Андреа дел Верокио

Картини

Смята се, че Верокио започва да рисува през 60-те години на XIV в., когато работи в Прато с художника Фра Филипо Липи. Известна е само една картина, подписана от Верокио. Това е олтарната картина "Мадоната с детето и светците" в катедралата на Пистоя, нарисувана в края на 70-те години на XIV век. Съществуват още няколко картини от ателието на Верокио. Вероятно те са рисувани отчасти от Верокио и отчасти от негови ученици.

Най-известната от тези картини е нарисувана между 1472 и 1475 г. Тя представлява Кръщението на Христос. ДжорджоВазари пише в книгата си "Животът на великите художници", че ангелът вляво е нарисуван от Леонардо да Винчи. Вазари разказва, че когато Верокио видял колко красиво може да рисува осемнадесетгодишният му ученик, той сложил четката си и повече не рисувал. При внимателно разглеждане се вижда, че по-голямата част от картината е нарисувана със старомодна темпера, но ангелът, части от тялото на Исус и фоновият пейзаж са нарисувани с новата техника на маслената живопис. Това кара историците на изкуството да мислят, че Леонардо е работил върху много части от тази картина. Предполага се също, че Ботичели е нарисувал втория ангел.

Кръщението на Христос, 1474-1475 г., Верокио и Леонардо.


Христос и Свети Тома, Orsanmichelle, Флоренция.

Скулптура

Верочио изработва две големи красиви неща от камък - ковчег и умивалник. Смята се, че той е изваял и Мадона с дете в нисък релеф (почти плоска каменна картина).

Най-известните скулптури на Верокио са изработени от бронз, който е вид метал. За да направи бронзова статуя, Верокио я изработва от восък. След това върху восъка се поставя гипс и восъкът се отстранява, като се оставя калъп. Металът се нагрява в пещ, докато се разтопи и стане течен. Разтопеният метал се излива в калъпа и бавно се оставя да изстине. Когато мазилката била отчупена, вътре се намирала бронзовата статуя. След това статуята е трябвало да бъде завършена и полирана.

Работа в San Lorenzo

Църквата "Сан Лоренцо" (Свети Лаврентий) е нова църква във Флоренция. Построена е от архитекта Брунелески в новия стил на Ренесанса. Семейство Медичи са най-важните покровители на тази църква. Семейството избира Верокио за скулптор, който да направи три творби за Сан Лоренцо.

През 1465 г. Верокио изработва умивалник за помещението в църквата "Сан Лоренцо", където се съхраняват одеждите и съдовете за причастие. (Сега тя се нарича "Старата сакристия".) Над умивалника е издълбан орел - символът на св. Върху чашата на басейна е издълбан гербът на Медичите. След това Верокио трябвало да проектира гробница за Козимо, известния банкер и дядо на фамилията Медичи.

В началото на 70-те години на XIV в. Лоренцо Медичи му възлага да проектира гробницата на бащата на Лоренцо - Пиеро и чичо му Джовани. Гробницата, която Верокио проектира, е много необичайна. Той изработва голям "саркофаг" (каменен ковчег) от красив тъмночервен камък, обточен със зелен камък и скулптурни листа от бронз. Вместо да бъде поставена до стената по обичайния начин, гробницата е проектирана да стои в арка, водеща към сакристията. Верокио проектира мрежа, която изглежда така, сякаш е направена от въже, но е изработена от бронз. Тази мрежа прави параван в арката, така че хората, които гледат гробницата, да могат да виждат през нея в сакристията.

Христос и Свети Тома

Най-необичайната църква във Флоренция е Орсанмичеле. Тази сграда представлява древен пазар за царевица, на чиято стена е изрисувано скъпоценно изображение на Мадоната с младенеца. Пазарът за царевица е превърнат в църква, а страните на сградата, които преди са били отворени, са получили стени. Стените са имали ниши, които представляват кухина, в която може да се постави статуя. Нишите са били достатъчно големи, за да поберат статуи в естествен размер. Много хора работели на различни места в град Флоренция. Хората с различни професии членували в организации, наречени гилдии. Всяка важна гилдия в града искала да има статуя на своя светец-покровител в ниша в църквата Орсанмичеле. Статуите били изработени от някои от най-добрите скулптори на Флоренция.

