Исоп (Hyssopus) — род ароматни растения: описание и разпространение
Исопът (Hyssopus) е род от около 10–12 вида тревисти или полудървесни растения от семейство Lamiaceae, разпространени от Източното Средиземноморие до Централна Азия. Това са ароматни растения с изправени, разклонени стъбла, които обикновено достигат до около 60 cm височина и често са покрити с фини власинки по върховете. Листата са тънки, тесни овални или ланцетовидни, дълги обикновено 2–5 cm; при някои форми могат да бъдат по-дребни или слабо назъбени. Малките, ароматни цветове обикновено са синьо-виолетови, но се срещат и розови, бели или лилави нюанси; те се подреждат в класовидни съцветия в горната част на клоните и цъфтят през късната пролет и лятото. Плодовете са дребни орехчета (некарпели), типични за семейството Lamiaceae.
Биология и местообитания
Исопът предпочита слънчеви, добре дренирани места и често се среща върху каменисти или варовити почви в полу-сухи и умерени климатични зони. Растенията са многогодишни с разклонена коренова система; при благоприятни условия образуват компактни храстовидни туфи. Някои видове издържат на по-строги зимни условия, но общо взето изискват добра дренажна почва, за да се избегне загниване на корените.
Видово разнообразие и най-известни представители
Въпреки че родът включва само около десетина вида, най-разпространен и култивиран е билковият исоп (H. officinalis), който има няколко подвида и градински култури. Цветовете и ароматът варират при отделните форми, което прави исопа интересен и за декоративни градини. Много от видовете са локални за отделни райони в Средиземноморието и Централна Азия и малко са широко разпространени извън естествения си ареал.
Отглеждане и грижи
- Местоположение: най-добре расте на пълно слънце или лека полусянка.
- Почва: предпочита бедни до умерено плодородни, добре дренирани почви; не обича тежки, влажни субстрати.
- Поливане: умерено; като правило издържа на засушавания по-добре от преовлажняване.
- Размножаване: лесно чрез семена, разделяне на туфи напролет или чрез полудървесни резници през лятото.
- Подрязване: след цъфтеж е добре да се подрежат изсъхналите върхове – това стимулира повторен растеж и помага да се запази компактна форма.
- Зимуване: в по-студените райони корените трябва да са добре защитени и почвата да е добре дренирана, за да не замръзнат и да не загният.
Използване
Исопът е многопосочно растение:
- Декоративно – се използва в бордюри, алпинеуми и медоносни градини, тъй като привлича пчели и пеперуди.
- Кулинарно – листата и младите връхчета имат силен аромат и се използват в малки количества за овкусяване на супи, рагута, напитки и ликьори.
- Фитотерапевтично – традиционно се използва в народната медицина заради ароматните си масла при храносмилателни неразположения, като леко антисептично средство и за приготвяне на чайове. Важно е обаче да се спазват дозите и да се потърси съвет от специалист при здравословни проблеми.
Вредители, болести и съвети
Исопът обикновено е устойчив на болести и вредители, но при неправилен режим на поливане и лош дренаж може да страда от кореново загниване. Понякога по листата се появява брашнеста мана при висока влажност на въздуха. Редовното подрязване и проветряване на насажденията намаляват риска от заболявания.
Разлика с анасоновия исоп
Обърнете внимание, че анасоновият исоп, Agastache foeniculum (наричан още син гигантски исоп), е съвсем различно растение и не е близкородствено, въпреки че и двете са от семейство ментови. Анасоновият исоп произхожда от голяма част от северната централна и северната част на Северна Америка. Тези растения са сходни по външен вид и аромат заради общото семейство, но принадлежат към различни родове и имат различни ботанически и приложни характеристики.
Практически съвети при засаждане
За успешно отглеждане засаждайте исопа на разстояние 30–40 cm между растенията, за да може въздухът да циркулира добре. Компенсирайте богата почва с добър дренаж или добавете пясък/керамзит при тежки почви. Събирайте листа и цветни връхчета за кулинарни или лечебни цели преди или в началото на цъфтежа, когато ароматът е най-силен. При употреба в народната медицина или при бременност и хронични заболявания се консултирайте с лекар или фармацевт.
Видове
|
|
Отглеждане
Името "исоп" може да се проследи почти непроменено чрез гръцката дума ύσσωπος (hyssopos) и еврейската дума אזוב (ezov). В библейската Книга Изход се казва, че кръвта от жертвите се нанася върху стълбовете на вратите с помощта на исоп в нощта на Пасха. Свойствата му за предизвикване на повръщане се споменават и в Книгата на псалмите. В Новия завет гъба, напоена с кисело вино или оцет, се забива на клонче исоп и се поднася на Исус от Назарет на кръста точно преди смъртта му. И Матей, и Марк споменават това, но споменават растението, използвайки общия термин καλαμος (kalamos), който се превежда като "тръстика" или "пръчка".
