Английска азбука

Съвременната английска азбука е латинска азбука, състояща се от 26 букви (всяка от които има главни и малки букви) - точно същите букви, които се съдържат в основната латинска азбука ISO:

Точната форма на отпечатаните букви се променя в зависимост от вида на шрифта (и шрифта). Формата на ръкописните букви може да се различава много от стандартната печатна форма (и между отделните хора), особено когато са написани курсивно. Вижте статиите за отделните букви за информация относно формите и произхода на буквите (последвайте връзките към някоя от главните букви по-горе).

В писмения английски език се използват 18 диграфа (поредици от две букви, които представят само един звук), като ch, sh, th, ph, wh и т.н., но те не се считат за отделни букви от азбуката. Някои традиции [which?]наричат част от азбуката и две лигатури - æ и œ, както и амперсандата (&).

История

Староанглийски

Английският език е написан за първи път на англосаксонските футорни руни, използвани от V век. Тази азбука е пренесена в днешна Англия заедно със староанглийския, най-ранната форма на езика, от англосаксонски заселници. Запазени са много малко примери за тази форма на писмен староанглийски език, като повечето от тях са кратки писания или произведения.

Латиницата, въведена от християнски мисионери, започва да измества англосаксонската фючърсна писменост около VII век, въпреки че двете продължават да се използват успоредно известно време. Futhorc оказва влияние върху новата английска азбука, базирана на латиница, като ѝ дава буквите thorn (Þ þ) и wynn (Ƿ ƿ). По-късно буквата eth (Ð ð) е измислена като пренаписване на буквата dee (D d) и накрая yogh (Ȝ ȝ) е създадена от нормандските книжовници от островното g в староанглийския и ирландския език и използвана заедно с тяхното каролингско g.

Лигатурата a-e ash (Æ æ) е приета като самостоятелна буква, наречена на името на футорската руна æsc. В много ранния староанглийски език лигатурата o-e ethel (Œ œ) също се появява като самостоятелна буква, също наречена на името на руна œðel []. Използвана е и лигатурата v-v или u-u с двойно u (W w).

През 1011 г. един монах на име Byrhtferð записва традиционния ред на староанглийската азбука. Той изброява първо 24-те букви от латинската азбука (включително амперсанда), а след това 5 допълнителни английски букви, като започва с тиронската бележка ond (⁊), островен символ за и:

A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z & ⁊ Ƿ Þ Ð Æ

Съвременен английски език

В азбуката на съвременния английски език не съществуват thorn (þ), eth (ð), wynn (ƿ), yogh (ȝ), ash (æ) и ethel (œ). Латинските заемки отново въвеждат омографите на ash и ethel в средноанглийския и ранния съвременен английски език, въпреки че се смята, че те не са същите букви[], а по-скоро лигатури, и във всеки случай са донякъде старомодни. Thorn и eth са заменени от th, въпреки че thorn продължава да съществува известно време, като в повечето ръкописи става все по-трудно да се различи от малката буква y. Y вместо th все още може да се види в псевдоархаизми (съвременни текстове, изписани така, че да приличат на по-стари думи или фрази), като например "Ye Olde Booke Shoppe". Буквите þ и ð все още се използват в съвременния исландски език, а ð - в съвременния фарьорски език. Wynn изчезва от английския език около XIV в., когато е заменена от uu, което в крайна сметка се превръща в съвременното w. Yogh изчезва около XV в. и обикновено се заменя с gh.

През XVI в. буквите u и j се пишат като букви, различни съответно от v и i, докато преди това първите две букви са били просто различни форми на вторите две букви. w също се превръща в самостоятелна буква, а не се смята за 2 различни букви. След тези промени английската азбука вече има 26 букви:

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Алтернативната форма с малка буква long s (ſ) се запазва в ранния модерен английски и се използва в нефинална позиция до началото на 19 век.

Предложени реформи

За писмения английски език са предлагани различни азбуки, които в повечето случаи разширяват или заменят основната английска азбука, като например азбуката на Десерет, шавската азбука, стенограмата на Грег и др.

Диакритични знаци

Диакритичните знаци (допълнителни знаци, които помагат на носителите на езика да произнасят) се появяват главно в заемки като naïve и façade. Тъй като такива думи стават нормална част от английския речник, има тенденция диакритичните знаци да се премахват, както се е случило със стари заемки от френски език като hôtel. При неофициалното писане на английски език има тенденция диакритичните знаци да се премахват поради отсъствието им от клавиатурата, докато професионалните копирайтъри и печатари са склонни да ги включват, например в Microsoft Word. Думите, които все още се смятат за чуждици, са склонни да ги запазят; например единственото изписване на soupçon, което се среща в английските речници (OED и други), използва диакритични знаци. Диакритичните знаци се запазват и в случаите, в които иначе биха се объркали с друга дума (например résumé (или resumé) вместо resume), а в редки случаи дори се добавят (както в maté, от испански yerba mate, но по примера на café, от френски).

