Мандаянизъм

Мандейски вярвания

Мандеизмът е религията на народа на мандейците. Тя се основава на обща история и наследство. Няма фиксиран набор от религиозни вярвания и доктрини. Не съществува основно ръководство по мандеевско богословие. Корпусът на мандейската литература е доста голям. Той обхваща и теми като есхатологията, познанието за Бога и задгробния живот. Само че това е направено по несистематичен начин. Освен свещениците, много малко хора я познават.

Основни убеждения

Според Е.С. Дроуър мандейският гносис се характеризира с девет особености, които се срещат под различни форми и в други гностически секти:

1. Съществува върховна същност без форма. То се изразява в създаването на редица духовни, етерни и материални светове и същества. Има Създател, който произлиза от него и създава всички тези светове и същества. Космосът е създаден от Архетипния човек, който го произвежда, наподобявайки собствената си форма.
2. Дуализъм: космически Баща и Майка, Светлина и Мрак, Дясно и Ляво, сизигия в космическа и микрокосмическа форма.
3. Като характеристика на този дуализъм, контратипове, свят на идеите.
4. Душата е изобразена като изгнаник, пленник: нейният дом и произход е висшата Същност, при която тя накрая се завръща.
5. Планетите и звездите оказват влияние върху съдбата и човека, а също така са и места за задържане след смъртта.
6. Дух-спасител или духове-спасители, които помагат на душата по време на пътуването ѝ през живота и след него към "световете на светлината".
7. Култов език на символите и метафорите. Идеите и качествата се персонифицират.
8. "Тайнства", т.е. тайнства, които помагат на душата и я пречистват, за да осигурят нейното прераждане в духовно тяло и излизането ѝ от света на материята. Често това са адаптации на съществуващи сезонни и традиционни ритуали, към които се прилага езотерично тълкуване. В случая с наореите това тълкуване се основава на историята за Сътворението (вж. 1 и 2), особено на Божествения човек, Адам, като коронован и помазан цар-жрец.
9. На посветените е предписана голяма тайна; пълното обяснение на 1, 2 и 8 е запазено за онези, които се считат за способни да разберат и запазят гносиса.

Мандейците вярват в брака и възпроизводството, както и в значението на етичния и морален начин на живот в този свят. Те отдават голямо значение на семейния живот. Поради това мандейците не практикуват безбрачие или аскетизъм. Мандейците обаче се въздържат от силни напитки и червено месо. Те очакват бъдеще, освободено от влиянието на Тора, което смятат за зло по произход. Макар да са съгласни с други гностически секти, че светът е затвор, управляван от планетарните архонти, те не го смятат за жесток и негостоприемен.

Мандайски религиозни текстове

Мандейците имат много религиозни текстове. Най-важният от тях е Genzā Rabbā или Ginza. Гинза е сборник с история, теология и молитви. Genzā Rabbā е разделен на две половини - Genzā Smālā или "Лявата Гинза" и Genzā Yeminā или "Дясната Гинза".

Преди изобретяването на печатарската преса хората са преписвали текстове на ръка. Хората, които са се занимавали с това, са се наричали книжари. Почеркът на всеки човек е специален по определен начин. Така е било и с писарите. Писарят може да съедини две букви по определен начин или да направи точките на тези букви, които ги имат, по специален начин. Йорун Й. Бъкли разгледа тези специални знаци, които преписвачите са оставили в лявата Гинза. По този начин той успя да покаже, че преписването на този текст датира от към края на II или началото на III в. сл. Тези специални знаци показват, че мандейците са съществували най-късно през късния арсакидски период. В подкрепа на това е и една легенда, наречена Harrān Gāwetā. Според тази легенда мандейците напускат Палестина след разрушаването на Йерусалим през I в. сл. н. е. и се заселват във вътрешността на Аршакидската империя. Въпреки че Гинза продължава да се развива при управлението на Сасанидите и ислямските империи, малко текстови традиции могат да претендират за такава широка приемственост.

Други важни книги са Qolastā, "Каноничният молитвеник на мандейците", който е преведен от Е.С. Дроуър. Едно от най-важните произведения на мандейските писания е "Драша д-Иахия" - "Книга на Йоан Кръстител". Тази книга е достъпна както за миряни, така и за посветени. Съществуват и много други религиозни текстове, като например ритуални коментари, до които обикновено се допитват само членовете на жреческото съсловие.

