Самсон и Далила (опера)

Състав на операта

Сен-Санс смята, че историята за Самсон и Далила би била подходяща за оратория. Ораториите са популярни в края на 60-те години на XIX век. Град Париж предлага награда за нова оратория. Сен-Санс моли своя роднина Фердинанд Лемер да напише либретото. Лемар смята, че историята за Самсон и Далила е по-подходяща за опера. Той убеждава Сен-Санс да напише опера, а не оратория.

Сен-Санс е привлечен от тази история, защото тя му дава възможност да композира величествен дует на фона на надигащата се буря. Той познава сюжета на Рамо от либретото на операта на Волтер по темата (вече изгубено), но бурята на Рамо е метафора за Божия гняв. Операта "Отело" на Росини е по-близка до това, което Сен-Санс е имал предвид. Той пише: "Представях си буря, която вече няма да е hors-d'œuvre (лакомство, което се яде преди хранене), а ще се придържа към действието и ще се слива с него."

Сен-Санс започва работа през 1868 г. Написва ария за Далила, дует за Самсон и Далила и Прелюд. Изпробва ги вкъщи. Приятелите не проявили голям интерес. Композиторът отлага работата за известно време. Около 1870 г. се запознава с Лист във Ваймар, Германия. Лист го насърчава да се заеме отново с проекта. Той обещава на Сен-Санс, че ще постави операта.

"Самсон и Далила" е представена за първи път в операта във Ваймар, Германия.

Ранни изпълнения

През 1873 г. Сен-Санс завършва партитурата. Полин Виардо поставя второ действие в градината в Кроаси. Присъства директорът на Парижката опера. Той намира операта за твърде вагнерианска. Освен това смята, че тя пренебрегва френската оперна традиция. Библейските истории не са били поставяни във Франция. Смятало се е, че това е кощунство. През 1875 г. първо действие е изпълнено в "концертен стил". Това означава, че се изпълнява без костюми, декори и "актьорска игра". Това е провал.

Сен-Санс продължава да работи. Той публикува партитурата. Написва посвещение на Виардо. През 1877 г. Лист поставя творбата в Придворния театър на Ваймар в Германия. Изпълнява я на немски вместо на френски. Операта е приета добре. Хората я харесват. Париж обаче не проявява голям интерес. През 1890 г. операта е поставена в Руан по настояване на композитора Габриел Фор. Същата година е поставена и в Париж. Две години по-късно операта е поставена на сцената на Парижката опера. По популярност операта се нарежда на второ място след "Фауст" на Гуно.

Полин Виардо

Други ранни изпълнения

След като спечелва симпатиите на публиката, операта бързо се разпространява извън Франция. Първата постановка в Америка е в Ню Орлиънс през 1893 г. През 1894 г. операта е поставена в Метрополитън опера в Ню Йорк. В тези ранни дни постановки се поставят в Милано, Санкт Петербург и Москва. През 1893 г. френски певци напускат концертно представление в Лондон. От тях се очаквало да пеят на английски вместо на френски. Библейските истории са забранени за представяне на сцената във Великобритания. Първата цялостна постановка на "Самсон" се състои през 1909 г. Твърди се, че английският крал Едуард VII е помогнал за поставянето на операта.

Оценка

Гудуин пише, че ученикът и приятел на Сен-Санс - Габриел Фор - винаги е казвал, че причината "Самсон и Далила" да срещне незаинтересованост във Франция е фактът, че композиторът е възприеман като симфонист, а не защото операта е базирана на библейски текст. По онова време "симфонист" е унизителен термин. То е било подхвърляно от почитателите на операта и балета. "Самсон и Далила" също е отклонение от оперните традиции на XIX век. Това беше още една причина някои да я игнорират. Това е опера в три действия, а не стандартна опера в пет действия, както е заложено от Майербер. В операта са представени само трима главни герои - Самсон, Далила и първосвещеникът, което е още едно отклонение от нормата.