Понякога, особено в по-стари текстове, диакритичните знаци се използват за обозначаване на сричките в думата: cursed (глагол) се произнася с една сричка, а cursèd (прилагателно) - с две. È се използва широко в поезията, напр. в сонетите на Шекспир. Дж. Р. Р. Толкин използва ë, както в O wingëd crown. По подобен начин, докато в chicken coop буквите -oo- представляват един гласен звук (диграф), в остарелите изписвания като zoölogist и coöperation те представляват два. Тази употреба на диареза се среща рядко, но все още се използва през 2000-те години в някои издания, като MIT Technology Review и The New Yorker.

Остър, дълбок или диарезис може да бъде поставен и над "е" в края на думата, за да се покаже, че то не е беззвучно, както е в saké. Като цяло тези знаци често не се използват, дори когато биха могли да облекчат известно объркване.

Амперсанд

Понякога & се появява в края на английската азбука, като например в списъка на буквите на Byrhtferð през 1011 г. В исторически план цифрата е лигатура за буквите Et. В английския език и в много други езици тя се използва за представяне на думата and и понякога на латинската дума et, както в съкращението &c (et cetera).

Апостроф

Апострофът не се счита за част от английската азбука, но се използва за съкращаване на английски фрази. Няколко двойки думи, като например its (принадлежащ на него) и it's (той е или има), were (множествено число на was) и we're (ние сме) и shed (да се отървем от) и she'd (тя би или имаше), се различават в писмен вид само по това, дали имат или нямат апостроф. Апострофът също така разграничава притежателните окончания -'s и -s' от общото окончание за множествено число -s, практика, която започва през XVIII век; преди това и трите окончания са се изписвали с -s, което може да доведе до объркване (както в думите на Апостолов).

Имената на буквите

Имената на буквите рядко се изписват, освен когато се използват в сложни думи (например tee-shirt, deejay, emcee, okay, aitchless и т.н.), производни форми (например exed out, effing, to eff and blind и т.н.) и в имената на обекти, наречени на букви (например em (space) в печатането и wye (junction) в железопътния транспорт). Изброените по-долу форми са от Оксфордския речник на английския език. Гласните стоят сами за себе си, а съгласните обикновено имат формата съгласна + ee или e + съгласна (напр. bee и ef). Изключение правят буквите aitch, jay, kay, cue, ar, ess (но es- в съединения ), wye и zed. Множественото число на съгласните завършва на -s (bees, efs, ems) или, в случаите на aitch, ess и ex, на -es (aitches, esses, exes). Множественото число на гласните завършва на -es (aes, ees, ies, oes, ues); те са редки. Разбира се, всички букви могат да стоят сами по себе си, обикновено в главни букви (okay или OK, emcee или MC), а множественото число може да се основава на тях (aes или As, cees или Cs и т.н. ).

Писмо

Съвременно английско име

Съвременно английско произношение

Латинско наименование

Латинско произношение

Старофренски

Средноанглийски

A

a

/ˈeɪ/, /æ/

ā

/aː/

/aː/

/aː/

B

пчела

/ˈbiː/

/beː/

/beː/

/beː/

C

cee

/ˈsiː/

/keː/

/tʃeː/ > /tseː/ > /seː/

/seː/

D

Ди

/ˈdiː/

/deː/

/deː/

/deː/

E

e

/ˈiː/

ē

/eː/

/eː/

/eː/

F

ef (eff като глагол)

/ˈɛf/

ef

/ɛf/

/ɛf/

/ɛf/

G

gee

/ˈdʒiː/

/ɡeː/

/dʒeː/

/dʒeː/

джи

H

айч

/ˈeɪtʃ/

/haː/ > /ˈaha/ > /ˈakːa/

/ˈaːtʃə/

/aːtʃ/

хайч

/ˈheɪtʃ/

I

i

/ˈaɪ/

ī

/iː/

/iː/

/iː/

J

Джей

/ˈdʒeɪ/

-

-

-

/ja:/

jy

/ˈdʒaɪ/

K

кей

/ˈkeɪ/

/kaː/

/kaː/

/kaː/

L

el или ell

/ˈɛl/

el

/ɛl/

/ɛl/

/ɛl/

M

em

/ˈɛm/

em

/ɛm/

/ɛm/

/ɛm/

N

en

/ˈɛn/

en

/ɛn/

/ɛn/

/ɛn/

O

o

/ˈoʊ/

ō

/oː/

/oː/

/oː/

P

писи

/ˈpiː/

/peː/

/peː/

/peː/

Q

cue

/ˈkjuː/

/kuː/

/kyː/

/kiw/

R

ar

/ˈɑːr/

/ɛr/

/ɛr/

/ɛr/ > /ar/

или

/ˈɔːr/

S

ess (es-)

/ˈɛs/

е

/ɛs/

/ɛs/

/ɛs/

T

тениска

/ˈtiː/

/teː/

/teː/

/teː/

U

u

/ˈjuː/

ū

/uː/

/yː/

/iw/

V

vee

/ˈviː/

-

-

-

-

W

double-u

/ˈdʌbəl. juː/

-

-

-

-

X

ex

/ˈɛks/

ex

/ɛks/

/iks/

/ɛks/

ix

/ɪкс/

Y

/ˈwaɪ/

/hyː/

ui, gui ?

