Анна Зегерс (19 ноември 1900 г., Майнц - 1 юни 1983 г., Източен Берлин) е (източно)германска писателка. Нейното творчество и обществена дейност я правят една от най-известните интелектуалки на германския 20. век, особено позната с произведения, посветени на борбата срещу фашизма, на съдбата на бежанците и на социалната справедливост.

Ранен живот и образование

Анна Зегерс е родена като Нети Райлинг. Родителите ѝ са ортодоксални евреи, но се интересуват и от християнската вяра. Нети полага абитуриентски изпит през 1920 г. Преди това служи като медицинска сестра в Първата световна война. Учи в Кьолн и Хайделберг история, история на изкуствата и китайски език. По време на студентските си години започва да публикува разкази и есета и се включва в литературни кръгове, интересуващи се от социални и политически теми.

Семейство и политическа ангажираност

През 1925 г. се омъжва за унгарския комунист Ласло Радвани и получава унгарско гражданство. По-късно се присъединява към Комунистическата партия на Германия (КПД). Двамата имат три деца. В този период Зегерс развива силно обществено-политическо съзнание и подкрепя идеи за социална промяна, което по-късно оказва влияние върху тематиката на нейните произведения.

Преследване, изгнание и творчески активност

След като нацистите поемат управлението в Германия, тя е арестувана за кратко, а книгите ѝ са изгорени. След като отново излиза на свобода, тя има възможност да избяга в Швейцария. След това заминава за Париж и работи за съюзите на писателите в изгнание. В Париж участва в организацията и подпомагането на писатели и интелектуалци, преследвани от режима.

След като германските войски окупират Париж, тя може да избяга в Марсилия, която не е окупирана. Но съпругът ѝ е арестуван. Тя се опитва да го освободи. През този труден период Зегерс продължава да пише — именно в изгнание създава някои от най-значимите си произведения, които разказват за съдбата на преследваните и моралните избори пред обикновените хора.

През 1941 г. цялото семейство лети от Мартиника и Ню Йорк до Мексико Сити. Тя основава нови съюзи за писатели в изгнание и се вмъква активно в културния живот на емигрантските общности. В този период излизат и нейни книги, които й носят международна известност — най-известно от които е романа "Седмият кръст" (Das siebte Kreuz), в който разглежда теми за съпротивата срещу терора и съдбата на бегълците от режима.

Завръщане в Германия и живот в ГДР

През 1947 г. се завръща в Берлин, Източен Берлин. Присъединява се към Социалистическата партия на по-късната ГДР и работи в Съюза на писателите на ГДР. В Източна Германия тя заема видни обществени и културни позиции, участва в литературни и публицистични инициативи и получава множество държавни и литературни отличия. Опитва се да прави тихи интервенции за колеги, които имат проблеми с правителството, но не винаги успява да защити всички, които са преследвани или подложени на санкции.

Тематична насоченост и творчество

В творчеството си Зегерс се занимава с теми като борбата срещу фашизма, съдбата на бежанците, солидарността и моралните избори на отделния човек в екстремни ситуации. Писанията ѝ включват романи, разкази и публицистика. Някои от произведенията ѝ са преведени на много езици и са адаптирани за кино и театър; например романът "Седмият кръст" е екранизиран през 1944 г.

Награди, признание и наследство

Анна Зегерс получава множество награди и отличия за своята литературна и обществена дейност. Нейното творчество остава важно за разбирането на историята на XX век, на изгнанието и на интелектуалната отговорност. След смъртта ѝ през 1983 г. нейният принос продължава да се изучава в литературната история; в нейна чест се провеждат публикации, изследвания и паметни инициативи, а произведенията ѝ продължават да бъдат издавани и превеждани.

Тя умира през 1983 г. в Берлин.