Формация Морисън — геология и вкаменелости от горната юра (Западна САЩ)

Формацията Морисън е геоложка формация, образувана през горната юра. Тя е характерна последователност от седиментни скали в западната част на САЩ и носи името на град Морисън, щата Колорадо. Формацията е сред най-важните единици за изучаване на юрската фауна в Северна Америка и е един от най-плодотворните източници на динозаври в Северна Америка, с множество открити кости и цели скелети.

Геология и литология

Формацията се състои предимно от кал, пясъчник, алевролит и варовик. Цветовете варират от светлосив и зеленикавосив до червен, в зависимост от климатичните и оксидиращи условия при отлагането. Характерни са рибни и плантарни кални пластове, меандриращи речни канали и локални езера и блата, често със солидни пясъчникови тела, представляващи речни наносни легла. В някои слоеве се срещат вулканични попадъци и бентонитови пластове (вулканична пепел), които служат за стратиграфско свързване и радиометрично датиране.

Възраст и депозиране

Формацията Морисън е датирана в кимериджий-тийтонския интервал на горната юра (приблизително 156–146 милиона години). Отложенията представляват предимно континентални условия: меандриращи реки, заливни равнини, езера и временни блата, с периодични наводнения, които създават богати на органични останки кални пластове. Климатът по време на отлагането е бил умерено континентален до сезонно полусух, с периодични влаги, което позволява натрупване на широка растителна покривка и развиване на разнообразна фауна.

Вкаменелости и палеобиологично значение

Най-многобройните и известни фосили са на динозаври, но фосили от формацията включват също:

• големи зауроподи (напр. Diplodocus, Apatosaurus, Camarasaurus, Brachiosaurus);
• тероподи (напр. Allosaurus);
• иглолистни и бодлести тревопасни (напр. Stegosaurus, Camptosaurus);
• малки бозайниковидни животни, влечуги, крокодиломорфи, черупчести водни животни и риби;
• растителни останки — дървесни части, корени, дървесни въглища и петроглифи, свидетелстващи за развитието на флората;
• макрофоссилии и микрофосили, използвани за реконструиране на екосистемите.

Вкаменелостите се срещат както единично, така и в богати костни легла (bonebeds). Много от находищата са добре проучени и дават пълни или частично запазени скелети, което е позволило подробни изследвания на анатомията, екологията и поведението на юрските динозаври. Откритията от Морисън допринесоха съществено за познанията за разпределението на големите зауроподи и хищници в мезозоя, както и за палеоекологичните реконструкции на североамериканските континентални екосистеми от този период.

Разпространение, дебелина и подразделения

Формацията се простира през множество щати в западната част на САЩ — сред тях Колорадо, Юта, Вайоминг, Монтана, Ню Мексико, Юта, и части от Оклахома, Тексас и Аризона. Дебелината й е променлива и зависи от басейна; типичната дебелина е от няколко десетки до няколкостотин метра, локално достигаща по-големи стойности в синеклинални области. В различните региони формацията е подразделяна на локални членове (members), които отразяват местни вариации в литологията и условията на отлагане — например глинените, пясъчниковите и въгленосните единици, които лесно се разпознават в полеви профили.

Известни находища и исторически контекст

Много от класическите находища от формацията Морисън имат голямо историческо значение за палеонтологията: Como Bluff (Уайоминг), Garden Park и околностите на град Морисън (Колорадо), Cleveland-Lloyd Dinosaur Quarry (Юта) и Dinosaur National Monument (на границата между Юта и Колорадо) са сред най-известните. Интензивното проучване на тези райони през края на 19-ти век — включително по време на т.нар. "Bone Wars" между Едвард Коуп и Отниъл Чарлс Марш — довежда до откриването и описанието на много нови видове динозаври.

Икономическо и научно значение

Освен научната си стойност, формацията Морисън има и икономическо значение: в някои области тя съдържа уранови находища (особено в бентонитово-богатите слоеве), строителни материали и глинени ресурси. За палеонтолози и геолози Морисън е ключова за изследване на еволюцията и биогеографията на мезозойската фауна, за стратиграфското корелиране чрез вулканични пепелни пластове и за моделиране на древните континентални екосистеми.

Формацията Морисън остава една от най-изследваните и популярни геоложки единици в Северна Америка, както заради впечатляващите си вкаменелости, така и заради възможността да се проследят промените в климата, растителността и животинския свят през края на юрския период.

География

Формацията се намира в Уайоминг и Колорадо, като има разкрития и в Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска, Канзас, покрайнините на Оклахома и Тексас, Ню Мексико, Аризона, Юта и Айдахо. В Канада се срещат еквивалентни скали с различни имена. Площта ѝ е 1,5 милиона квадратни километра (600 000 квадратни мили), въпреки че само малка част от нея е открита и достъпна за геолози и палеонтолози. Над 75 % от тях все още са погребани под прерията на изток, а голяма част от останалите са унищожени от ерозията при издигането на Скалистите планини на запад.

Първите вкаменелости са открити от Артър Лейкс през 1877 г. Същата година се превръща в център на "Войната на костите" - съперничество между първите палеонтолози Отниъл Чарлз Марш и Едуард Дринкър Коуп за събиране на вкаменелости.

В Колорадо, Ню Мексико и Юта формацията Морисън е основен източник на уранова руда.

 
Морисън в типовото находище (мястото, което определя формацията) в Динозавърския хребет, западно от Денвър, Колорадо.  

Национален паметник Динозавър

Националният паметник "Динозавър" е национален паметник на югоизточния склон на планината Уинта на границата между Колорадо и Юта при сливането на реките Грийн и Ямпа. Каменоломната "Динозавър

40°26′29″ с. ш. 109°18′04″ з. д./40.44139° с. ш. 109.30111° з. д./40.44139; -109.30111 се намира в Юта, на север от град Дженсен, Юта. В този парк има вкаменелости на динозаври, сред които алозавър, абидозавър (тук са намерени почти пълен череп, долни челюсти и първите четири шийни прешлена на екземпляра DINO 16488) и различни дългокраки и дългоопашати завроподи.

Находищата на динозавърски вкаменелости (кости) са открити през 1909 г. от Ърл Дъглас, палеонтолог, който работи и събира за музея "Карнеги". Той и екипите му изкопават хиляди вкаменелости и ги изпращат обратно в музея в Питсбърг, Пенсилвания, за да бъдат проучени и изложени. През 1915 г. президентът Удроу Уилсън обявява находищата на динозаври за Национален паметник на динозаврите. Границите на паметника са разширени през 1938 г. от първоначалния участък от 80 акра (320 000 м² ), заобикалящ кариерата за динозаври в Юта, до днешния му обхват от над 200 000 акра (800 км²) в Юта и Колорадо, включително впечатляващите речни каньони Грийн и Ямпа.

 
Разноцветни пластове от член Brushy Basin на формацията Morrison близо до кариерата Carnegie  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява формацията Морисън?

В: Какъв вид скали съдържа?

В: Какъв е цветът ѝ?

В: Къде в тази формация се намират най-много вкаменелости?

В: Кога е създадена тази формация?

В: Защо се нарича "Морисън"?

В: Какво прави тази формация толкова важна за откриването на вкаменелости от динозаври?

Търсене по буква