/wiː/ ?

/iː/

ī graeca

/iː ˈɡraɪka/

/iː ɡrɛːk/

Z

zed

/ˈzɛd/

zēta

/ˈzeːta/

/ˈzɛːdə/

/zɛd/

zee

/ˈziː/

izzard

/ˈɪzərd/

/e(t) ˈzɛːdə/

/ˈɛzɛd/

Някои групи букви, като например pee и bee или em и en, лесно се объркват в речта, особено когато се чуват по телефона или по радиовръзка. Азбуките за изписване, като например азбуката за изписване на ИКАО, използвана от пилотите на самолети, полицията и други, са създадени, за да се избегне това объркване, като на всяка буква се дава име, което звучи съвсем различно от всяко друго.

Етимология

Имената на буквите в по-голямата си част са преки наследници на латинските (и етруските) имена чрез френския език.

Редовните фонологични развития (в приблизителен хронологичен ред) са:

  • палатализация пред предните гласни на латинското /k/ последователно до /tʃ/, /ts/ и накрая до среднофренското /s/. Засяга C.
  • палатализация пред предните гласни на латинския /ɡ/ до протороманския и среднофренския /dʒ/. Засяга G.
  • от латинското /uː/ до среднофренското /yː/, което се превръща в средноанглийско /iw/ и след това в съвременен английски /juː/. Засяга Q, U.
  • непоследователното понижаване на средноанглийското /ɛr/ до /ar/. Засяга R.
  • Голямата смяна на гласните, при която се сменят всички дълги гласни в средноанглийския език. Засяга A, B, C, D, E, G, H, I, K, O, P, T и вероятно Y.

Новите форми са: aitch, редовно развитие на средновековния латински acca; jay, нова буква, която вероятно се вокализира като съседната kay, за да се избегне объркване с установеното gee (другото име, jy, е взето от френски); vee, нова буква, наречена по аналогия с мнозинството; double-u, нова буква, която се обяснява сама по себе си (името на латинското V е ū); wye, с неясен произход, но с предшественик в старофренското wi; zee, американско изравняване на zed по аналогия с мнозинството; и izzard, от романската фраза i zed или i zeto "и Z", казвана при рецитиране на азбуката.

Фонология

Буквите A, E, I, O и U се считат за гласни букви, тъй като (освен когато са беззвучни) представляват гласни; останалите букви се считат за съгласни букви, тъй като когато не са беззвучни, обикновено представляват съгласни. Въпреки това Y често представлява гласна, както и съгласна (напр. "myth"), както и много рядко W (напр. "cwm"). Обратно, U и I понякога представляват съгласна (напр. съответно "quiz" и "onion").

W и Y понякога се наричат полугласни от лингвистите.

Номера и честоти на буквите

Най-често използваната буква в английския език е E. Най-малко използваната буква е Z.

Таблицата по-долу показва честотата на използване на буквите в писмения английски език,[d]въпреки че честотата се променя донякъде в зависимост от вида на текста.

N

Писмо

Честота

1

A

8.17%

2

B

1.49%

3

C

2.78%

4

D

4.25%

5

E

12.70%

6

F

2.23%

7

G

2.02%

8

H

6.09%

9

I

6.97%

10

J

0.15%

11

K

0.77%

12

L

4.03%

13

M

2.41%

14

N

6.75%

15

O

7.51%

16

P

1.93%

17

Q

0.10%

18

R

5.99%

19

S

6.33%

20

T

9.06%

21

U

2.76%

22

V

0.98%

23

W

2.36%

24

X

0.15%

25

Y

1.97%

26

Z

0.07%

Свързани страници

  • Песен за азбуката
  • Фонетична азбука на НАТО
  • Английска ортография
  • Реформа на английския правопис
  • Американска ръчна азбука
  • Двуръчни ръчни азбуки
  • Английски брайл
  • Американски брайл
  • Ню Йорк Пойнт

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява съвременната английска азбука?


О: Съвременната английска азбука е латинска азбука от 26 букви.

В: Колко букви има съвременната английска азбука?


О: Съвременната английска азбука има 26 букви.

В: Има ли главни и малки букви в съвременната английска азбука?


О: Да, всяка буква в съвременната английска азбука има както главни, така и малки букви.

В: Същите ли са буквите в основната латинска азбука на ISO и в съвременната английска азбука?


О: Да, същите букви, които се срещат в основната латинска азбука на ISO, се срещат и в съвременната английска азбука.

В: Винаги ли са еднакви формите на отпечатаните букви?


О: Не, формата на печатните букви се променя в зависимост от вида и шрифта.

В: Винаги ли ръкописните букви изглеждат по същия начин като печатните?


О: Не, формата на ръкописните букви може да се различава много от стандартната печатна форма, особено когато са написани курсивно.

В: Има ли диграфи в английския език?


О: Да, в английския език се използват 18 диграфа, които представляват поредици от две букви, представляващи само един звук (като ch, sh, th, ph, wh и др.).

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3