Съвременната английска азбука е латинска азбука, състояща се от 26 букви (всяка от които има главни и малки букви) - точно същите букви, които се съдържат в основната латинска азбука ISO:

Азбуката включва следните букви (главни и малки): A a, B b, C c, D d, E e, F f, G g, H h, I i, J j, K k, L l, M m, N n, O o, P p, Q q, R r, S s, T t, U u, V v, W w, X x, Y y, Z z. Позицията им (редът A–Z) е стандарт за сортиране и индексиране в английския език.

Форми и шрифтове

Точната форма на отпечатаните букви се променя в зависимост от вида на шрифта (и шрифта). Различните типографски семейства (serif, sans-serif, monospace и т.н.) дават собствена стилизация на буквите — разлика се вижда в засечките, дебелината на щрихите и общите пропорции. Формата на ръкописните букви може да се различава много от стандартната печатна форма (и между отделните хора), особено когато са написани курсивно. При курсив и бърз почерк някои букви се свързват и приемат вариации, които не са част от печатната норма.

За историята и произхода на отделните букви вижте статиите, посветени на всяка буква (следвайте връзките към някоя от главните букви по-горе). Много от формите им произлизат от латинската писменост, която от своя страна е наследник на гръцките и финикийските знаци.

Диграфи

В писмения английски език се използват 18 диграфа ( поредици от две букви, които често представят един звук), като ch, sh, th, ph, wh и т.н., но те не се считат за отделни букви от азбуката. [източници варират] Броят и списъкът на диграфите зависи от критерия – дали се включват само консонантни диграфи (ch, sh, th, ph, ng и т.н.), или и гласните комбинации (ee, ea, oa, oo и др.), а също и дифтонгите и произношенията, които са диалектно обусловени.

Някои от често срещаните диграфи и тяхното типично значение (фоничното им представяне може да варира):

  • ch – /tʃ/ както в "church"
  • sh – /ʃ/ както в "ship"
  • th – /θ/ или /ð/ както в "think" и "this"
  • ph – /f/ както в "phone"
  • wh – исторически /hw/, в много модерни диалекти /w/ (например "which")
  • ng – /ŋ/ както в "sing" (понякога последвано от /g/ като в "finger")
  • гласни двойки като ee, ea, oa, oo, ai, oi – представят различни гласни звукове

Лигатури и други исторически знаци

Някои традиции наричат част от азбуката и две лигатури - æ и œ, както и амперсандата (&). В ранно средновековен и средноанглийски правопис лигатурите æ (ash) и œ се използват за писане на определени звуци и за думи, заети от латински или старонорвежки/френски източници; в съвременния английски те обикновено се заменят с двойки букви (ae, oe) или се опростяват (e). Амперсандата (&) произлиза от сливане на латинското "et" (и) и исторически се е използвала в списъка с буквите при рецитиране на азбуката, но в съвременния стандарт тя не е отделна буква на английската азбука.

Кодиране и стандарти

В цифровото кодиране английските букви са част от базовия латински блок в ASCII и Unicode: главните латински букви A–Z съответстват на U+0041..U+005A, а малките букви a–z – на U+0061..U+007A. Това осигурява съвместимост и универсално представяне в компютърни системи и уеб.

Забележки за произношение и правопис

Английската орфография често не е фонетична — една и съща буква или комбинация от букви може да се произнася по различен начин (пример: ough в "though", "through", "rough", "thought" и т.н.). Това наследство идва от исторически промени в звуковете и заемането на думи от други езици. Поради това за правилното произношение е полезно да се използват речници с фонетична транскрипция.

Ако желаете, мога да добавя таблица с произношения на всяка буква, примери на думи или подробен списък на диграфите и техните звукови стойности в различни диалекти.