Лазарови таксони: определение, причини и примери в палеонтологията

Лазарови таксони: как и защо изчезват и възникват отново във фосилния запис — причини, примери и значимост за палеонтологията.

В палеонтологията таксонът Лазар (мн. Лазарови таксони) е таксон, който изчезва от един или повече интервали на фосилния запис, за да се появи отново по‑късно. Името произхожда от Евангелието на Йоан, в което се твърди, че Исус е възкресил Лазар от мъртвите. Лазаровите таксони могат да се обяснят с локално или фактическо изчезване и последващо повторно разширение на ареала, или с артефакти, свързани с начина на вземане и съхранение на пробите (артефакт за вземане на проби). По същество вкаменелостите са несъвършени: само малка част от организмите се вкаменяват, което води до пропуски в записа, които не винаги означават истинско измиране.

Причини и механизми

• Непълен фосилен запис и тъпономични фактори: фауната и флората се запазват само при специални условия; промяна в типовете седименти (фации) може да направи фосилизацията по‑малко вероятна в даден интервал.
• Малка популация и статистическо пропадане: когато броят индивиди е силно намален, шансовете за фосилизация падат и таксонът може да „изчезне“ от архива за милиони години, преди да се възстанови.
• Географски убежища (refugia): групи могат да оцелеят в ограничени райони, които не са представени добре във фосилните пластове.
• Стратиграфски и геоложки пропуски: ерозия, тектонични дейности или липса на отлагане могат да премахнат или да не оставят слой, съдържащ фосили от определен период.
• Реобработка („zombie“ таксони): фосили от по‑стар пласт могат да бъдат изровени и повторно отложени в по‑млад пласт, създавайки илюзия за продължително присъствие.

Свързани концепции

• Elvis taxon: външно приличащ на изчезнал таксон, но всъщност представлява конвергентно еволюирал клон, не истински възкръснал наследник (името идва от „Елвис‑имитатор“).
• Zombie taxon: вид, представен във фосилни пластове от по‑стари периоди, но пренесен в по‑млади пластове чрез реоксидиране и повторно отлагане; не показва истинско оцеляване.

Примери в палеонтологията и съвременната биология

• Коелакантите (Latimeria): представителите на групата Coelacanthiformes бяха смятани за изчезнали през късния Креда (преди ~66 млн. години), докато жив пример бе уловен през 1938 г. край бреговете на Южна Африка. Откритието показа, че представителите на групата са оцелели в малки популации в дълбоководни убежища.
• Моно­плакофорите (Neopilina и др.): като група бяха известни само от фосили и се смятаха за изчезнали от Девон до XX век, когато живи представители бяха намерени през 1952 г. в дълбоки води.
• Wollemia nobilis (Воллемска секвоя): дърво с фосилен запис, достигащ до мезозоя, което бе открито живо в Австралия през 1994 г.; пример от ботаниката за „възраждане“ на таксон, считан за изчезнал в природата.
• Групи след масови измирания: много родове и семейства на безгръбначни и гръбначни „изчезват“ от отделни пластове след масови измирания, за да се появят отново по‑късно — често обяснимо с оцеляване в убежища и по‑късно разширение на ареала.

Как да различим истински Лазаров таксон

• Подробен морфологичен анализ и сравнение със фосилни и съвременни представители.
• Филогенетични изследвания (включително молекулярни данни), които могат да проследят родствени връзки и време на разделяне.
• Стратиграфско и седиментологично изследване на контекста на находките, за да се изключи реобработка или грешка в датировката.
• Комбинация от радиометрично датиране и палеоекологични реконструкции за оценка на вероятността за локално оцеляване.

Значение за палеонтологията и опазването

Лазаровите таксони подчертават границите и ограниченията на фосилния запис и ни карат да бъдем внимателни при тълкуването на изчезвания и възниквания. Те имат значение и за съвременната консервация: откриването на вид, смятан за изчезнал, може да промени приоритетите за опазване и да осигури критична информация за биологията и екологията на редки организми.

Ключова идея: „Изчезване“ в фосилния запис не винаги означава реално биологично измиране — често става дума за комбинация от екологични, геоложки и методологични фактори, които създават илюзията за изчезване и повторно появяване.

Живи примери

Има някои добре известни примери за това, че това се случва с днешните видове.

Някои добре известни примери:

• Смяташе се, че цял клъд от лобовидни риби, подклас Coelacanthimorpha, е изчезнал преди 80 милиона години. Тогава през 1938 г. е открит коелакант (Latimeria).
• Смята се, че класът мекотели Monoplacophora е изчезнал в средния девон (преди ~380 милиона години), докато през 1952 г. в дълбоки води край Коста Рика не са открити живи представители.
• Червената зора или Metasequoia, род иглолистни дървета, е описана за първи път като вкаменелост от мезозойската ера от Шигеру Мики през 1941 г., но през 1944 г. в Модаоси, Китай, е открито малко находище.
• През 1966 г. е открит единственият истински спящ торбест човек в Австралия, известен първоначално от вкаменелости.

Коелакант Latimeria chalumnae.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява таксонът Лазар?

В: Какъв е произходът на термина "Лазаров таксон"?

В: Защо се появяват таксоните на Лазар?

Въпрос: Защо фосилните записи са несъвършени?

Въпрос: Какво се случва с някои групи в палеонтологията след голямо събитие на измиране?

В: Какво е обичайното обяснение за повторната поява на някои групи в палеонтологията след голямо събитие на измиране?

В: В коя област е разработено понятието "таксон на Лазар"?

Търсене по буква