Северен Сулавеси (на индонезийски: Sulawesi Utara) е провинция в Индонезия. Намира се на североизточния полуостров на остров Сулавеси, известен като полуостров Минахаса. Провинцията граничe с морето: на изток е Малуку, на запад са море Горонтало и Селебес, а на югозапад — Томинският залив. На север тя е разположена на юг от Филипините и на югоизток от Сабах, Малайзия. Площта на провинцията е 13 851,64 кв. км. Според преброяването през 2010 г. населението е било 2 270 596 души, а при преброяването от 2020 г. — 2 621 923 души.

Столицата, търговският и административен център на провинцията е град Манадо. Други важни градове са Томохон и Битунг, както и градът-улесена Kotamobagu (административно отделен град в рамките на провинцията). Провинцията е планинска и вулканична: релефът включва множество високопланински вериги и конуси с височини в диапазона от около 1 112 до 1 995 м (напр. връх Клабат — 1 995 м). Регионът е част от Тихоокеанския огнен пръстен и има множество активни вулкани — сред най-известните са Локон, Сопутан и Карангетанг, които периодично избухват и оказват влияние върху живота и икономиката в района.

Природа, защитени територии и туризъм

Северен Сулавеси е известен със своята богата морска екосистема и тропическа природа. Най-известната туристическа атракция е Bunaken Marine National Park — световноизвестен морски парк с коралови рифове и голямо разнообразие от риби, привличащ дайвъри от целия свят. Вътрешността на провинцията включва природни резервати като Tangkoko Batuangus, където могат да се видят ендемични животни — черни маймуни, търсиера (tarsius), носорози и множество птици (напр. калао и други видове).

Икономика

Икономиката на провинцията се основава на риболов, аквакултури, земеделие и добив на местни продукти. Битунг е важен пристанищен и промишлен център, докато Манадо е търговски и туристически център с международно летище (Sam Ratulangi International Airport). В исторически план районът е бил търсен заради подправките (като карамфил и други) и други природни богатства.

Население, култура и религия

Регионът е етнически разнообразен: сред основните групи са минехасанците (Minahasa), боланг монгондов, сангихе и таляуд, както и китайско-индонезийски общности. Вярата също е разнообразна — в голяма част от провинцията преобладава протестантското християнство (особено сред минехасанците), но има и голям брой мюсюлмани, както и последователи на католицизма и местни традиционни практики. Културата включва характерни обичаи, музика, танци и фестивали, които са важна част от обществения живот.

Кратка историческа справка

В миналото европейски сили и местни кралства се борят за контрол над богатствата на Северно Сулавеси — подправки, ориз и злато. Районът е бил част от търговските пътища между Запада и Изтока, което улеснява разпространението на християнството, исляма и други религии. За първи път европейците — португалците — пристигат през XVI век. Испанците и холандците също установяват присъствие и водят борба с португалците. В крайна сметка през XVII век холандците налагат контрол над значителни части от Сулавеси и влагат района в колониалната администрация на Нидерландска Остиндия. Холандската власт продължава почти три века до окупацията от японците в началото на Втората световна война. След края на войната и период на преход, Холандия признава независимостта на Индонезия след Конференцията на Кръглата маса през 1949 г. Районът първоначално става част от Държавата Източна Индонезия (Negara Indonesia Timur), но през 1950 г. е присъединен към Република Индонезия. Сулавеси първоначално е една провинция, която по-късно е разпределена на няколко по-малки провинции; провинция Северен Сулавеси е създадена на 14 август 1959 г.

Административно деление

Провинцията се състои от няколко административни единици — областни управи (регентства, kabupaten) и градове (kota). Основните градове и региони са организирани в администрация, която управлява местните услуги, икономическото развитие и опазването на природата.

Северен Сулавеси предлага комбинация от богата природа, активна вулканична дейност, разнообразна култура и възможности за туризъм — от гмуркане сред корали до наблюдение на редки животински видове и посещение на традиционни села и фестивали.