Поправката за детския труд в САЩ — история, ратификация и съвременен статут

Раздел 1
Конгресът има право да ограничава, регулира и забранява труда на лица под осемнадесетгодишна възраст. Раздел 2
Правомощията на няколко щата не се нарушават от настоящия член, с изключение на това, че действието на щатските закони се спира до степента, необходима за прилагане на законодателството, прието от Конгреса.

Със Закона Кийтинг-Оуен от 1916 г. Конгресът се опитва да контролира междущатската търговия със стоки, произведени от работници на възраст под 14 или 16 години, в зависимост от вида на работата. Върховният съд намира този закон за противоконституционен в делото Hammer v. Dagenhart (1918 г.). По-късно същата година Конгресът се опитва да наложи данък на предприятията с работници под 14 или 16 години (отново в зависимост от вида на работата), който е отменен от Върховния съд в делото Bailey v. Drexel Furniture. Стана ясно, че ще е необходимо изменение на Конституцията, за да може подобно законодателство да преодолее възраженията на Съда.

Изменението е предложено от конгресмена-републиканец от Охайо Израел Мур Фостър на 26 април 1924 г., по време на 68-ия Конгрес, под формата на съвместна резолюция № 184 на Камарата на представителите. Текстът на предложеното изменение гласи:

Резолюция № 184 на Камарата на представителите на САЩ е приета от Камарата на представителите на САЩ на 26 април 1924 г. с 297 гласа "за", 69 гласа "против", 2 гласа "отсъстващи" и 64 гласа "негласували". След това тя беше приета от Сената на 2 юни 1924 г. с 61 гласа "за", 23 гласа "против" и 12 гласа "негласували". С това предложената конституционна поправка беше представена на щатските законодателни органи за ратификация съгласно член V от Конституцията.

След като е одобрено от Конгреса, предложеното изменение е изпратено за ратификация от законодателните органи на отделните щати. Тя е ратифицирана от следните щати:

1. Арканзас - 28 юни 1924 г.
2. Калифорния - 8 януари 1925 г.
3. Аризона - 29 януари 1925 г.
4. Уисконсин - 25 февруари 1925 г.
5. Монтана - 11 февруари 1927 г.
6. Колорадо - 28 април 1931 г.
7. Орегон - 31 януари 1933 г.
8. Вашингтон - 3 февруари 1933 г.
9. Северна Дакота - 4 март 1933 г. (след отхвърляне от щатския сенат - 28 януари 1925 г.)
10. Охайо - 22 март 1933 г.
11. Мичиган - 10 май 1933 г.
12. Ню Хемпшир - 17 май 1933 г. (след отхвърляне - 18 март 1925 г.)
13. Ню Джърси - 12 юни 1933 г.
14. Илинойс - 30 юни 1933 г.
15. Оклахома - 5 юли 1933 г.
16. Айова - 5 декември 1933 г. (след отхвърлянето на щатския парламент - 11 март 1925 г.)
17. Западна Вирджиния - 12 декември 1933 г.
18. Минесота - 14 декември 1933 г. (след отхвърляне - 14 април 1925 г.)
19. Мейн - 16 декември 1933 г. (след отхвърляне - 10 април 1925 г.)
20. Пенсилвания - 21 декември 1933 г. (след отхвърляне - 16 април 1925 г.)
21. Уайоминг - 31 януари 1935 г.
22. Юта - 5 февруари 1935 г. (след отхвърляне - 4 февруари 1925 г.)
23. Айдахо - 7 февруари 1935 г. (след отхвърлянето на щатския парламент - 7 февруари 1925 г.)
24. Индиана - 8 февруари 1935 г. (след отхвърляне от Сената на щата на 5 февруари 1925 г. и отхвърляне от Камарата на представителите на щата на 5 март 1925 г.)
25. Кентъки - 13 януари 1937 г. (след отхвърляне - 24 март 1926 г.)
26. Невада - 29 януари 1937 г.
27. Ню Мексико - 12 февруари 1937 г. (след отхвърляне - 1935 г.)
28. Канзас - 25 февруари 1937 г. (след отхвърлянето - 30 януари 1925 г.) никой друг щат не ратифицира поправката за детския труд.

Следващите петнадесет щатски законодателни органа отхвърлят поправката за детския труд и не я ратифицират: Кънектикът (1925 г.), Делауеър (1925 г.), Флорида (1925 г.), Джорджия (1924 г.), Луизиана (1924 г.), Мериленд (1927 г.), Масачузетс (1925 г.), Мисури (1925 г.), Северна Каролина (1924 г.), Южна Каролина (1925 г.), Южна Дакота (1925 г., 1933 г. и 1937 г.), Тенеси (1925 г.), Тексас (1925 г.), Върмонт (1925 г.) и Вирджиния (1926 г.). Въпреки че актът на "отхвърляне" на предложена конституционна поправка от страна на щатските законодателни органи няма правно признание, подобно действие има политически последици.

От 48-те щата в Съюза през 1924 г. пет не са предприели никакви действия по отношение на изменението: Алабама, Мисисипи, Небраска, Ню Йорк и Роуд Айлънд. Не са го направили и Аляска и Хаваите, които са станали щати през 1959 г. Тъй като в момента в Съюза има 50 щата, поправката не може да стане закон, ако не бъде ратифицирана от 38 щата (допълнителни 10), въпреки че когато е била представена на щатите, 36 ратификации са били достатъчни.

Ако някога бъде ратифицирана от необходимия брой законодателни органи на американските щати, поправката за детския труд ще даде на Конгреса на САЩ юрисдикция, съвпадаща с тази на щатите, да приема закони по въпроса за детския труд. В този случай законите за детския труд вече няма да попадат само в юрисдикцията на щатите съгласно 10-та поправка. Щатите ще трябва да се подчиняват на федералното законодателство, когато двете са в конфликт - което така или иначе е нормална процедура. След като през 20-те години на ХХ в. няколко щатски законодателни органа първоначално се противопоставиха на предложението, през 30-те години на ХХ в. редица от тях преразгледаха позицията си и решиха да го ратифицират. Тези закъснели действия доведоха до много спорове. Те доведоха и до решението на Върховния съд на Съединените щати от 1939 г. по знаковото дело Coleman v. Miller. По това дело е определено, че поправката за детския труд остава в процес на разглеждане от щатските законодателни органи, тъй като 68-ият Конгрес не е посочил краен срок, в който щатските законодателни органи трябва да предприемат действия по поправката за детския труд. Решението по делото Coleman v. Miller е в основата на необичайната и закъсняла ратификация на 27-ата поправка, която е предложена от Конгреса през 1789 г. и ратифицирана повече от два века по-късно през 1992 г. от законодателните органи на поне три четвърти от 50-те щата.

През 30-те години на ХХ век общото правно мнение за федералното регулиране на детския труд се променя. През 1938 г. Конгресът приема Закона за справедливите трудови стандарти, който регламентира наемането на работа на лица под 16 или 18 години. Върховният съд се произнася единодушно в полза на този закон по делото United States v. Darby Lumber Co. (1941 г.), с което отменя делото Hammer v. Dagenhart (едно от ключовите решения, мотивирали тези, които са били за поправката за детския труд). След тази промяна поправката е описана като "moot" и на практика е част от Конституцията; движението за нея е приключило.