Северно Сулавеси

Име

Районът около Северно Сулавеси се е наричал Минахаса. Това име все още се използва понякога. Думата Minahasa идва от думите Mina-Esa (Минаеса) или Maesa, което означава да бъдеш един или да се обединяваш Това име показва надеждата да се обединят етническите групи в района, включително: Тонтембоан, Томбулу, Тонсеа, Толур (Тондано), Тонсаванг, Поносакан, Пасан и Бантик. Думата "Минахаса" е използвана за първи път от Й. Д. Шерщайн, холандски регент на Манадо, в доклада му до губернатора на Малуку на 8 октомври 1789 г.

История

Праисторически

Археологически проучвания разкриват следи от човешки живот в Северно Сулавеси отпреди 30 000 години, като се основават на доказателства в пещерата Лианг Сару на остров Салибабу. Други доказателства показват живот преди около 6 000 години в обекта Passo Hillside Site в област Какас и преди 4 000 години до началото на нашата ера в пещерата Liang Tuo Mane'e в Арангкаа на остров Каракеланг.

Ранен период

Колониален период

В края на XVI в. португалци и испанци пристигат в Северно Сулавеси. Португалия е първата западна държава, която пристига в Северен Сулавеси. Един португалски кораб каца в Манадо По това време султанатът Магинданао контролира северните острови. Португалците построяват крепостта в Амуранг.

Испанският кораб акостира на остров Талауд и Сиау, за да стигне до Тернате. Испания построява форт в Манадо, след което Минахаса започва да бъде под контрола на Испания. Съпротивата срещу испанската окупация достига своята кулминация през 1660-1664 г.

Холандският кораб каца в град Манадо през 1660 г., за да подпомогне борбата на конфедерацията Минахаса срещу Испания. Републиканската асоциация на Обединените нации на членовете на Конфедерация Минахаса сключва търговско споразумение с VOC. След това това споразумение за търговско сътрудничество прави така, че ВОК монополизира търговията, като постепенно започва да налага волята си, което в крайна сметка води до съпротивата през 1700 г. в Ратахан, чиято кулминация е Нидерландската война в Минахаса през 1809-1811 г. в Тондано.

Испанците вече са колонизирали Филипинските острови. Те превръщат Минахаса в плантация за кафе. Испания превръща Манадо в център на търговията с кафе за китайските търговци. Някои племена от Минахаса помогнали на Испания да превземе португалската крепост в Амуранг през 50-те години на XV век. След това испанските колонизатори построяват крепостта в Манадо. Накрая Испания контролира целия Минахаса.

През XVI в. една от първите индоевразийски общности на архипелага е в Манадо. Първият крал на Манадо е Мунту Унту (1630 г.). Той е наполовина от испански произход. По-късно Испания дава Минахаса на португалците в замяна на 350 000 дуката в един договор. Владетелите на Минахаса изпращат Супит, Па'ат и Лонтох да се бият с холандците, за да принудят португалците да напуснат Минахаса. Те успяват през 1655 г. През 1658 г. построяват собствена крепост и няколко години по-късно изтласкват последните португалци.

В началото на XVII в. холандците сриват султаната Тернате. Те започват да намаляват властта на Испания и Португалия на архипелага. През 1677 г. холандците завладяват архипелага Сангир. Две години по-късно Роберт Падтбрюге, губернатор на Малуку, посещава Манадо. Той сключва споразумение с вождовете на минахасан. Това позволява на холандците да доминират през следващите 300 години. Прякото управление на холандците обаче започва едва през 1870 г. Холандците помагат за обединяването на конфедерацията Минахаса. През 1693 г. минахнасите печелят военна победа срещу племето монгондау в южната част на страната. Нидерландското влияние се засилва, а християнството и европейската култура се развиват в Минахаса. Мисионерските училища в Манадо през 1881 г. са един от първите опити за масово образование в Индонезия. Завършилите тези училища могат да намерят работа като държавни служители, в армията и в правителството на Нидерландските Източни Индии. Отношенията на Минахаса с холандците често са лоши. През 1807 г. и 1809 г. се води война между холандците и Тондано. Територията на Минахаса е под пряко нидерландско управление едва през 1870 г. Но в крайна сметка нидерландците и Минахаса стават много близки. Затова Минахаса често е наричана 12-ата нидерландска провинция. Дори през 1947 г. в Манадо се сформира политическото движение Twapro, съкратено от Twaalfde Profincie (Дванадесета провинция), което иска официалното интегриране на Минахаса в Кралство Нидерландия.

