Риби-пили (Pristidae) — описание, характеристики и местообитание

Описание и характеристики на рибите‑пили (Pristidae): муцуна‑пила, зъбчета, до 7 м, биология, поведение и местообитания в световните морета.

Автор: Leandro Alegsa

Рибите-пили са семейство скатове (Pristidae), чиито външни белези съчетават черти както на скатове, така и на акули. Тялото им е продълговато и сравнително високо, наподобяващо форма на акула, но от предната част имат характерна удължена муцуна — рострум, оформена като пила. От двете страни на тази муцуна са разположени поредици от твърди странични „зъби“, които напомнят на зъбите на пила и служат както за улавяне, така и за поразяване на плячката.

Външни характеристики

Рибите-пили имат уста, ноздри и хрилни отвори отдолу, както при повечето скатове. Гръдните им перки са силно развити и придават стабилност при движение близо до дъното. Те разполагат и със спирали (спикули, или спиракуларни отвори) точно зад очите — чрез тях могат да поемат вода, когато са положени върху дънни наноси, така че да осигурят достъп до хрилете без да вкарват пясък.

Муцуна (рострум) и сензорни възможности

Рострумът е най-отличителната част от анатомията на тези риби. Освен видимите „зъби“, той съдържа множество електрорецепторни органи (аналогични на ампулите на Лоренцини), които позволяват локализиране на скрити в пясъка или мътна вода животни. Пилата се използва за:

  • проследяване и изваждане на риба и ракообразни от седимента;
  • удар и парализиране на по-едра плячка;
  • защита срещу хищници и при социални взаимодействия.

Размери и видово разнообразие

Някои видове риби-пили могат да достигнат до около 7 метра (около 23 фута) дължина в исторически данни, въпреки че средно по-малките видове и по-възрастни популации са значително по-малки. В семейството се включват родовете Pristis и Anoxypristis, които се различават по форма на рострума и други анатомични детайли.

Разпространение и местообитание

Рибите-пили населяват топли тропични и субтропични води в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Често ги срещаме в крайбрежни райони — плитки заливи, лагуни, мангрови гори, устия на реки и дори в сладководни участъци, където могат да се изкачват навътре по реки на значително разстояние. Предпочитат меки дънни субстрати (пясък или мухи).

Поведение и хранене

Като дънни хищници, рибите-пили търсят храна в пясъка и около дъното. Храната им включва риби, ракообразни (като скариди и раци) и понякога мекотели. Те използват раструма както за откриване на плячка посредством електросензорните органи, така и за удряне и измъкване на скритите животни. Повечето са самотни или живеят в малки групи.

Размножаване

Рибите-пили са живородни (живорождатни) — женската носи ембрионите в тялото си до момента на раждане на напълно формирани малки. Младите се раждат с малка, но вече оформена пила и започват да ловуват самостоятелно. Точните подробности за размножителните цикли и големината на приплода варират между видовете.

Заплахи и опазване

Повечето видове риби-пили са силно застрашени поради човешка дейност: загуба на местообитания (особено мангрови и крайбрежни зони), случайно улавяне в риболовни уреди (bycatch) и целеви риболов заради перките и характерните пили, които се използват като трофеи и в традиционна медицина или като сувенири. Много популации са драстично намалели през последните десетилетия. Защитни мерки включват ограничаване на риболова, реставрация на местообитания, програми за наблюдение и международни споразумения като регулиране по CITES за търговията с видове на изчезване.

Взаимоотношения с хората

Рибите-пили имат културно значение в някои крайбрежни общности и понякога се появяват в местни митове. Поради чувствителността си към човешки натиск и ниската възпроизводителна способност, те са индикатор за здравето на крайбрежните екосистеми. С усилията за опазване, възстановяването на популациите е възможно, но изисква време и целенасочени мерки.

Ключови факти: раструмът с „пиловидни“ зъбчета, електросензорните органи, мястото им сред скатовете и уязвимостта им към човешкия натиск правят рибите-пили уникални и ценни за опазване морски видове.

Rostrum

Най-отличителната черта на рибата-пила е подобният на пила рострум. Рострумът е покрит с пори, чувствителни към движението и електричеството. Те позволяват на пилците да откриват движението и дори сърдечния ритъм на плячката, която се крие под океанското дъно. Рострумът служи като инструмент за копаене, с който се откриват заровени ракообразни.

Ако наблизо плува подходяща плячка, обикновено летаргичната риба-пила изскача от дъното и я разрязва с пилата си. Обикновено това зашеметява или наранява жертвата достатъчно, за да може рибата да я погълне. Рибите-пили се защитават и с помощта на своя рострум от хищници като акули и натрапници. Зъбите, които стърчат от рострума, не са истински зъби, а модифицирани зъбоподобни структури, наречени дентикули.



обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3