Алозавърът е голям теропод динозавър от юрския период, хищен хищник.

Дължината на алозавъра е била средно 8,5 метра, въпреки че според някои останки е можел да достигне до над 12 метра. Предните му крайници с три пръста са били по-малки от големите му задни крака, а тялото е било балансирано от дълга, тежка опашка. Тежало е 2/3 тона.

Това е най-разпространеният едър хищник, открит във формацията Морисън в Северна Америка. Тази формация се е образувала преди 155-145 милиона години, през юрския период.

Алозавърът е бил на върха на хранителната верига. Вероятно е ловувал големи растителноядни динозаври, а може би и други хищници (напр. цератозавър). Потенциалната плячка е включвала орнитоподи, стегозаври и завроподи.

Някои палеонтолози смятат, че алозавърът е имал кооперативно поведение и е ловувал на стада. Други смятат, че те са били агресивни един към друг.

Групите са открити заедно в изкопаемите останки. Това може да е доказателство за стадно поведение или просто резултат от самотни индивиди, които се хранят с един и същи труп.

Открити са останки на много индивиди, като някои от тях са почти пълни. Открити са над 69 индивида от един вид.

Описание и размери

Алозавърът (Allosaurus) е характерен с мощен череп, изпълнен с остри, назъбени зъби, приспособени за рязане и дърпане на плът. Челюстите му са били силни, а черепът лек и снабден с кухини (фенестри), които намалявали теглото и осигурявали място за мускулни връзки. Вратът е бил мускулест и гъвкав, което е позволявало бързи и силни удари.

По отношение на размерите, възрастните екземпляри типично достигат около 8–9 метра дължина. Някои големи скелети показват дължини над 11–12 метра. Оценките за масата варират в зависимост от метода и индивида — обичайно се дава диапазон приблизително между 1 и 2.5 тона, като по-малки и по-младежки екземпляри са значително по-леки.

Анатомия и приспособления

Предните крайници на алозавъра са били относително къси, но здрави, с три функционални пръста снабдени с остри нокти — подходящи за хващане и задържане на плячката. Задните крака са дълги и мощни, осигуряващи бързина и подскачаща крачка. Дългата, масивна опашка служи за баланс при бягане и при внезапни маневри.

Черепът и зъбите: зъбите са трилопастни или назъбени, пригодени за разкъсване на плът, а челюстите са могли да нанасят многократни разкъсващи удари. Някои изследвания предполагат, че алозавърът е използвал техника на ухапване и издърпване (bite-and-withdraw) при убиване и разкъсване на по-едра плячка.

Хранене и поведение

Алозавърът е бил върхов хищник в екосистемите на късния юрски период. Плододаваният състав на неговата плячка вероятно включва големи орнитоподи, стегозаври и завроподи, както и по‑малки динозаври и евентуално други хищници (включително цератозавър)). Има доказателства, че някои индивиди са нападали по-млади, болни или наранени големи растителноядни.

Дискусията за социалното поведение остава отворена: костни находища с множество индивиди могат да означават кооперативен лов или групова скучност при хранене, но също така може да отразяват индивиди, привлечени от един и същи ресурс (труп). Някои изследвания сочат разделяне на ниши между млади и възрастни алозаври, което намалява конкуренцията помежду им.

Палеоекология и находки

Най-много находки на алозавър идват от формацията Морисън в Северна Америка, която датира от късния юра (приблизително 155–145 милиона години). Тази формация е богата на разнообразие от динозаври и предоставя контекст за живота и взаимоотношенията между видовете от тогавашните екосистеми.

Откритите вкаменелости на алозавър включват както части от скелети, така и почти пълни индивиди. За вида Allosaurus fragilis са намерени десетки индивиди — повече от 69 екземпляра от един вид са споменати в находките — което прави този род един от най-добре познатите големи хищници от юрския период.

Открития и таксономия

Родът Allosaurus е описан през 1877 г. от Отниел Чарлз Марш (Othniel C. Marsh). Най-често срещаният вид е Allosaurus fragilis, но в миналото са били предложени и други видове и подвидове; таксономията е предмет на текущи ревизии с откриването на нови скелети и прилагането на модерни методи за анализ.

Много от най-пълните скелети са изложени в музеи по света и продължават да бъдат предмет на проучвания. Новите техники (КТ-сканиране, биомеханични модели и анализ на износване на зъбите) дават по-ясна представа за начина на живот, храненето и поведението на алозавъра.

Кратко резюме

  • Период: късен юрски (прибл. 155–145 млн. г. пр.н.е.).
  • Дължина: обичайно 8–9 м, някои екземпляри до 11–12 м.
  • Маса: приблизително 1–2.5 т (вариира според метода и възрастта).
  • Хранене: върхов хищник, ловувал големи растителноядни и евентуално други хищници.
  • Поведение: спорна е идеята за кооперативен лов; налични са доказателства за събирания на индивиди и следи от хищнически взаимодействия.