Вътрешна енергия в термодинамиката: определение, формули и приложения
Научете всичко за вътрешната енергия в термодинамиката — определение, ключови формули, практически приложения и изчисления със съвременни примери.
В термодинамиката вътрешната енергия на термодинамична система или тяло с ясно определени граници, обозначавана с U или понякога E, е общата сума от кинетичната енергия, дължаща се на движението на молекулите (транслационно, ротационно, вибрационно), и потенциалната енергия, свързана с вибрационната и електрическата енергия на атомите в молекулите или кристалите. Тя включва енергията във всички химични връзки и енергията на свободните, проводящи електрони в металите.
Вътрешната енергия е термодинамичен потенциал и за затворена термодинамична система, поддържана при постоянна ентропия, тя ще бъде сведена до минимум.
Може да се изчисли и вътрешната енергия на електромагнитно излъчване или излъчване на черно тяло. Тя е функция на състоянието на дадена система, обширна величина. Единицата за енергия по SI е джаул, въпреки че все още се използват и други исторически, конвенционални единици, като например (малката и голямата) калория за топлина. (Калориите, които се изписват на етикетите на класическите храни, всъщност са килокалории.)
Основни свойства и понятия
- Състояние и функция на състоянието: Вътрешната енергия U е функция само на състоянието на системата (например температура, обем, състав). Промените в U не зависят от пътя, по който системата е преминала между състоянията.
- Обширна величина: U се увеличава с масата или количеството вещество. Често се използва и специфична вътрешна енергия u = U/m (J/kg) или моларна вътрешна енергия Um = U/n (J/mol).
- Микроскопски компоненти: Приносите към U включват транслационна, ротационна и вибрационна кинетична енергия, електронна енергия, енергия на химични връзки и взаимодействия между частици.
Класически формули и първи закон на термодинамиката
Първият закон на термодинамиката за затворена система формулира запазването на енергията в следния вид:
ΔU = Q − W
- ΔU — промяна на вътрешната енергия.
- Q — топлина, доставена на системата (положителна, когато системата приема топлина).
- W — работа, извършена от системата над околната среда (положителна при разширение).
За механична (обемна) работа при quasi-static процес: W = ∫ p_ext dV. При процес при постоянно обем W = 0 и тогава ΔU = Qv (топлина при постоянно обем).
Вътрешна енергия за идеален газ
За идеален газ вътрешната енергия зависи само от температурата (при идеален модел без вътрешни взаимодействия):
- U = n · Um(T) = n · (f/2) · R · T, където f е броят на степените на свобода.
- За моноатомен идеален газ f = 3 → U = (3/2) nRT = (3/2) NkT.
- Свързано е с топлинната способност при постоянен обем: dU = nCv dT.
Електромагнитно излъчване и радиация
Вътрешната енергия на фотонно поле (черно тяло) в обем V зависи силно от температурата според закона на Стефан–Болцман за енергетична плътност:
u(T) = a T^4, където a = 4σ/c (σ — константа на Стефан–Болцман, c — скорост на светлината). За даден обем U = u(T)·V = a V T^4.
Измерване и единици
- Основната единица е джаул (J). Други използвани: калории (cal), електронволтове (eV) за ниво на частици и J/mol за моларни величини.
- В практическа калориметрия ΔU се определя чрез измерване на топлина при известни условия (напр. при постоянен обем) или чрез комбиниране на топлинни и работни измервания.
Приложения
- Разглеждане на топлинни процеси в двигатели и хладилни машини — при анализа на цикли (Карно, Отто, Стърлинг) се следи изменение на U, Q и W.
- Изчисляване на енергия при химични реакции и фазови преходи — промяната на вътрешната енергия е свързана с освободената или погълната топлина и работата на системата.
- Материалознание и термодинамика на твърдите тела — вътрешната енергия влияе на специфични топлинни капацитети, разширение и други свойства.
- Астрономия и космология — енергетично съдържание на звездите и радиацията в космоса се описват чрез вътрешна енергия и температурни профили.
Практически бележки и ограничения
- За реални (несъвършени) газове и материали вътрешната енергия може да зависи и от обем, налягане и химичен състав, не само от температурата.
- При високи температури или при процеси, включващи промени в електронни конфигурации или химични връзки, вноските от електронна и химична енергия стават значителни.
- При отворени системи (масен поток) е удобна величината енталпия H = U + pV за сметка на работата на потока.
Кратък пример
Нека имаме 1 мол моноатомен идеален газ, който се загрява при постоянно обем от 300 K до 600 K. Промяната на вътрешната енергия е:
ΔU = n Cv ΔT = 1·(3/2 R)·(600−300) = (3/2)·8.314·300 ≈ 3731 J.
Този преглед дава практическа и сравнително пълна картина за понятието вътрешна енергия в класическата и приложната термодинамика, връзката ѝ с други термодинамични потенциали и нейното значение в различни области на физиката и инженерството.
Преглед
Вътрешната енергия не включва транслационната или ротационната кинетична енергия на тялото като цяло. Тя не включва и релативисткия еквивалент на масата и енергията E = mc2. Тя изключва всяка потенциална енергия, която тялото може да има поради разположението си във външно гравитационно или електростатично поле, въпреки че потенциалната енергия, която то има в полето поради индуциран електрически или магнитен диполен момент, се брои, както и енергията на деформация на твърдите тела (напрежение-деформация).
Принципът на равномерното разпределение на енергията в класическата статистическа механика гласи, че всяка молекулна степен на свобода получава 1/2 kT енергия - резултат, който е бил променен, когато квантовата механика е обяснила някои аномалии, например при наблюдаваните специфични топлини на кристалите (когато hν > kT). При едноатомния хелий и другите благородни газове вътрешната енергия се състои само от транслационната кинетична енергия на отделните атоми. Моноатомните частици, разбира се, не се въртят или вибрират (разумно) и не се възбуждат електронно до по-високи енергии, освен при много високи температури.
От гледна точка на статистическата механика вътрешната енергия е равна на ансамбловата средна стойност на общата енергия на системата.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какъв е символът, използван за обозначаване на вътрешната енергия?
О: Символът, използван за обозначаване на вътрешната енергия, е U или понякога E.
В: Какъв вид енергия включва вътрешната енергия?
О: Вътрешната енергия включва кинетичната енергия, дължаща се на движението на молекулите (транслационно, ротационно, вибрационно), и потенциалната енергия, свързана с вибрационната и електрическата енергия на атомите в молекулите или кристалите. Тя включва също така енергията на всички химични връзки и свободните проводящи електрони в металите.
Въпрос: Вътрешната енергия функция на състоянието ли е?
О: Да, вътрешната енергия е термодинамичен потенциал и функция на състоянието на дадена система.
В: Каква единица се използва за измерване на вътрешната енергия?
О: Единицата на SI за измерване на вътрешната енергия е джаул, въпреки че все още се използват други исторически единици като калории.
В: Как ентропията влияе на вътрешната енергия?
О.: За затворена термодинамична система, която се поддържа при постоянна ентропия, вътрешните ѝ енергии ще бъдат сведени до минимум.
Въпрос: Можете ли да изчислите вътрешните енергии на електромагнитното излъчване или на излъчването на черното тяло?
О: Да, възможно е да се изчислят вътрешните енергии на електромагнитно излъчване или излъчване на черно тяло.
В: Точни ли са етикетите на храните, когато посочват калориите?
О: Не, етикетите на хранителните продукти не са точни, когато изброяват калориите, тъй като те всъщност се отнасят за килокалории.
обискирам