Езикът, на който първоначално е написана мандейската религиозна литература, е известен като мандайски и е член на семейството на арамейските диалекти. Той е написан с курсивен вариант на партското канцеларско писмо. Мнозинството от миряните в Манда не говорят този език. Някои членове на мандейската общност в Иран ( около 300-500 от общо около 5000 ирански мандейци) продължават да говорят неомандайски, съвременен вариант на този език.

Главни пророци

Мандейците имат няколко пророци. Иахия или Иухана "Йоан Кръстител" има специален статут, по-висок от ролята му в християнството и исляма. Мандейците не смятат Йоан за основател на своята религия. Те го почитат само като един от най-великите си учители. Те проследяват своите вярвания назад до Адам.

Мандейците твърдят, че Исус е бил mšiha kdaba "фалшив месия", който е променил учението, дадено му от Йоан. Мандайската дума k(a)daba обаче произлиза от два корена: първият корен, означаващ "лъжа", е този, който традиционно се дава на Исус; вторият, означаващ "пиша", може да даде второ значение, това на "книга". Някои мандейци, които вероятно са мотивирани от икуменически дух, твърдят, че Исус не е бил "лъжлив Месия", а "книжен Месия". Въпросната "книга" вероятно е християнското евангелие. Изглежда, че това е народна етимология, която няма опора в мандейските текстове.

По същия начин мандейците вярват, че Авраам, Мойсей и Мохамед са лъжепророци, но признават други пророчески фигури от монотеистичните традиции, като Адам, синовете му Хибил (Авел) и Шитил (Сет) и внука му Ануш (Енош), както и Нух (Ной), сина му Сам (Шем) и сина му Рам (Арам). Последните трима те смятат за свои преки предци.

Свещеници и миряни

Съществува строго разделение между миряните и свещениците в Мандея. Според E.S. Drower (The Secret Adam, p. ix):

[Тези от общността, които притежават тайно знание, се наричат назореи - назорейци (или, ако тежкото "ṣ" се изписва като "z", назорейци). В същото време невежите или полуневежите миряни се наричат "мандейци", Mandaiia - "гностици". Когато човек стане свещеник, той напуска "мандейството" и влиза в тармидута - "свещеничество". Дори тогава той не е достигнал до истинско просветление, защото то, наречено "нахирута", е запазено за малцина. Тези, които владеят тайните ѝ, могат да се наричат на̀реани, а "на̀реанин" днес означава не само този, който спазва стриктно всички правила за ритуална чистота, но и този, който разбира тайната доктрина.

В мандейството има три степени на жречество: тармидия "ученици" (на новоманд. tarmidānā), ганзибрия "съкровищници" (от староперсийското ganza-bara "ид.", на новоманд. ganzeḇrānā) и ришама "водач на народа". Последната длъжност, която е най-високото ниво на мандейското жречество, е останала незаета в продължение на много години. В момента най-висшата длъжност, която се заема в момента, е тази на ganzeḇrā - титла, която се появява за първи път в религиозен контекст в арамейските ритуални текстове от Персеполис (ок. III в. пр. Хр.) и която може да е свързана с kamnaskires (еламитски < qa-ap-nu-iš-ki-ra> kapnuskir "ковчежник"), титла на владетелите на Елимаис (днешен Хузестан) през елинистическата епоха. По традиция всеки ганзей, който покръсти седем или повече ганзеи, може да се кандидатира за длъжността ришама, въпреки че мандейската общност все още не се е обединила като цяло зад нито един кандидат.

Съвременното свещенство води началото си от първата половина на ^XIX век. През 1831 г. епидемия от холера опустошава региона и ликвидира повечето, ако не и всички мандейски религиозни авторитети. Двама от оцелелите акълити (šgandia), Яхия Бихрам и Рам Зихрун, възстановяват свещеничеството въз основа на собственото си обучение и текстовете, с които разполагат.

