Скелидозавърът е род от групата на тиреофораните — ранни бронирани, предимно тревопасни динозаври, с дължина около 3.5–4 метра и маса от няколкостотин килограма. Живял е през долна юра, преди приблизително 208–194 милиона години. Негови вкаменелости са открити най-вече в района на Англия, като има и находки или фрагменти, свързвани с него в Аризона, САЩ. Родът е описан за пръв път през 1861 г. от Ричард Оуен (Richard Owen) и един от видовете, най-често споменаван в литературата, е Scelidosaurus harrisonii.

Външен вид и скелет

Скелидозавърът е един от най-ранните познати добре запазени тиреофори — тялото му е покрито с редици от костни люспи и плаки (остеодерми), които са образували груба „броня“ по гърба и страните. Остеодермите варират по големина — от малки плаки до по-големи гръбни шипове. Черепът е сравнително нисък и удължен, с малки, прости зъби, пригодени за раздробяване на растителна храна.

Напълно пораснал скелидозавър е бил значително по-малък от по-късните бронирани динозаври; някои учени оценяват дължината му на около 4 метра. Тялото му е било предимно четириного, като задните крайници са били по-дълги и по-мощни от предните. Вероятно е можел да се изправя на задни крака за кратко, за да достигне по-висока растителност, но анатомията на предните крайници и постановката на тялото показват, че основната му стойка е четирикрака.

Хранене и поведение

Скелидозавърът и близките му юрски представители са били тревопасни. За разлика от някои други орнитишии, които имат зъби пригодени за по-сложно дъвчене, скелидозавърът е разполагал с по-малки, прости зъби и челюст, извършваща предимно нагоре–надолу движение. Поради това вероятно е използвал и гастролити (стомашни камъни), за да раздробява храната вътре в храносмилателната система, както правят съвременните птици и крокодили.

Диетата му е била съставена от меко листно растителие — папрати, примитивни цикaдоподобни и други юрски растения; тревите все още не са доминираща група в екосистемата по негово време и са се развили по-късно.

Филогенетична позиция и значение

Той е един от най-ранните и най-базовите бронирани динозаври. Филогенетичните анализи, включително изследванията на Пол Серено и други, поставят скелидозавъра като сестринска група (най-близък роднина) на групата, която включва стегозаврите и анкилозаврите. Поради това находките на добре запазени скелети на скелидозавър предоставят важна информация за еволюцията на бронираните динозаври и за начините, по които са се развивали техните защитни структури.

Палеоекология и находки

Скелидозавърът е обитавал крайбрежни равнини и ниски гористи участъци, където е имало богата растителност и реки/лагуни. Вкаменелостите от Англия (особено от района на Лайм Реджис и южното крайбрежие) са сред най-добре запазените и често включват почти пълни скелети, което прави рода важен за изучаването на ранните динозаври. По-отдалечени находки или фрагменти от Северна Америка понякога се свързват с подобни форми, но таксономичните връзки там остават предмет на изследване.

Кратко резюме

  • Период: долна юра (приблизително 208–194 млн. години).
  • Размери: около 3.5–4 м дължина; няколкостотин килограма.
  • Начин на живот: предимно четириног тревопасен динозавър с броня от остеодерми.
  • Научна значимост: един от най-ранните добре запазени тиреофори, ключов за разбирането на еволюцията на бронираните динозаври.