Анджела Джорджина Бърдет-Кутс, 1-ва баронеса Бърдет-Кутс (21 април 1814 – 30 декември 1906), родена като Анджела Джорджина Бърдет, е една от най-известните британски филантропки от XIX век. Тя е дъщеря на сър Франсис Бърдет, 5-и баронет, и София Кутс, дъщеря на уважавания банкер Томас Кутс. През 1837 г. Анджела наследява значителна част от богатството на дядо си — близо три милиона лири стерлинги, и в резултат на това става една от най-богатите жени в Англия. Скоро след това получава кралски лиценз да обедини фамилиите на баща си и дядо си и да използва името Бърдет-Кутс.
Ранен живот и наследство
Ранните години на Анджела са белязани от образование и възпитание в среда, която ѝ дава възможност да се занимава с обществено значими каузи. Голямото наследство ѝ дава финансовата независимост да подпомага различни инициативи и да въздейства пряко върху социалните проблеми на епохата.
Филантропска дейност
Анджела Бърдет-Кутс посвещава живота си на благотворителност и подпомагане на уязвими групи. Тя финансира и основава учебни заведения, приюти, болници и жилища за работници, подпомага реставрации на църкви и религиозни общности, дава средства за научни и културни проекти, както и за инициативи в полза на бедните и болните. Нейите дарения и подкрепа обхващат широк кръг от области — образование, здравеопазване, социални помощи и култура. През годините тя става известна със своята щедрост и практичен подход при разпределянето на средства, като често следи личо за изпълнението на проектите, които финансира.
Брак и късни години
На 12 февруари 1881 г. Анджела, тогава на 67 години, се омъжва за своя секретар, родения в САЩ Уилям Леман Ашмид Бартлет, който по-късно става депутат от Уестминстър. След брака той приема фамилията Бърдет-Кутс. Въпреки бракът им, Лейди Бърдет-Кутс няма деца. През 1871 г. кралица Виктория я удостоява с благородническата титла баронеса Бърдет-Кутс в знак на признание за обществената ѝ дейност.
Наследство и значение
Анджела Бърдет-Кутс остава в историята като една от най-видните филантропки на викторианската епоха. Нейните дарения и инициативи имат дълготраен ефект върху обществения живот в Англия и извън нея — в областта на образованието, общественото здраве и социалната помощ. Починала на 30 декември 1906 г., тя оставя наследство не само под формата на материални проекти, но и като пример за организиран и отдаден филантропичен подход, който вдъхновява и по-късни поколения.