Независимост

Японците окупират района от 1942 до 1945 г. Това е период на лишения, а съюзническите сили бомбардират Манадо през 1945 г. В периода на независимост след това има разделение между проиндонезийския и прохоландския Минада. Назначаването на Сам Ратуланги за първия губернатор на Източна Индонезия тогава успява да спечели подкрепата на Минахаса за Република Индонезия. След обявяването на независимостта на Индонезия тя е разделена на 8 провинции, като Сулавеси е една от тях. Първият губернатор на Сулавеси е С.Г.Ж.Ратуланги, известен и като национален герой. През 1948 г. в Сулавеси е създадена държавата Източна Индонезия, която по-късно става един от щатите в рамките на Съединените щати на Индонезия. Държавата Източна Индонезия е разпусната и се влива в Република Индонезия. Въз основа на закон номер 13 от 1964 г. е създадена провинция Северно Сулавеси. 14 август 1959 г. е обявен за годишнина на провинцията.

През март 1957 г. военните лидери на Северен и Южен Сулавеси поискаха повече свобода от Ява. Те искаха по-активно развитие, справедливо споделяне на парите от данъци и помощ срещу въстанието на Кахар Музакар в Южно Сулавеси. Те искаха централно правителство, ръководено поравно от Сукарно и Хата. Първоначално движението "Перместа" (Харта на борбата на Вселената) е просто движение за реформи, а не сепаратистко движение.

Преговорите между централното правителство и военните лидери на Сулавеси предотвратяват насилието в Южно Сулавеси, но лидерите на Минахасан не са доволни от резултатите от споразумението и движението избухва. Страхувайки се от господството на южната част, през юни 1957 г. лидерите на Минахасан обявяват своя собствена автономна държава Северно Сулавеси. По това време централното правителство е контролирало Южен Сулавеси, но в Севера не е имало силни фигури на централното правителство и е имало слухове, че Съединените щати са въоръжили бунта в Северна Суматра, също има връзки с лидерите на Минахасан.

Възможността за чуждестранна намеса кара централното правителство да поиска военна помощ от южната част на Сулавеси. По-късно силите на Перместа са изведени от Централно Сулавеси, Горонтало, Сангир и Моротай в Малуку. Самолетите на Перместа (доставени от САЩ и управлявани от филипински, тайвански и американски пилоти) са унищожени. След това САЩ продължават напред и през юни 1958 г. армията на централното правителство се приземява в Минахаса. Въстанието на Перместа приключва в средата на 1961 г.

Въстанията в Суматра и Сулавеси са неуспешни. Те дори помогнаха да се създаде това, което не искаха, тъй като центърът реагира на заплахата от бунт. Властта на централното правителство се увеличи, докато регионалната автономия отслабна. Радикалният национализъм се засили. Властта на комунистическата партия и на Сукарно се увеличи, докато властта на Хата отслабна. През 1958 г. Сукарно окончателно установява ръководена демокрация.

След реформите от 1998 г. индонезийското правителство започна да приема закони, които засилват регионалната автономия - основната идея, за която се бори Перместа.

Околна среда

Климат

Климатът на Северно Сулавеси е тропически с музонови ветрове. Западните ветрове носят дъжд на северното крайбрежие от ноември до април. От май до октомври се сменят със сухи южни ветрове. Годишните валежи са от 2000 до 3000 мм. Има около 90-140 дъждовни дни. Средните температури са 25 градуса по Целзий. Средната максимална температура на въздуха е регистрирана на 30 градуса по Целзий, а минималната средна температура на въздуха е 22,1 градуса по Целзий.