Свързани групи

Според фихриста на ибн ал-Надим Мани, основателят на манихейството, е възпитан в сектата на елкасаитите (елцесаити или елхасаити). Елкасаитите са били християнска покръстителска секта, която може би е била свързана с мандейците. Членовете на тази секта са носели бяло и са извършвали кръщенета като мандейците. Те са живели в Източна Юдея и Северна Месопотамия. Според легендата за гаваите от Харан мандейците са мигрирали оттам в Южна Месопотамия. По-късно Мани напуска елкасаите, за да започне своя собствена религия. Мандейският изследовател Саве-Сьодерберг показва, че Псалмите на Тома от Мани са тясно свързани с мандейските текстове. Това би означавало, че Мани е имал достъп до мандейската религиозна литература.

Други групи, които са идентифицирани с мандейците, включват "назорейците", описани от Епифаний, и доситейците, споменати от Теодор Бар Кони в неговия "Схолион". Ибн ал-Надим споменава и група, наречена мутасила, "самобитници", която може да се идентифицира с една или друга от тези групи. Членовете на тази секта, подобно на мандейците, са носели бяло и са извършвали кръщенета.

Трудно е да се каже дали групи като елкасаите, мутасилите, назорейците и доситейците са свързани с мандейците или помежду си. Наименованията говорят, че съществуват няколко различни групи. Голяма част от учението на тези групи е тайно. Поради това е трудно да се разбере естеството на тези групи или връзките между тях.

Мандейците днес

Преследване

По времето на СаддамХюсеин мандейците са признати за религиозно малцинство. Много от тях са занаятчии, ковачи или търговци на злато и сребро. Тези хора принадлежат към средната класа. След смяната на правителството в Ирак ислямските екстремисти ги тормозят. Има съобщения и за нападения срещу жени, които отказват да се забулват. В резултат на това повечето иракски мандейци са избягали и общността на мандейците в Ирак е изправена пред изчезване.

В Иран мандеанците нямат проблем с насилието, но им е забранено да участват пълноценно в гражданския живот заради закона "Гозинеш". Този закон и други разпоредби на гозинеш изискват религиозна проверка за хората, които искат да получат достъп до работа, образование и редица други области. Много важна част от тази процедура за проверка е предаността към догмите на исляма. Тези закони редовно се прилагат за дискриминиране на религиозни и етнически групи, които не са официално признати, като например мандейците.

Много от тях напуснаха заради войната в Ирак

В началото на 90-те години на ХХ век в Ирак има над 60 000 мандейци. През 2007 г. там са останали само около 5 000-7 000 души; над 80 % от иракските мандейци са бежанци в Сирия и Йордания. Това е резултат от войната в Ирак. Малки популации на мандейци има в Австралия (около 3 500 души към 2006 г.), Канада, САЩ (около 1 500 души), Обединеното кралство (около 1 000 души) и Швеция (около 5 000 души).

Сегашният статут на мандейците накара редица американски интелектуалци и активисти за граждански права да призоват своето правителство да предостави на общността статут на бежанец. През 2007 г. New York Times публикува статия, в която професорът от Swarthmore Натаниел Дойч призовава администрацията на Буш да предприеме незабавни действия за запазване на общността:

Съединените щати не са си поставили за цел да изкоренят мандеите - едно от най-старите, най-малките и най-малко разбираеми малцинства в Ирак. Това изчезване в процес на формиране е просто още една злощастна и напълно непредвидена последица от нашето нахлуване в Ирак - макар че това няма да е утешително за мандеанците, чиято 2000-годишна култура е сериозно застрашена да изчезне от лицето на земята. . . . . Когато американските сили нахлуват през 2003 г., в Ирак вероятно има 60 000 мандейци; днес те са по-малко от 5 000. . . . От едва 500-те иракски бежанци, които бяха допуснати в Съединените щати от април 2003 г. до април 2007 г., само няколко бяха мандейци. И въпреки ангажимента на администрацията на Буш да допусне 7000 бежанци през фискалната година, която приключи [30 септември 2007 г.], в страната влязоха по-малко от 2000, включително само три иракски семейства мандеанци. Ако всички иракски мандеанци получат привилегирован статут и им бъде позволено да влязат в Съединените щати в значителен брой, това може да е достатъчно, за да спасят тях и древната им култура от унищожение. В противен случай, след 2000 години история, преследване и упорито оцеляване, последните гностици окончателно ще изчезнат, жертви на изчезване, което неволно е предизвикано от небрежността на нашата нация в Ирак.

- Натаниел Дойч, професор по религия в колежа "Свартмор", 7 октомври 2007 г.