Алозаври

Хранене

Живите или мъртвите завроподи изглеждат вероятни кандидати за плячка. Установени са кости на завроподи с дупки, подходящи за зъби на алозаври, както и наличие на изхвърлени зъби на алозаври с кости на завроподи.

Съществуват драматични доказателства за нападения на алозаври върху стегозаври. Намерен е опашен прешлен на алозавър с частично заздравяло пробождане, което отговаря на шип за опашка на стегозавър. Също така има шийна плочка на стегозавър с U-образна рана, която добре корелира с муцуна на алозавър.

Алозавърът вероятно не е бил хищник на напълно пораснали завроподи, освен ако не е ловувал на стада. Той е имал скромен череп и сравнително малки зъби и е бил значително по-тежък от възрастните завроподи. Друга възможност е да е предпочитал да ловува млади индивиди вместо напълно развити възрастни.

Изследователите са направили и други предложения. Робърт Т. Бакър сравнява късите зъби със зъбци на трион. Този подобен на трион режещ ръб минава по дължината на горната челюст и е можел да се забие в плячката. Този тип челюст би позволил режещи атаки срещу много по-големи жертви, с цел да се отслаби жертвата.

Друго изследване показва, че черепът е много здрав, но има сравнително малка сила на захапване. Авторите предполагат, че алозавърът е използвал черепа си като брадва срещу плячката, като е нападал с отворена уста, разрязвал е плътта със зъби и я е откъсвал, без да разцепва костите.

Те предположиха, че срещу различните видове плячка могат да се използват различни стратегии. Черепът е бил достатъчно лек, за да позволява атаки срещу по-малки и по-гъвкави орнитоподи, но достатъчно силен за атаки от засада срещу по-големи жертви като стегозаври и завроподи.

Техните идеи са оспорени от други изследователи, които не откриват съвременни примери за нападение с брадва. Те смятат, че е по-вероятно черепът да е бил здрав, за да поема напрежението от борещата се плячка.

Първоначалните автори отбелязват, че самият алозавър няма съвременен еквивалент, така че липсата на съвременен "нападател с брадва" не е от значение. Те смятат, че зъбният ред е бил добре пригоден за такава атака и че ставите в черепа са спомогнали за намаляване на напрежението.

Друга възможност за справяне с голяма плячка е, че тероподите като алозавъра са били "месоядни", които са можели да отхапват месо от живи завроподи, достатъчно, за да поддържат хищника, така че да не се налага да убиват плячката. Тази стратегия може да е позволила на жертвата да се възстанови и да бъде нахранена отново по-късно.

Друга идея е, че орнитоподите, най-често срещаната плячка, са могли да бъдат потиснати от алозаврите, които са хващали плячката с предните си крайници и след това са захапвали гърлото, за да смажат трахеята. Предните крайници са били силни и са можели да задържат плячката, а съчленението на ноктите подсказва, че те са могли да се използват за закачане.

Формата на черепа на алозавъра е ограничавала бинокулярното зрение до 20° ширина, което е малко по-малко от това на съвременните крокодили. Както и при крокодилите, това може да е било достатъчно, за да се прецени разстоянието до плячката и да се прецени времето за атака. Подобната ширина на зрителното им поле предполага, че алозаврите, подобно на съвременните крокодили, са били ловци от засада.

И накрая, максималната скорост на алозавъра е оценена на 30-55 км/ч (19-34 мили в час).

Скелети на алозавър и стегозавър, Музей на природата и науката в Денвър


Череп на алозавър в преден план в Музея по естествена наука, Берлин

Открития на Кливланд-Ллойд

Мястото за вкаменелости, известно като кариерата за динозаври "Кливланд-Ллойд" в окръг Емери, Юта, е известно през 1927 г., но основните дейности там започват едва през 1960 г. В периода 1960-1965 г. близо 40 институции полагат усилия да получат хиляди кости. Кариерата е забележителна с многото останки от алозаври, състоянието на екземплярите и незнанието ни за древния им произход. Смята се, че там са открити останките на поне 46 A. fragilis от общо поне 73 динозавъра. Намерените там вкаменелости са дезартикулирани (разделени) и добре смесени.

Предположенията за възникването му включват заклещване на животни в блато, попадане в дълбока кал, жертва на предизвикана от сушата смъртност около водопой, попадане в капана на захранвано от извор езеро или водоизточник. Независимо от причината, голямото количество добре запазени останки от алозавър означава, че животното е един от най-известните тероподи. Открити са екземпляри на почти всички възрасти и размери - от по-малко от 1 м до 12 м.

Видове

Съществуват пет признати вида алозаври:

• A. fragilis
• A. tendagurensis
• A. atrox
• A. europaeus
• A. jimmadseni

Медии

Алозавърът, както и тиранозавърът, е станал квинтесенция на големия месояден динозавър в популярната култура.

Той е често срещан динозавър в музеите. Редица музеи са сътрудничили при разкопките в кариерата за динозаври в Кливланд Лойд. До 1976 г. музеи в осем държави на три континента разполагат с материали или отливки на алозаври от кариерата Кливланд-Ллойд. Алозавърът е официалната "държавна вкаменелост" на Юта.

Алозавърът е главният хищник както в романа на Артър Конан Дойл "Изгубеният свят" от 1912 г., така и във филмовата му адаптация от 1925 г. - първият пълнометражен филм с участието на динозаври.

Алозавърът е използван като динозавър в главната роля във филма "Звярът от Кухата планина" от 1956 г. и във филма "Долината Гванги" от 1969 г. Гванги е представен като алозавър, въпреки че Рей Харихаузен е използвал модела на създанието, изобразен от Чарлз Р. Найт като тиранозавър. Алозавърът се появява във втория епизод на телевизионната поредица на Би Би Си от 1999 г. Walking with Dinosaurs (Разходка с динозаври) и в последвалия специален филм The Ballad of Big Al (Балада за Големия Ал), в който се спекулира с живота на екземпляра "Големия Ал", разкрит от многобройните наранявания и патологии в скелета му.

Модел на алозавър в Балтов, Полша.