Сен-Санс е бил почти атеист. Той не изтъква морал в тази опера, а оставя творбата да говори сама за себе си. Възхищавал се е на оперите на Верди. Харесва ораториите на Хендел и Менделсон - двама композитори, чието влияние се усеща в хоровете на "Самсон". Рамкира централната сцена на прелъстяването с двете външни действия. В контраст със Самсон (сила) и първосвещеника (власт), Далила е персонаж със съблазнителна сила и власт. Тя иска Самсон на своя страна - не от любов, а заради собствената си суета и сексуално удовлетворение. Тя влага всичко от себе си, за да го съблазни успешно, защото ако не успее, главата ѝ ще бъде на дръвника.

Камий Сен-Санс

Роли в операта

• Самсон (тенор) е еврейски герой и водач, който призовава евреите да се обърнат срещу филистимските си врагове и робовладелци.
• Далила (мецосопран) е красива жена. Тя е в приятелски отношения с филистимците, враговете на евреите.
• Върховният жрец на Дагон (баритон) е филистимец, който заедно с Далила заговорничи за свалянето на Самсон.
• Авимелех, управител на Газа (бас), е филистимец, когото Самсон убива в Първо действие. Той е измислен от Лемер и не се появява в библейската история.
• Първият филистимец (тенор) съобщава на Дагон за делата на Самсон.
• Вторият филистимец (бас) съобщава на Дагон за делата на Самсон.
• Филистимски пратеник (тенор)
• Староеврейският език (бас) съветва Самсон да се пази от привлекателността на Далила.

История на операта

Акт 1

На един от площадите в Газа евреите се молят за освобождаване от робството на филистимците. Самсон се опитва да повдигне духа им. Авимелех се подиграва на евреите. Той казва, че неговият бог Дагон е по-велик от еврейския бог. Самсон му се противопоставя. Авимелех напада Самсон с меч. Самсон го обезоръжава и убива. Евреите бягат. Първосвещеникът на Дагон планира да използва Далила, за да хване Самсон в капан.

Далила влиза с жриците на Дагон. Тя флиртува със Самсон. Кани го в дома си в Сорек. Един стар евреин предупреждава Самсон да не обича Далила. Самсон се моли за Божията закрила. Далила и жриците започват да танцуват. Самсон се бори с желанието си към Далила. Старият евреин повтаря предупреждението си. Когато завесата се затваря, Самсон среща погледа на Далила. Ясно е, че той ще се присъедини към нея в Сорек.

Акт 2

В Сорек Далила пее за властта си над Самсон. Пристига първосвещеникът. Той съобщава, че Самсон и евреите са унищожили реколтата. Той предлага злато на Далила, за да улови Самсон. Тя отказва да вземе парите. Тя иска само отмъщение. Далила се заклева да открие тайната на силата на Самсон. Първосвещеникът си тръгва.

Далила обмисля шансовете си за успех. Самсон пристига, за да се сбогува. Той планира да оглави еврейското въстание. Далила казва на Самсон, че го обича. Той признава, че я обича. Двамата пеят възторжено. Далила иска да узнае тайната на неговата сила. Самсон не ѝ я казва. Тя се разплаква и бяга в дома си. Самсон я следва. Тя научава тайната на неговата сила. Тя се обажда на филистимските войници, които се крият наблизо. Те залавят Самсон и го ослепяват.

Акт 3

	"Vois ma misère, hélas!", записана от Енрико Карузо през 1916 г. (Вляво) "Самсон на бягащата пътека" от Карл Хайнрих Блох, 1834-1890 г.
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

Самсон е прикован към мелнично колело в подземие. Той се моли за своя народ. Те ще страдат заради неговия грях. Самсон принася живота си в жертва. В далечината се чува тъжно пеене на евреите.

Филистимците подготвят празненство за победата в храма на Дагон. Жреците и жриците пеят тихо. Жреците танцуват дива вакханалия. Самсон влиза, воден от едно момче. Първосвещеникът му се подиграва. Далила му се подиграва. Жреците се опитват да го принудят да коленичи пред статуя на Дагон. Момчето го отвежда до двата основни стълба в храма. Самсон се моли за сила. Той събаря стълбовете. Храмът се срутва. Самсон е смазан заедно с враговете си под камъните.

Далила от американския скулптор Уилям Уестмор Стори, 1877 г.

Музикални акценти

• Amour! viens aider ma faiblesse
• Mon cœur s'ouvre à ta voix
• Vois ma misère, hélas!
• Bacchanale

от Encyclopedia Americana, 2002 г.; том 24, страници 185-86