Семената се засаждат през пролетта, а разсадът се разсажда на разстояние 40-50 см един от друг. Исопът може да се размножава и чрез резници или разделяне на корени през пролетта или есента. Исопът трябва да се отглежда на пълно слънце, на добре дренирана почва, и ще му е от полза да се подрязва от време на време. Той не живее дълго и растенията трябва да се подменят на всеки няколко години. Добре е да се използва като нисък жив плет или бордюр в билкова градина.
Исопът намира приложение и в градината. Смята се, че той е добро растение, което придружава зелето, тъй като възпира пеперудата зелева бяла. Установено е също така, че "подобрява добива от лозя, ако се засади покрай редовете, особено ако теренът е каменист или песъчлив и почвата не е толкова лесна за обработка, колкото би могла да бъде". Твърди се, че исопът вреди на репичките и те не трябва да се отглеждат наблизо. Исопът също така привлича пчели, пеперуди и въздушни възглавници, така че има място в дивата градина, както и е полезен за борба с вредителите и насърчаване на опрашването без използването на неестествени методи.
Листата на исопа могат да се запазят чрез изсушаване. Те трябва да се берат в сух ден, когато са в пика на зрелостта си и количеството на активните съставки е най-голямо. Те трябва да се изсушат бързо, далеч от ярка слънчева светлина, за да се запазят ароматните им съставки и да се предотврати окисляването на други химикали. Необходима е добра циркулация на въздуха, например в шкаф с отворена врата или в слънчева стая, като температурата трябва да бъде 20-32 °C. Листата на исопа трябва да изсъхнат за около шест дни, при по-дълъг период от време те ще започнат да се обезцветяват и ще загубят аромата си. Изсушените листа се съхраняват в чисти, сухи и херметически затворени съдове и се запазват за 12-18 месеца.
Исопът се използва като хранително растение от ларвите на някои видове Lepidoptera, включително зелевия молец.
Употреба
Исопът се използва като съставка на одеколонската вода и ликьора Chartreuse. Той се използва и за оцветяване на алкохола Абсент, заедно с растенията маточина и римски пелин. Исопът се използва също така, обикновено в комбинация с други билки като сладник, в билкови лекарства, особено при белодробни заболявания. Исопът също така убива бактериите, укрепва капилярите и намалява възпаленията. Той може да помогне при около 81 различни заболявания, включително рак, бронхит, безсъние, отоци, настинки и др. Когато се консумира под формата на екстракт или чай, той се освобождава от слузта в дихателните пътища, което облекчава задръстванията, може да регулира кръвното налягане и да разсейва газовете. Помага и при проблеми с кръвообращението, епилепсия, треска, подагра и проблеми с теглото. От пресния исоп могат да се правят компреси, които помагат за заздравяване на рани. Не трябва да се използва по време на бременност.
Ритуална употреба
Исопът е свещено растение, използвано в юдаизма. То се среща често в еврейската Библия под името Езов. В Изход 12:22 на евреите в Египет е наредено: "Вземете китка исоп, потопете я в кръвта в умивалника и сложете малко от кръвта отгоре и от двете страни на рамката на вратата. Никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта." Той се използва от свещениците в Соломоновия храм за различни видове очистителни обреди в Левит 14:4-7, 14:49-52, 19:6, 18. Исоп често се използва и за пълнене на католическия церемониален аспергилум, който свещеникът потапя в купа със светена вода и поръсва събранието, за да го благослови. Изследователите обаче твърдят, че библейските разкази не се отнасят за растението, известно понастоящем като исоп. Всъщност може да става дума за една от няколко различни билки.
Талмудът нарича исопа אברתא и го смята за билково средство за лечение на лошо храносмилане.
В храни
Листата на исопа имат леко горчив ментов вкус и могат да се добавят към супи, салати или месо, но трябва да се използват пестеливо, тъй като ароматът им е много силен.
1Илюстрация на H. officinalis от 9-и век
Свързани страници
- Agastache, известен като гигантски исоп
Въпроси и отговори
Въпрос: Колко вида има в род Хисоп?
О: В род Исоп има около 10-12 вида.
В: Към кое семейство принадлежат растенията от рода Hyssop?
О: Растенията исоп принадлежат към семейство Lamiaceae.
В: Къде се срещат растенията исоп?
О: Исопът произхожда от Източното Средиземноморие до Централна Азия.
В: Какви са характеристиките на растенията исоп?
О: Растенията исоп са ароматни, тревисти или полудървесни, имат изправени разклонени стъбла, дълги до 60 cm, и са покрити с фини власинки по върховете. Те имат малки сини цветове, които цъфтят през лятото.
В: Кой е най-известният вид исоп?
О: Най-известният вид исоп е билката исоп (H. officinalis).
В: Близък роднина на анасоновия исоп ли е билката исоп?
О: Не, анасоновият исоп (Agastache foeniculum) не е близък роднина на билката исоп, въпреки че и двете са от семейство ментови.
В: Къде се среща анасоновият исоп?
О: Анасоновият исоп е разпространен в голяма част от северната централна и северната част на Северна Америка.
