Saurophaganax ("господар, който яде гущери") е род алозавридни динозаври от формацията Морисън, представен с фрагментарни останки от горна юра (края на юрския период) в Оклахома. Той е живял преди около 151 милиона години.

Откриване и материал

За Saurophaganax са известни предимно фрагментарни кости — прешлени, ребра и части от тазовия и крайников скелет, открити в отлаганията на Морисън. Материалът е достатъчен, за да се разграничат някои анатомични особености, но не представлява пълно скелетно намерение, което затруднява точната реконструкция и сравнението с близки родове.

Размер и външен вид

Saurophaganax maximus е бил един от най-големите алозавриди в Морисънската фауна. Оценките за дължината варират — обичайно се дават от около 10,5 м до 13 м, а масата се оценява на около 3 тона (в зависимост от метода на изчисление). По размери той вероятно е бил сравним с някои по-големи тероподи, като например тиранозавъра или кархародонтозавъра, макар че пропорциите и строежът на тялото са различни.

Класификация и научни спорове

Съществуват дългогодишни дискусии дали Saurophaganax представлява отделен род, или е просто голям вид на Allosaurus. Някои палеонтолози са предлагали името Allosaurus maximus, докато други го описват като самостоятелен род. В последните прегледи на базалните тетанурани Saurophaganax често е приет като отделен род поради набор от отличителни черти в прешлените и други кости. Нови възможни материални находки от Ню Мексико могат да допринесат за уточняване на таксономичния статус.

Биология и палеоекология

Saurophaganax вероятно е бил върхов хищник в местообитанията на Морисън — широки равнини и речни низини, населени от големи растителноядни динозаври като апатозаври, диплодокиди и камаразаври. Конкурирал е с други големи тероподи (например видове от родовете Allosaurus и Torvosaurus) за храна и ресурси. Неговата големина и силна челюст му позволявали да атакува големи жертви, но вероятно също се хранел и с трупове.

Значение за палеонтологията

Откритието на Saurophaganax подчертава разнообразието на големите тероподи в края на юрския период и показва, че в екосистемите на Морисън са съжителствали няколко вида едри хищници. Продължаващите находки и ревизии на събран материал имат потенциала да изяснят еволюционните връзки между големите тетанурани от това време.

Бележка: Защото известният материал е фрагментарен, много от числовите оценки и реконструкции са предварителни и подлежат на промяна с нови находки и анализи.