Аранжиментът на музикална композиция е преработка на музикално произведение, така че то да може да се изпълнява от различен инструмент или от различна комбинация от инструменти, отколкото в оригинала. Например песен, написана за един глас с акомпанимент на пиано, може да бъде аранжирана за хор, или пиеса за цигулка може да се преработи за виола или за някакъв друг мелодичен инструмент. Лицето, което прави аранжимента, може да е самият композитор или независим аранжор; понякога аранжиментите се възлагат от изпълнители, издатели или режисьори на сцени и филми.

Исторически обзор

В историята на музиката композиторите често публикували своите произведения с указания, че музиката може да се свири или пее от различни инструменти. Например, когато английските композитори публикуват мадригали в края на XVI в., те често посочват, че могат да се пеят от певци или да се свирят на виоли ("apt for voices as for viols"). В периода на класическата музика композитор може да публикува соната, като посочи, че тя може да се свири на цигулка, флейта или други инструменти. Това улеснявало продажбата на нотните издания, защото изпълнители с различни инструменти имали интерес към една и съща творба. В такъв смисъл понякога става дума не за дълбока промяна в музикалната идея, а за издаване на едни и същи ноти за различен инструмент.

Когато обаче музика за цигулка или виолончело се преработва за виола, често са нужни промени във височините, октавите или някои акорди, защото виолата има различен обсег и характерна тесситура. Такава адаптация, при която музиката се съобразява с техническите и акустичните особености на новия инструмент, е именно аранжимент.

Видове аранжимент

  • Транскрипция — пренос на една творба за друг инструмент, запазвайки възможно най-много от оригиналната мелодия и хармония.
  • Оркестрация — разпределяне на оркестрални гласове между инструменти, често с придаване на нов тембров колорит.
  • Редукция — приспособяване на оркестрова партитура за едно или две пиана (или за соло инструмент), например за репетиции или домашно изпълнение.
  • Вокални аранжименти — превръщане на солова песен в обработка за хор или обратно; включва разпределяне на партии, добавяне на беквокали и др.
  • Рехармонизация — промяна на хармоничната подложка на мелодията (често срещана в джаза и съвременните поп обработки).
  • Адаптация за сцена/филм — „джазиране“ или популизиране на класическа музика, промяна на темпа, метрото или стилистиката, за да пасне на конкретен визуален контекст.

Процес и техники

При създаване на аранжимент аранжорът взема предвид няколко практични и художествени фактора:

  • технически възможности и диапазон на новия инструмент;
  • характерния тембър и начин на свирене (артикулация, динамика, техника на сгъстяване);
  • върху какво да се акцентира — мелодия, хармония, ритъм, текстура;
  • дали да се запази оригиналният стил или да се преведе в нов стил (напр. класика в джаз аранжимент);
  • подходи като дублиране на мелодията, преработване на партитури, добавяне на интерлюдии, преаранжиране на динамичните и темпови контрасти.

Примери и известни случаи

Много видни композитори и изпълнители са правили аранжименти на чужди или свои произведения, както и на инструментални творби за други състави. Например Йохан Себастиан Бах аранжира четири концерта на Вивалди за орган. Моцарт адаптира "Месията" на Хендел, като добави нови инструменти (например кларинети), които не са били използвани в оригинала. Римски-Корсаков прави аранжименти и инструментализации на оперите на Мусоргски, стремейки се да направи звученето по-пъстро и „по-професионално“ за оркестъра на своето време.

Популярно оркестрово парче като „Полетът на пчелата“ от Римски-Корсаков може да се изпълни от почти всеки мелодичен инструмент — цигулка, ксилофон, туба и др. Тези различни версии илюстрират как една мелодична линия работи в различни тембри.

Когато произведение за хор и оркестър се отпечатва за ползване от членовете на хора, оркестровата партия често се намалява и се отпечатва на две плочи, за да може оркестровата (или редуцираната) версия да се свири на пиано по време на репетиции. Това е практичен вид аранжимент, познат и като клавирна редукция.

Аранжиментите също служат като обучителна практика: много композитори са преработвали чужди творби, за да разберат техники и стилове. Освен споменатите примери, исторически това е бил често използван метод за усвояване на композиционни похвати.

Функции и приложения

  • Увеличаване на репертоара за инструменти с по-малко оригинална литература (например виола, китара, туба). Много изпълнители правят собствени аранжименти, за да разширят възможностите за концертна програма.
  • Адаптация към технически ограничения на изпълнител (пример: случаят със Сирил Смит — пианист с една ръка, който свирел клавирни дуети за три ръце заедно със съпругата си Филис Селик).
  • Приспособяване към нови инструменти и промени в оркестровия строй (промени в оркестрацията с течение на времето и добавяне на нови инструменти).
  • Креативно пренаписване за нуждите на филмова или театрална музика, поп и джаз обработки, както и за комерсиални изпълнения (кавери, ремикси).

Естетически и правни аспекти

Отстрани на естетиката аранжиментите понякога предизвикват спорове — някои музиканти и критици смятат, че стилистичните „преработки“ на класически творби (например джазиране на Бах) могат да омаловажат оригинала, докато други ги възприемат като свежи интерпретации, които помагат на музиката да достигне нова публика. В съвременен контекст е важно да се има предвид и въпросът за авторските права и необходимостта от съгласие или лицензиране при публикуване и записване на аранжимент на защитена творба.

Кратко обобщение

Аранжиментът е творчески и технически процес, чрез който музикалното съдържание се адаптира към нови инструменти, състави, стилове или практически нужди. Той може да бъде минимален (издаване за различни инструменти без промяна) или силно преобразяващ (нови хармонии, текстури и оркестрация). Много от големите композитори и изпълнители са участвали в аранжиране — от практическа необходимост и от артистичен интерес, което прави аранжиментите важна част от музикалната култура и изпълнителска практика.