таралежи, охлюви и двучерупчести.
Морската акула е един от малкото видове акули, които могат да останат неподвижни във водата, когато пожелаят. Това не само ѝ помага да пести енергия, но и ѝ дава предимство, когато става въпрос за лов. Тъй като остава неподвижна, жертвата обикновено не я забелязва, което дава на акулата възможност за засада.
Възпроизвеждане
Периодът на чифтосване настъпва веднъж на 18 месеца и продължава от края на юни до края на юли. Те са яйцеснасящи, като периодът на бременност трае 6 месеца. Женските могат да родят 21-29 малки наведнъж. Понякога обаче по-големите кученца се хранят с по-малките. В резултат на това само малък брой кученца от всяко кучило доживяват до зряла възраст. Малките се раждат с петна, които избледняват с напредването на възрастта на акулите. Средната продължителност на живота на тези акули в дивата природа е от 25 до 30 години.
Хищници
Макар че акулата не е истински хищник, останки от нея са открити в стомаха на тигрови и лимонови акули. Също така има съобщения за бичи акули и големи бели акули, които се хранят с акули-сестри.
Галерия
· 
Акула в близост до Амбъргрис Кайе, Белиз
· 
Акула с прикрепени ремори
· 
Акула в аквариум
· 
Морска акула край Мансанильо, Коста Рика - 2011 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява акулата-сестра?
О: Акулата кърмачка е дънна акула и единственият известен вид от рода Ginglymostoma.
В: Какъв е диапазонът на размерите на акулите бозайници?
О: Дължината на акулите-гризачи варира от 2,1 до 2,7 метра, а теглото им е от 75 до 120 килограма (165-265 фунта).
Въпрос: С какво се хранят акулите?
О.: Акулите сестри се хранят с ракообразни, мекотели, морски змии, риби, корали и ципести.
В: Къде се срещат акулите-самотници?
О: Акулите-самодиви се срещат в крайбрежните тропически и субтропически води на източната част на Тихия океан и Атлантическия океан.
В: Нощните или дневните акули са нощни?
О: Акулите са нощни.
Въпрос: Как бихте описали поведението на акулите-медицински сестри?
О.: Акулите са много бавни и са безобидни, ако не бъдат обезпокоени.
Въпрос: Агресивен вид ли е акулата бозайник?
О: Не, акулите са безвредни, освен ако не бъдат обезпокоени.
обискирам