Tanycolagreus — род теропод от горната юра на Северна Америка (~3,3 м)

Tanycolagreus — теропод от горната юра на Северна Америка (~3,3 м). Холотипният фосил в музея Thanksgiving Point разкрива череп и значителен посткраниален скелет.

Автор: Leandro Alegsa

Tanycolagreus е род тероподи от групата на целурозаврите от горната юра на Северна Америка.

Холотипът на фосила е дарен на науката от анонимен благодетел. Той е част от колекцията на Института "Thanksgiving Point" и е изложен в Северноамериканския музей на древния живот в Лехи, Юта. Той включва непълен череп и долна челюст, както и голяма част от посткраниалния скелет, т.е. частите зад главата. Размерът на този екземпляр предполага, че приживе е бил дълъг около 3,3 метра.

Откритие и значение

Откритието на добре запазен материал от Tanycolagreus допринася за познанията за разнообразието на дребните и средни по размер тероподи в екосистемите на горната юра. Наличието на частичен череп заедно с посткраниални кости дава възможност за сравнителен анализ с други целурозаври и помага да се уточни филогенетичното му положение сред ранните представители на групата.

Описание

Материалът включва непълен череп и долна челюст, както и множество прешлени, ребра и елементи от крайниците и таза (посочените кости са примери за типично запазени части от посткраниалния скелет при подобни находки). Общите черти показват строеж на двукрако хищно животно с дълга опашка за баланс и относително дълги и тънки крайници, което подсказва адаптация към бързо движещ се начин на живот и лов на по‑малки животни.

Класификация

Tanycolagreus се отнася към целурозаврите — голяма и разнообразна група дребни до средни тероподи, към която принадлежат и предшествениците на птиците. Точното му положение в рамките на целурозаврите остава предмет на изследване и сравнителен анализ с други родове от същия геологичен период.

Палеоекология

Като представител на дребните до средни по размер хищници в екосистемите на горната юра, Tanycolagreus вероятно е ловувал дребни сухоземни животни — бозайници, влечуги, по‑малки динозаври и животни от водните брегове — и/или е използвал търсене на паднали трупове. Видът е част от богатия фаунистичен комплекс, характерен за формации от този период, където са известни и големи хищници, растителноядни динозаври и големи влечуги.

Изложение и изследване

Холотипът, изложен в музея в Лехи, служи като източник за научни публикации, сравнителни анатомични анализи и популяризация на палеонтологията. Допълнителни находки и преразглеждания на вече познат материал могат да уточнят анатомичните характеристики и еволюционните връзки на рода.

Бележка: Представената информация е обобщение на общи сведения за родове от този тип и за наличния холотип; детайлите могат да се обновяват с напредъка на палеонтологичните проучвания.

ВъзстановяванеZoom
Възстановяване

Местообитание

Вкаменелостта е открита във формацията Морисън, където първоначално е имало голямо разнообразие на живот. Тази среда е била савана с много реки. Покрай реките е имало иглолистни гори с гинко, цикади, дървесни папрати и хвощове.

Насекомите били много сходни със съвременните видове, като термитите изграждали гнезда с височина 30 м. Покрай реките е имало риби, жаби, саламандри, гущери, крокодили, костенурки, птерозаври, раци, миди и монотреми (прототериански бозайници, най-големият от които е бил с размерите на плъх). Динозаврите най-вероятно също са били покрай реките. Открити са стотици вкаменелости на динозаври.

Според радиометричните датировки формацията Морисън датира от 156,3 ± 2 милиона години (mya) в основата си до 146,8 ± 1 mya в горната си част, т.е. тя е съществувала малко под 10 милиона години.

Филогения

Карпентър и неговите колеги твърдят, че този род най-много прилича на Coelurus, въпреки че има някои по-примитивни черти. Въпреки че анализът от 2007 г. предполага, че това е базисен тиранозавър, по-късната работа отново показва базисната му позиция в Coelurosauria.



обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3