През 1466 г. гилдията на търговците възлага на Верокио да изработи бронзова статуя на техния светец, Свети Тома. Верокио изработва група от две фигури, която показва най-важния момент от историята на Свети Тома. В задната част на нишата стои фигурата на Исус, вдигнал едната си ръка към небето. Свети Тома стои на ръба на нишата, гледа изумено Исус и протяга ръка, за да докосне раната от копието в страната на Исус. Статуята на Верокио е възхитена от начина, по който той е вписал двете фигури в пространството, и от начина, по който е разказал историята.

По това време Верокио изработва и огромен месингов свещник за Палацо Векио (кметството). Този свещник днес се намира в Амстердам.

Дейвид

През 70-те години на XIV в. Лоренцо Медичи и брат му Джулиано възлагат на Верокио да направи статуя на Давид. Давид, овчарско момче от библейската история, е убил великана Голиат. Той е един от покровителите на града. В наши дни във Флоренция има поне осем статуи на Давид, като най-известната е дело на Микеланджело.

Когато Верокио изработва статуята си, най-известният Давид във Флоренция е бронзова статуя в естествен размер, дело на Донатело. Тази статуя показва Давид гол, с изключение на ботушите и шапката му. Фигурата стои грациозно, гледайки надолу към гигантската глава в краката си. Тя много прилича на древногръцка статуя. Статуята на Давид на Верочио е много различна, въпреки че е със сходни размери и също е изработена от бронз.

Статуята на Верокио прилича на истинско живо момче, облечено в съвременни парадни дрехи. Той не стои елегантно. Мускулите му са стегнати. Той стиска дръжката на меча толкова здраво, че сухожилията на ръката му изпъкват. Мускулите на лицето му са изтеглени в глупава усмивка, каквато хората понякога получават, когато са много уплашени. Давид на Верокио току-що е убил великана, но сега е изправен пред цялата вражеска армия и се чуди какво ще се случи по-нататък. Смята се, че красивото момче, което Верокио използва за модел на Давид, е Леонардо да Винчи.

Медичите възлагат на Верокио да изработи бронзова статуя на херувим с делфин, която да бъде поставена във фонтана на дома им в провинцията. Сега статуята стои в малкия двор на Палацо Векио във Флоренция.

Бартоломео Колеони

През 1478 г. Верокио започва работа по най-известната си статуя. Това е "конна статуя" - статуя на мъж, яхнал кон. Статуята е изработена за Венецианската република в памет на известен войник, който многократно е предвождал военни части, когато Венеция е била във война. Той се е казвал Бартоломео Колеони и е починал през 1475 г. Много хора са се възхищавали на Колони и са смятали, че той е добър човек, смел войник и велик военен лидер. Колеони оставил съобщение, че иска да има своя статуя на главния площад във Венеция, точно срещу базиликата "Свети Марко". Градският съвет не разрешил това. Статуята била поставена на друг важен площад, близо до болницата "Свети Марко" и църквата на двама римски войници-светец - "Свети Джовани" и "Свети Паоло".

Когато Верокио започва да изработва тази статуя, за повече от хиляда години е направен само един голям конник. Донатело е направил конна статуя на друг войник, който е бил наречен Гатамелата ("Смуглата котка"). Верокио сигурно е гледал статуята на Донатело, която се е намирала в Падуа, и четирите древни бронзови коня, които са стояли високо на фасадата на базиликата "Свети Марко". Верокио решава да накара коня си да направи нещо, което конете от "Свети Марко" правят, но конят на Донатело не прави. Всички коне в "Сан Марко" са с повдигнато едно предно копито, така че са перфектно балансирани само на три крака.

Конят на Верокио изглежда така, сякаш се движи напред доста бързо. Той е изпълнен с действие. Фигурата на Кольони не е седнала на седлото, а е застанала в стремената, сякаш гледа навън, за да забележи врага. Главата на коня се обръща на една страна, а тялото и лицето на Кольони - на друга. Кольони изглежда свиреп, сякаш води войските си в битка. Статуята е много жива и реалистична.

Верокио се премества от Флоренция във Венеция през 1488 г., за да помогне при отливането на бронзовата статуя. Но той умира същата година и никога не вижда завършено най-известното си произведение.

Това е копие на статуята на Давид на Верокио. Тя се намира в музея "Виктория и Албърт" в Лондон.