География

Провинция Северно Сулавеси се намира на северния полуостров на остров Сулавеси. Тя е една от трите провинции в Индонезия, разположени на важни места в Тихоокеанския регион. Другите две провинции са Северна Суматра и специален регион Ачех. Северен Сулавеси се намира близо до екватора на 0,30-4,30 северна ширина (Lu) и 121-127 източна дължина (BT). Полуостровът се простира от изток на запад. Островите Сангихе и Талауд са най-отдалечените на север части на провинцията. Това са границите на Северно Сулавеси:

Северна	море Целебес, Тихия океан и Филипините
Южна	Залив Томини
Изток	Малукско море, Малуку и Северна Малуку
West	Gorontalo

По-голямата част от континенталната част на провинция Северно Сулавеси представлява планини и хълмове с долини между тях. Някои планини в Северно Сулавеси са планината Клабат (1895 м) в Северна Минахаса, планината Локон (1579 м), планината Махаву (1331 м) в Томохон, планината Сопутан (1789 м) в Югоизточна Минахаса, планината Дуа Саудара (1,468 м) в Битунг, планината Аву (1784 м), планината Спейс (1245 м), планината Карангкетанг (1320 м), планината Далаге (1165 м), в Сангихе и Талауд, планината Амбанг (1689 м), планината Гамбула (1954 м) и планината Бату Балаван (1970 м).

Двете най-големи езера са: Езерото Тондано (с площ 4 278 ха) в Минахаса и езерото Моат (с площ 617 ха) в Източен Болаанг Монгондов. Основните реки са: река Тондано (40 км), река Пойгар (54,2 км), река Ранояпо (51,9 км), река Талауан (34,8 км) в Минахаса. Река Думога (87,2 км), река Сангкуб (53,6 км) и река Онгкау (42,1 км) са в Болмонг и Болмут.

По крайбрежието на Северен Сулавеси, както на континенталния бряг, така и на крайбрежието на островите, има няколко възвишения и заливи. Почвата в района е плодородна за земеделие.

Растения и животни

Повечето от растенията и животните в Северно Сулавеси са като тези в други части на Индонезия. Но в провинцията има и някои животни, като например елен, малео, таонг, мини тарсиус спектър в природния резерват на град Битунг и колакант край бреговете на Манадо.

В морето край Северно Сулавеси има няколко вида риби, корали и планктон. Някои морски риби са важни източници на чуждестранен обмен, включително: риба тон, скипджак, жълта опашка, омар и други.

Голяма част от Северно Сулавеси е гора. Горите започват от морското равнище и могат да продължат до планинските върхове. Дървен материал с добро качество, включително абанос (дървен), желязно дърво, лингва, кемпака, дървен нантю, гопаса и меранти. Има и плантации за отглеждане на култури като кокос, индийско орехче и карамфил.

Хора

При преброяването на населението през 2010 г. в Северен Сулавеси живеят 2 270 596 души. Населението е с 1,41% повече в сравнение с предходните десет години. Най-големите етнически групи са минахасан в северната част на провинцията и монгондау на юг. Главният град на провинцията е Манадо (с население 432 300 души през 2019 г.). През 2010 г. около 68 % от населението е християнско. Християните в Северно Сулавеси са предимно протестанти, но има и някои католици. Това е необичайно в предимно мюсюлманска Индонезия. Холандските мисионери са много успешни по време на колониалния период. Също така, защото регионът Горонтало с преобладаващо мюсюлманско население напуска Северен Сулавеси, за да се превърне в новата провинция (Gorontalo) през 2000 г. В провинцията живеят и мюсюлмански, индуистки и будистки малцинства. В Манадо има и значителна юдейска общност. Понастоящем единствената синагога в Индонезия се намира в Манадо. В Манадо живеят около 800 евреи.

Етнически групи

В тази провинция живеят заедно много групи хора. Най-голямата група хора са хората от племето минахаса. Те живеят предимно в градовете Битунг, Манадо, Томохон, регентство Минахаса, северно регентство Минахаса, южно регентство Минахаса и югоизточно регентство Минахаса. Други етнически групи са Bolaang Mongondow, Sangihe, Talaud и Siau. Етническата принадлежност в Северно Сулавеси е по-разнородна от тази в други части на Индонезия. Минахаса и Болаанг Монгондау са разпространени почти в целия регион на континента Северна Сулавеси. Сангихе, талауд и сиау населяват предимно островите Сангихе, Талауд и Лембех, особено в крайбрежните райони на север, изток и запад от континенталната част на Северно Сулавеси. Народът баджу е морски номади, които са мигрирали от архипелага Сулу във Филипините поради конфликта в Минданао. Живеят в крайбрежните села на Северно Сулавеси в северната част на регентство Северен Минахаса.

