Дела за граждански права
Делата за граждански права 109 U.S. 3 (1883 г.) са група от пет сходни дела, обединени в един въпрос за разглеждане от Върховния съд на САЩ. Съдът постановява, че Конгресът не разполага с конституционните правомощия по силата на Четиринадесетата поправка да забрани расовата дискриминация, извършвана от частни лица и организации, а не от щатските и местните власти.
Съдът постановява, че Законът за гражданските права от 1875 г., който предвижда, че "всички лица под юрисдикцията на Съединените щати имат право на пълно и равноправно ползване на помещенията, предимствата, улесненията и привилегиите на гостилниците, обществените транспортни средства по суша или вода, театрите и другите места за обществено забавление; при спазване на условията и ограниченията, установени със закон, и се прилага еднакво за граждани от всяка раса и цвят на кожата, независимо от предишното състояние на робство", е противоконституционен.
Факти
Самото решение включва пет консолидирани дела (Съединените щати срещу Stanley, Съединените щати срещу Ryan, Съединените щати срещу Nichols, Съединените щати срещу Singleton и Robinson срещу Memphis & Charleston Railroad 109 U.S. 3, 3 S. Ct. 18, 27 L. Ed. 835.), идващи от различни съдилища от по-ниска инстанция, в които чернокожи американци са съдили театри, хотели и транспортни компании, които са им отказали обслужване или са ги изключили от "само бели" обекти.
Решение на Съда
С решение на съдия Джоузеф П. Брадли (8:1) Съдът постановява, че текстът на 14-ата поправка, който забранява отказ на равна защита от страна на държавата, не дава на Конгреса правомощия да регулира тези частни действия. Това е така, защото страданията на чернокожите са резултат от поведението на частни лица, а не от държавни закони или действия. Петият раздел оправомощава Конгреса само да прилага забраната за държавни действия. Законодателството на Конгреса по въпроси, които са в сферата на действие на държавата, не е разрешено от 14-та поправка. Частните актове на расова дискриминация са просто частни грешки, които националното правителство е безсилно да поправи. Брадли коментира, че "индивидуалната намеса в индивидуалните права не е предмет на [14-ата] поправка. Тя има по-дълбок и по-широк обхват. Тя обезсилва и прави недействителни всички щатски законодателства и всякакви действия на държавата, които накърняват привилегиите и имунитетите на гражданите на Съединените щати или които им нанасят вреди в живота, свободата или собствеността без надлежен съдебен процес, или които отказват на някой от тях равна защита от законите".
Съдът също така признава, че 13-ата поправка се прилага за частни лица, но само доколкото забранява на хората да притежават роби, а не да проявяват дискриминационно поведение. Съдът заяви, че "би било неразумно да се изчерпва аргументът за робството, за да се приложи той към всеки акт на дискриминация, който едно лице може да сметне за подходящ да извърши по отношение на гостите, които ще посрещне, или по отношение на хората, които ще вземе в своя автобус, такси или кола, или ще допусне до своя концерт или театър, или ще се занимава с други въпроси на общуването или бизнеса".
Съдия Joseph P. Bradley
Реакции
Много афроамерикански лидери бяха възмутени и разочаровани от факта, че Върховният съд обяви първите два раздела от Закона за гражданските права от 1875 г. за противоконституционни. На 20 октомври 1883 г. Т. Томас Форчън, редактор на вестник "Ню Йорк Глоуб", пише: "Цветнокожите жители на Съединените щати днес се чувстват така, сякаш са били покръстени в ледена вода". Мнозина смятаха, че това е краят на ерата, в която федералното правителство ще защитава правата на афроамериканските граждани.
Решението на Върховния съд сериозно ограничава правомощията на федералното правителство да гарантира равен статут на чернокожите пред закона. Щатските власти в Юга се възползваха от решението и започнаха да приемат закони, които узакониха третирането на чернокожите като второкласни граждани за още седемдесет години. Така решението на съда в крайна сметка доведе до приемането на щатски закони, като например законите на Джим Кроу, които превърнаха расовата сегрегация в закон.
Въпроси и отговори
В: Какви бяха делата за граждански права?
О: Делата за граждански права са група от пет сходни дела, които са обединени в един въпрос за разглеждане от Върховния съд на САЩ.
В: Какво реши съдът по отношение на Закона за гражданските права от 1875 г.?
О: Съдът постановява, че Конгресът няма конституционните правомощия съгласно Четиринадесетата поправка да забрани расовата дискриминация, извършвана от частни лица и организации, а не от щатските и местните власти. Той също така постанови, че Законът за гражданските права от 1875 г. е противоконституционен.
В: Какво предвижда Законът за гражданските права от 1875 г.?
О: Законът за гражданските права от 1875 г. предвижда, че "всички лица, намиращи се под юрисдикцията на Съединените щати, имат право на пълно и равноправно ползване на помещенията, предимствата, улесненията и привилегиите на гостилниците, обществените транспортни средства по суша или вода, театрите и другите места за обществено забавление; само при условия и ограничения, установени със закон, и приложими еднакво към гражданите от всяка раса и цвят на кожата, независимо от предишното състояние на робство".
Въпрос: Как Конгресът се опитва да използва правомощията си съгласно Четиринадесетата поправка?
О: Конгресът се опита да използва правомощията си съгласно Четиринадесетата поправка, за да забрани расовата дискриминация от страна на частни лица и организации.
В: Защо този опит се провали?
О: Този опит се провали, защото беше обявен за противоконституционен от Върховния съд на САЩ.
Въпрос: Какво е било приложимо според закона по отношение на расата или цвета на кожата според Законите за гражданските права?
О: Според Актовете за граждански права всички лица, независимо от тяхната раса или цвят на кожата, трябва да бъдат третирани еднакво при спазване на условията, установени от закона.
Въпрос: Какъв вид дейности обхваща Законът за гражданските права?
О:Законът за гражданските права обхваща дейности като ползване на настаняване, предимства, улеснения, привилегии в заведения, обществени транспортни средства по суша или вода, театри и др.
