Формацията Морисън е геоложка формация, образувана през горната юра. Тя е характерна последователност от седиментни скали в западната част на САЩ и носи името на град Морисън, щата Колорадо. Формацията е сред най-важните единици за изучаване на юрската фауна в Северна Америка и е един от най-плодотворните източници на динозаври в Северна Америка, с множество открити кости и цели скелети.

Геология и литология

Формацията се състои предимно от кал, пясъчник, алевролит и варовик. Цветовете варират от светлосив и зеленикавосив до червен, в зависимост от климатичните и оксидиращи условия при отлагането. Характерни са рибни и плантарни кални пластове, меандриращи речни канали и локални езера и блата, често със солидни пясъчникови тела, представляващи речни наносни легла. В някои слоеве се срещат вулканични попадъци и бентонитови пластове (вулканична пепел), които служат за стратиграфско свързване и радиометрично датиране.

Възраст и депозиране

Формацията Морисън е датирана в кимериджий-тийтонския интервал на горната юра (приблизително 156–146 милиона години). Отложенията представляват предимно континентални условия: меандриращи реки, заливни равнини, езера и временни блата, с периодични наводнения, които създават богати на органични останки кални пластове. Климатът по време на отлагането е бил умерено континентален до сезонно полусух, с периодични влаги, което позволява натрупване на широка растителна покривка и развиване на разнообразна фауна.

Вкаменелости и палеобиологично значение

Най-многобройните и известни фосили са на динозаври, но фосили от формацията включват също:

  • големи зауроподи (напр. Diplodocus, Apatosaurus, Camarasaurus, Brachiosaurus);
  • тероподи (напр. Allosaurus);
  • иглолистни и бодлести тревопасни (напр. Stegosaurus, Camptosaurus);
  • малки бозайниковидни животни, влечуги, крокодиломорфи, черупчести водни животни и риби;
  • растителни останки — дървесни части, корени, дървесни въглища и петроглифи, свидетелстващи за развитието на флората;
  • макрофоссилии и микрофосили, използвани за реконструиране на екосистемите.

Вкаменелостите се срещат както единично, така и в богати костни легла (bonebeds). Много от находищата са добре проучени и дават пълни или частично запазени скелети, което е позволило подробни изследвания на анатомията, екологията и поведението на юрските динозаври. Откритията от Морисън допринесоха съществено за познанията за разпределението на големите зауроподи и хищници в мезозоя, както и за палеоекологичните реконструкции на североамериканските континентални екосистеми от този период.

Разпространение, дебелина и подразделения

Формацията се простира през множество щати в западната част на САЩ — сред тях Колорадо, Юта, Вайоминг, Монтана, Ню Мексико, Юта, и части от Оклахома, Тексас и Аризона. Дебелината й е променлива и зависи от басейна; типичната дебелина е от няколко десетки до няколкостотин метра, локално достигаща по-големи стойности в синеклинални области. В различните региони формацията е подразделяна на локални членове (members), които отразяват местни вариации в литологията и условията на отлагане — например глинените, пясъчниковите и въгленосните единици, които лесно се разпознават в полеви профили.

Известни находища и исторически контекст

Много от класическите находища от формацията Морисън имат голямо историческо значение за палеонтологията: Como Bluff (Уайоминг), Garden Park и околностите на град Морисън (Колорадо), Cleveland-Lloyd Dinosaur Quarry (Юта) и Dinosaur National Monument (на границата между Юта и Колорадо) са сред най-известните. Интензивното проучване на тези райони през края на 19-ти век — включително по време на т.нар. "Bone Wars" между Едвард Коуп и Отниъл Чарлс Марш — довежда до откриването и описанието на много нови видове динозаври.

Икономическо и научно значение

Освен научната си стойност, формацията Морисън има и икономическо значение: в някои области тя съдържа уранови находища (особено в бентонитово-богатите слоеве), строителни материали и глинени ресурси. За палеонтолози и геолози Морисън е ключова за изследване на еволюцията и биогеографията на мезозойската фауна, за стратиграфското корелиране чрез вулканични пепелни пластове и за моделиране на древните континентални екосистеми.

Формацията Морисън остава една от най-изследваните и популярни геоложки единици в Северна Америка, както заради впечатляващите си вкаменелости, така и заради възможността да се проследят промените в климата, растителността и животинския свят през края на юрския период.