Освен местните жители, в Северно Сулавеси живеят и мигранти. В Северен Сулавеси има значително китайско население, особено в района на град Манадо. Китайците са и едни от първите хора, които влизат в контакт с местното население преди идването на европейците. Според откриването на китайски древни писма в района на Томпасо, Минахаса, показва, че културното взаимодействие между китайците и Минахаса е съществувало още от времето на династията Хан. Повечето китайци в Северно Сулавеси са хака, но там живеят и някои хокиенци и кантонци.

Съществуват и други етнически групи, като яванците и сунданците. Те в повечето случаи са мигрирали от местата, от които идват, поради програмата за трансмиграция, въведена от холандците по време на колониалната епоха до ерата на Сухарто. Обикновено живеят в градски райони, като Манадо и Томохон.

Език

Северна Сулавеси е многоезична култура. Използват се много езици и хората обикновено говорят поне два, а често и повече езика. Индонезийският е официалният език на провинцията и други части на Индонезия. Официалните документи на правителството на провинцията и пътните знаци са написани на индонезийски. Въпреки това повечето хора в провинцията общуват ежедневно на малайския език в Манадо. Този език е подобен на индонезийския, но не е същият. Жителите на Минахасан говорят на минахасански езици. Това са петте миначасански езика в района: Тонсаванг, Тонтембоан, Тулур, Тонсеа и Томбулу. На юг хората говорят на езика монгондау и езика горонтало. На северните острови, близо до Филипините, местните хора говорят висаянски езици.

Други езици в Северно Сулавеси са явански, сундански и балийски. Хората от други части на Индонезия говорят тези езици. Хакка се говори и от някои китайци в Манадао. Говорят също хокиенски и кантонски. Английският и мандаринът често се разбират там, където има много туристи, например в Националния парк Бунакен. По-възрастните хора могат да разбират холандски и португалски. ^[] Хората, които са живели на островите в близост до Филипините, може да разбират тагалог.

Китайски храм в близост до Манадо

Административно деление

В Северно Сулавеси има единадесет регентства (на индонезийски: kabupaten) и четири независими града (на индонезийски: kotamadya). Те са изброени по-долу.

Име	Площ (km2)	Преброяване на населението през 2010 г.	Преброяване на населението през 2015 г.	Прогноза за населението 2019	Капитал	Оценки на HDI2014
Регентство на островите Сангихе (Kepulauan Sangihe)	461.11	126,100	129,560	131,800	Tahuna	0,668 (средно)
Регентство на островите Ситаро (Kepulauan Siau Tagulandang Biaro)	275.96	63,801	65,529	67,000	Ondong Siau	0,643 (средно)
Регентство на островите Талауд (Kepulauan Talaud)	1,240.40	83,434	88,589	92,500	Melonguane	0,665 (средно)
Северен сектор (острови)	1,977.47	273,335	283,678	291,300
Битунг (град)	302.89	187,652	205,379	220,700		0,708 (висока)
Манадо (град)	157.27	410,481	425,420	432,300		0,772 (висока)
Томохон (град)	114.20	91,553	100,193	107,600		0,735 (висока)
Регентство Minahasa	1,114.87	310,384	328,700	341,500	Tondano	0,727 (висока)
Регентство Северен Минахаса (Minahasa Utara)	918.49	188,904	197,861	203,200	Airmadidi	0,705 (средно)
Регентство Южна Минахаса (Minahasa Selatan)	1,409.97	195,553	204,832	210,400	Амуранг	0,683 (средно)
Югоизточна област Минахаса( Minahasa Tenggara)	710.83	100,443	104,465	106,500	Ratahan	0,678 (средно)
Източен сектор (Minahasa)	4,728.52	1,494,970	1,566,850	1,622,200
Котамобагу (град)	68.06	107,459	119,277	130,000		0,704 (висока)
Регентство Bolaang Mongondow	2,871.65	213,484	232,968	249,600	Kotamobagu	0,645 (средно)
Регентство Източен Болаанг Монгондов (Bolaang Mongondow Timur)	910.18	63,654	68,622	72,600	Tutuyan	0,631 (средно)
Регентство Северен Болаанг Монгондау (Bolaang Mongondow Utara)	1,680.00	70,693	76,264	80,700	Boroko	0,642 (средно)
Регентство Южен Болаанг Монгондов (Bolaang Mongondow Selatan)	1,615.86	57,001	62,162	66,500	Molibagu	0,635 (средно)
Западен сектор (Bolaang Mongondow)	7,145.75	512,291	559,293	599,400