Исоп

Видове

Hyssopus ambiguus (Trautv.) Iljin Hyssopus cretaceus Dubjan. Hyssopus cuspidatus Boriss. Hyssopus ferganensis Boriss. Hyssopus latilabiatus C.Y.Wu & H.W.Li Hyssopus lophanthoides Buch.-Ham. ex D. Don

Hyssopus macranthus Boriss. Hyssopus ocymifolius Lam. Hyssopus officinalis L. Hyssopus seravschanicus (Dub.) Pazij Hyssopus tianschanicus Boriss.

Отглеждане

Името "исоп" може да се проследи почти непроменено чрез гръцката дума ύσσωπος (hyssopos) и еврейската дума אזוב (ezov). В библейската Книга Изход се казва, че кръвта от жертвите се нанася върху стълбовете на вратите с помощта на исоп в нощта на Пасха. Свойствата му за предизвикване на повръщане се споменават и в Книгата на псалмите. В Новия завет гъба, напоена с кисело вино или оцет, се забива на клонче исоп и се поднася на Исус от Назарет на кръста точно преди смъртта му. И Матей, и Марк споменават това, но споменават растението, използвайки общия термин καλαμος (kalamos), който се превежда като "тръстика" или "пръчка".

Семената се засаждат през пролетта, а разсадът се разсажда на разстояние 40-50 см един от друг. Исопът може да се размножава и чрез резници или разделяне на корени през пролетта или есента. Исопът трябва да се отглежда на пълно слънце, на добре дренирана почва, и ще му е от полза да се подрязва от време на време. Той не живее дълго и растенията трябва да се подменят на всеки няколко години. Добре е да се използва като нисък жив плет или бордюр в билкова градина.

Исопът намира приложение и в градината. Смята се, че той е добро растение, което придружава зелето, тъй като възпира пеперудата зелева бяла. Установено е също така, че "подобрява добива от лозя, ако се засади покрай редовете, особено ако теренът е каменист или песъчлив и почвата не е толкова лесна за обработка, колкото би могла да бъде". Твърди се, че исопът вреди на репичките и те не трябва да се отглеждат наблизо. Исопът също така привлича пчели, пеперуди и въздушни възглавници, така че има място в дивата градина, както и е полезен за борба с вредителите и насърчаване на опрашването без използването на неестествени методи.

Листата на исопа могат да се запазят чрез изсушаване. Те трябва да се берат в сух ден, когато са в пика на зрелостта си и количеството на активните съставки е най-голямо. Те трябва да се изсушат бързо, далеч от ярка слънчева светлина, за да се запазят ароматните им съставки и да се предотврати окисляването на други химикали. Необходима е добра циркулация на въздуха, например в шкаф с отворена врата или в слънчева стая, като температурата трябва да бъде 20-32 °C. Листата на исопа трябва да изсъхнат за около шест дни, при по-дълъг период от време те ще започнат да се обезцветяват и ще загубят аромата си. Изсушените листа се съхраняват в чисти, сухи и херметически затворени съдове и се запазват за 12-18 месеца.

Исопът се използва като хранително растение от ларвите на някои видове Lepidoptera, включително зелевия молец.

Употреба

Исопът се използва като съставка на одеколонската вода и ликьора Chartreuse. Той се използва и за оцветяване на алкохола Абсент, заедно с растенията маточина и римски пелин. Исопът се използва също така, обикновено в комбинация с други билки като сладник, в билкови лекарства, особено при белодробни заболявания. Исопът също така убива бактериите, укрепва капилярите и намалява възпаленията. Той може да помогне при около 81 различни заболявания, включително рак, бронхит, безсъние, отоци, настинки и др. Когато се консумира под формата на екстракт или чай, той се освобождава от слузта в дихателните пътища, което облекчава задръстванията, може да регулира кръвното налягане и да разсейва газовете. Помага и при проблеми с кръвообращението, епилепсия, треска, подагра и проблеми с теглото. От пресния исоп могат да се правят компреси, които помагат за заздравяване на рани. Не трябва да се използва по време на бременност.

Ритуална употреба

Исопът е свещено растение, използвано в юдаизма. То се среща често в еврейската Библия под името Езов. В Изход 12:22 на евреите в Египет е наредено: "Вземете китка исоп, потопете я в кръвта в умивалника и сложете малко от кръвта отгоре и от двете страни на рамката на вратата. Никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта." Той се използва от свещениците в Соломоновия храм за различни видове очистителни обреди в Левит 14:4-7, 14:49-52, 19:6, 18. Исоп често се използва и за пълнене на католическия церемониален аспергилум, който свещеникът потапя в купа със светена вода и поръсва събранието, за да го благослови. Изследователите обаче твърдят, че библейските разкази не се отнасят за растението, известно понастоящем като исоп. Всъщност може да става дума за една от няколко различни билки.

Талмудът нарича исопа אברתא и го смята за билково средство за лечение на лошо храносмилане.

В храни

Листата на исопа имат леко горчив ментов вкус и могат да се добавят към супи, салати или месо, но трябва да се използват пестеливо, тъй като ароматът им е много силен.

1Илюстрация на H. officinalis от 9-и век

Свързани страници

• Agastache, известен като гигантски исоп