Моноплакофори — клас мекотели и „живи вкаменелости“ (Neopilina)
Моноплакофори (Neopilina) — живи вкаменелости, разширили времевия си диапазон с 400 млн. г.; уникална серийна анатомия и ключови улики за еволюцията и произхода на мекотелите.
Monoplacophora е клас мекотели, чиито представители носят една-единствена, куполообразна черупка, наподобяваща „капаче“. Външната им форма понякога напомня на охлюви и лименети (лимпети), но вътрешната им анатомия и начин на живот са характерни за дълбоководни форми — предимно на морското дъно.
Откритие и историческо значение
Моноплакофорите са добре познати като фосилна група от камбрий до девон. През 1952 г. един от видовете е изваден от Тихия океан край Мексико. Установено е, че това е моноплакофоран и му е даден род Neopilina. Това е едно от най‑забележителните съвременни открития на "жива вкаменелост" и таксон на Лазар, тъй като група, смятана за изчезнала преди стотици милиони години, се оказа жива.
Палеонтологична и времева стойност
Откриването на живи моноплакофори значително разшири познатия времеви диапазон на групата — с приблизително 400 милиона години спрямо последните им фосилни находки. Това явление илюстрира т.нар. привличане на последните в палеонтологията: всички фосилни групи имат фиксирани първа и последна поява в изкопаемите останки, но за съвременните (живи) видове "последната поява" се отнася до наши дни и може да е драстично по-късна от последната им поява като вкаменелост.
Анатомия и морфологични особености
Анатомията на Neopilina и други моноплакофори показва характерни „серийно повтарящи се структури“ — например множество двойки хриле, повторение на неколцина мускулни и екскреторни елементи (нефридии) и репродуктивни структури. Серийното повтаряне на анатомични части като хрилете и мускулните сегменти може да е еволюирало веднъж в общия предшественик на хитоните (Polyplacophora) и моноплакофорите. Това предполага, че древният прародител на мекотелите е имал двустранна симетрия и елемент от сегментация — характеристики, които някога са били научно съществено дискутирани при реконструирането на началния план на тялото при мекотелите.
Допълнителни анатомични белези:
- еднокомпонентна калциева черупка (куполообразна), без множество плочи;
- мускулен крак за придвижване и залепване към субстрата;
- радулa (зъбесто хранително устройство), използвана за облизване/събиране на хранителни частици;
- няколко чифта хрилни листчета, разположени по вентралната страна, които осигуряват дишане в дълбоки водни условия.
Екология, разпространение и биология
Съвременните моноплакофори са предимно дълбоководни организми — много от видовете са намерени на големи дълбочини и често се откриват посредством дълбоководни драгери, ровъри и подводни апарати. Те живеят върху морското дъно, по скални субстрати или мек седимент, и най-често се хранят с органични частици, детрит и микроорганизми. Известни са няколко десетки съвременни вида, но точният брой вероятно ще се увеличи с по-интензивни дълбоководни изследвания.
Репродукцията и жизненият цикъл на повечето видове остават слабо проучени поради трудностите при събирането и наблюдението им; при някои са установени отделни полове, при други наблюденията са непълни.
Еволюционни и систематични въпроси
Откритието на живите моноплакофори подхрани дебати за произхода и вътрешните отношения между основните групи мекотели. Част от молекулярните и морфологични изследвания подкрепят хипотезата за близко родство между моноплакофорите и хитоните — понякога наричана предполагаемата група „Serialia“ — като се аргументира с наличието на серийно повтарящи се органи. Въпреки това, систематиката остава предмет на активни изследвания и дискусии, тъй като различни генетични анализи дават различни резултати.
Значение за науката и опазване
Моноплакофорите са важни като пример за това колко непълна може да бъде нашата картина за еволюционната история, особено за дълбоководни таксони, и служат като естествен лаборатор за изучаване на ранните етапи от еволюцията на мекотелите. Поради ограничените данни за разпространение и популации, статусът им по отношение на опазването е слабо оценен; натискът върху дълбоководните местообитания (напр. добив на ресурси и климатични промени) може да представлява риск за тези редки и трудно проучвани животни.
Въпреки че моноплакофорите са редки и живеят далеч под повърхността, тяхното изучаване продължава да предоставя важни прозрения за морската биология, палеонтологията и еволюционната биология.
Справка
- ↑ със значение 'носещ една плоча'
- ↑ Menzies R.J. et al 1959. Ecology of the Recent Monoplacophora. Oikos 10 (2): 168-182. [1]
- ↑ Lemche, Henning 1957. Природа 179, 413-416.
- ↑ Hallam A. и Wignall P.B. 1997. Масовите измирания и техните последици. Oxford University Press, Oxford.
- ↑ Giribet, Gonzalo et al 2006. Доказателства за клад, съставен от мекотели със серийно повтарящи се структури: Monoplacophorans са свързани с хитоните. PNAS 103, 7723-7728. [2] Архивирано 2015-09-24 в Wayback Machine
Въпроси и отговори
В: Какво представлява моноплакофората?
О: Monoplacophora е клас мекотели, които имат черупка, подобна на капаче, и живеят на морското дъно.
В: Кога моноплакофорите са станали известни като фосилна група?
О: Моноплакофорите са били добре познати като фосилна група от камбрий до девон.
В: Кое е едно от най-забележителните съвременни открития на "живи вкаменелости"?
О: През 1952 г. от Тихия океан край Мексико е изваден един вид, за който е установено, че е моноплакофоран от рода Neopilina. Това откритие е едно от най-забележителните съвременни открития на "жива вкаменелост".
Въпрос: Какво означава в палеонтологията "изтегляне на последните"?
О: Терминът "pull of the recent" в палеонтологията се отнася до всички фосилни групи, които имат първа и последна поява във фосилния запис, но за живите видове последната им поява е в наши дни, което може да е много по-късно от последната им поява като фосили.
Въпрос: Как това откритие разшири техния времеви диапазон с 400 милиона години?
Отговор: Откриването на живи моноплаки разшири техния времеви диапазон с 400 милиона години, защото показа, че те са оцелели по-дълго, отколкото се смяташе досега.
В: Какво подсказва анатомията на Neopilina за древните предци на мекотелите?
О: Анатомията на Neopilina предполага, че древните предци на мекотелите са имали двустранна симетрия и сегменти, като серийното повторение на анатомични структури като хриле и мускули е еволюирало веднъж при общия предшественик хитони и моноплакофори.
обискирам