Коелакант — жива вкаменелост: саркоптериги в Индийския океан
Коелакант — жива вкаменелост: открий тайната на коелакантите и саркоптеригите, оцелели в Индийския океан — история, биология и необяснимото откритие от 1938 г.
Коелакантите са вид риби от семейство Саркоптериги - риби с лопатовидни перки. Те са сестринска група на рибите, които са се превърнали в тетраподи. Вкаменелостите им датират отпреди 400 милиона години, преди да се развият каквито и да било сухоземни гръбначни животни.
Смяташе се, че коелакантите са изчезнали преди 80 милиона години, но всъщност два вида са оцелели и живеят в Индийския океан. Първият открит екземпляр е уловен жив край бреговете на Източна Африка през 1938 г.
Откриване и историческо значение
Съвременното „възкресение“ на коелаканта започва с уловения през 1938 г. жив екземпляр край Източна Африка, донесен в пристанищния град Източен Лондон (Южна Африка). Жената, която първа разпозна необичайната риба, беше Маржъри Къртеней-Латимер, а ученът Дж. Л. Б. Смит по-късно я описва и дава научно име на вида Latimeria chalumnae. Откритието предизвиква международен интерес, защото показва, че група, позната само от вкаменелости, е оцеляла до наши дни.
Вторият жив вид в наши дни, открит през 1997 г., е от крайбрежието на Индонезия (Сулесие) и научно е описан като отделен вид (Latimeria menadoensis), което показа, че коелакантите са по-широко разпространени, отколкото се е мислело.
Анатомия и поведение
- Перки и движение: Лопатите на коелаканта (лопатовидни или „саркоптеригични“ перки) са мускулести и прикрепени към тялото по начин, който напомня на крайниците на земните гръбначни. Те се движат в последователен, почти „ходещ“ модел, което дава важна информация за еволюцията на движението при прехвърлянето от вода към суша.
- Костна и вътрешна строеж: Коелакантите имат характерна междучелюстна става (интракраниален сустав), която позволява разширяване на устата; крупен, маслен (негазов) плаващ мехур, който служи за неутрална плавучест; и специализиран електросензорен орган в предната част на муцуната (рострален орган), използван за откриване на плячка в слабо осветени условия.
- Размножаване и живот: Коелакантите са живородни (ововивипарни или в някои описания вътрешнооплодителни), раждат напълно оформени малки. Периодът на бременност е много дълъг според наблюденията и оценките — говори се за няколко години (оценки варират, в някои публикации се посочва около 5 години), което е свързано с бавен растеж и дълъг живот.
- Поведение и хранене: Обитават предимно скалисти подводни убежища и пещери на дълбочини обикновено между ~90 и 700 м, често около 200–400 м. Нощем мигрират на по-плитки води, за да се хранят — основна плячка са калмари, риби и ракообразни. Имат нисък метаболизъм и бавно темпо на живот.
Разпространение, статус и заплахи
Към нашето време коелакантите се срещат основно в западната част на Индийския океан — около Коморските острови, крайбрежието на Мозамбик, Танзания, Мадагаскар и Южна Африка, както и в Индонезия (Сулесие) за втория вид. Популациите са малки и разпокъсани, което ги прави уязвими.
Основните заплахи включват прилов в риболовни мрежи (например т.нар. гил-нетове), загуба или увреждане на местообитанията и ограничен генетичен резерв заради малкия брой индивиди. По тази причина проучванията, мониторингът и мерките за опазване (включително ограничения на риболова и защита на ключови местообитания) са от голямо значение.
Еволюционна и научна значимост
Коелакантите често се наричат „жива вкаменелост“, защото външно много приличат на своите древни роднини. Те предоставят уникална възможност да се изучи еволюционният преход от риби към тетраподи — строежът на перките, движенията и някои вътрешни структури дават ключови улики за това как са се появили крайниците на сухоземните гръбначни.
Модерните методи (молекулярна генетика, секвениране на геноми, подводни наблюдения с подводни апарати и „ROV“-и) позволяват по-дълбоко разбиране на биологията и еволюцията на коелакантите. Геномът на коелаканта е секвениран и показва интересни особености — например относително бавно молекулярно темпо на промени в сравнение с някои други групи риби и гръбначни.
Как се изучават и опазват днес
Проучванията включват наблюдения с далечни подводни апарати, маркиране и генетичен мониторинг. Защитните мерки варират от ограничаване на риболовни практики в критични райони до създаване на морски резервати и повишаване на осведомеността сред местните рибари, които често първи попадат на тези редки риби като прилов и могат да уведомят учените.
Коелакантът остава емблематичен пример за това как откритие може да промени представите ни за историята на живота на Земята и напомня колко много все още има да се научи за дълбоководните екосистеми.
Характеристики
Чифтокопитните са най-близката връзка между рибите и първите земноводни, които са преминали от морето на сушата през девонския период (преди 408-362 милиона години). Докато рибоподобните са живели близо до брега в мътна вода, коелакантите са живели в открити води. Съвременните видове са хищници, които живеят в дълбоките океански води.
Latimeria
Latimeria е единственият жив род на иначе изкопаемите риби от вида coelacanth. Вероятно това е най-известният таксон на Лазар. Това, че подобно същество може да не е било регистрирано толкова дълго, е рядкост, но може би студените дълбини на Западноиндийския океан (в който живее колакантовата риба) и малкото хищници, които има, са помогнали на вида да оцелее. Отвратителният му вкус означава, че рибарите не са се опитвали умишлено да го уловят, т.е. преди учените да започнат да предлагат награди.
Популацията, живееща край бреговете на Танзания, е застрашена от японските траулери, но рибата не е годна за консумация. Те просто са уловени случайно в траловете. Повече от 20 са загинали по този начин, а общият им брой не може да бъде голям.
Откритие
Латимерията е открита за първи път през 1938 г. от Марджъри Кортеней Латимър, уредник на малък музей в южноафриканския пристанищен град Източен Лондон, когато посещава рибар, който ѝ позволява да търси интересни екземпляри в улова на лодката му. Вторият вид е открит през 1952 г. край Коморските острови в Индонезийския архипелаг. Най-големият екземпляр е бил с дължина около 1,8 м. (~6 фута).
Въпроси и отговори
В: Какво представлява коелакантът?
О: Коелакантите са вид риби от семейство Sarcopterygii, риби с лопатовидни перки.
В: Свързани ли са коелакантите с тетраподите?
О: Да, коелакантите са сестринска група на рибите, които са еволюирали в тетраподи.
В: Колко отдавна са останали вкаменелостите на целакантите?
О: Вкаменелостите на коелакантите са отпреди 400 милиона години.
В: Смятало ли се е, че коелакантите са изчезнали?
О: Да, смятало се е, че е изчезнал преди 80 милиона години.
В: Къде е уловен първият коелакант, след като е смятан за изчезнал?
О: Първият коелакант е уловен край източноафриканското крайбрежие през 1938 г.
В: Имало ли е места, където все още са улавяни коелаканти, преди да бъде уловен през 1938 г.?
О: Да, рибарите на Коморските острови са ловили коелакантите от много дълго време и са ги наричали гомбеса.
Въпрос: Колко вида коелаканти има в Индийския океан?
О: В Индийския океан живеят поне два вида коелаканти.
обискирам