"Самсон и Далила" (на френски: Samson et Dalila) е френска опера в три действия. Базирана е на историята за Самсон и Далила от Стария завет на Библията. Думите и сюжетът на операта (либретото) са написани от Фердинанд Лемер. Музиката е написана от Камий Сен-Санс. Операта е представена за първи път във Ваймар, Германия, на 2 декември 1877 г. Изпълнява се на немски вместо на френски език.

Сен-Санс смята, че историята за Самсон би била подходяща за оратория. Вместо това Лемер го убеждава да напише опера по темата. Когато операта е завършена, Сен-Санс среща твърда съпротива относно поставянето ѝ във Франция. Смята се, че е кощунствено да се поставя произведение, основано на библейска история. Освен това Сен-Санс е смятан по-скоро за "симфонист", отколкото за оперен композитор. Хората не се интересували от "Самсон". Лист поставя творбата в Германия. Тя се превръща в хит. Скоро тя е поставена в Америка и Англия.

Ролите в операта включват Самсон (тенор), Далила (мецосопран) и първосвещеника на Дагон (баритон). Историята разказва за поробването на евреите от филистимците. Самсон ги призовава да се противопоставят на господарите си. Върховният жрец на Дагон използва Далила, за да унищожи Самсон. Музикалните акценти включват "Mon cœur s'ouvre à ta voix" и "Vois ma misère, hélas! " Накрая операта се играе в Парижката опера. По популярност тя се нарежда на второ място след "Фауст" на Шарл Гуно.

Създаване и ранна история на постановките

Сен-Санс работи по операта през 1870-те години, окуражаван от либретиста Фердинанд Лемер, който вижда драматичния потенциал на библейската история. Първото представяне се организира във Ваймар и е дирижирано от Ференц (Франц) Лист — подкрепата на прочутия диригент и пианист спомага за успеха на постановката в Германия. Във Франция първоначално съществуват резерви към сценичното представяне на открито религиозни сюжети, затова премиерата не е осъществена веднага в Париж.

Музикален стил и характерни черти

Операта съчетава френска мелодичност с богата оркестрация и ясно хорско присъствие — Сен-Санс дава голямо значение на хора и на сценичните ансамбли. Стилът е романтичен, но с класическа яснота в структурата и инструментовката; характерни са елегантните мелодии на Далила, драматичните хора на евреите и филистимците и литургичното, почти импозантно използване на оркестъра при сцените в храма на Дагон.

Най-известни номера

Най-популярната ария от операта е мецосопрановото соло на Далила "Mon cœur s'ouvre à ta voix"", известно със своята чувственост и наследена от френската ария традиция. Сред другите запомнящи се моменти са големите хора и сцени с религиозен феноменализъм, както и прочутата фраза "Vois ma misère, hélas!", която се свързва с мъчението и отчаянието на пленените евреи.

Кратък сюжет (по действия)

Действие I: Сцената представя еврейското робство под властта на филистимците. Самсон, лидер и борец срещу поробването, се появява след победоносна битка. Евреите възлагат надеждите си на него, докато филистимските вождове се тревожат за нарастващото му влияние.

Действие II: Далила е вербувана от първосвещеника на Дагон да отклони и предаде Самсон. Тя го съблазнява с песените си и ласките си, докато накрая успява да разбере тайната на силата му — косата му. В сцена на предателство Самсон е оскубан и пленен от филистимците.

Действие III: Самсон е ослепен и доведен в храма на Дагон като забавление за филистимците. В един последен акт на сила и вяра той моли за възстановяване на силите си и поваля колоните на храма, сривайки сградата и погребвайки себе си и мнозина от враговете си.

Роли и вокални типове

  • Самсон — тенор (главна мъжка роля, герой с голяма драматична и вокална ширина)
  • Далила — мецосопран (централна женска роля, изискваща богат диапазон и изразителна фраза)
  • Първосвещеникът на Дагон — баритон (антигерой с властна роля)
  • Хор — важна част от драматургията, представящ филистимците и евреите

Приемане и значение

Въпреки първоначалната съпротива и религиозните възражения, операта постепенно се налага в репертоара на големите театри по света. Днес тя се смята за едно от водещите френски оперни произведения от втората половина на XIX век — ценена заради драматичната си сила, богатия оркестър и силните солови партии. Постановките често поставят акцент върху конфликтите между вяра, сила и предателство, а ролята на Далила остава желана от много големи мецосопрани.