Поле във физиката — дефиниция и видове: скаларни, векторни, тензорни
Във физиката полето означава, че на всяка точка в пространството (или по-общо казано, в пространство-времето) е присвоена физическа величина. Полето се разглежда като разпростиращо се в голяма област от пространството, така че да влияе на всичко. Силата на полето обикновено варира в даден регион. Майкъл Фарадей е първият, който използва термина "поле" през 1849 г.
За някои полета има номер за всяка точка в пространството. Те се наричат скаларни полета. При по-сложните полета има повече от едно число за всяка точка в пространството. Те се наричат векторни полета или тензорни полета. Например гравитационното поле може да се моделира чрез векторно поле, в което един вектор показва ускорението, което масата би изпитала във всяка точка от пространството. Други примери са полетата на температурата или налягането на въздуха, които често се илюстрират в метеорологичните доклади чрез изотерми и изобари, като се съединяват точките с еднаква температура или налягане.
Какво означава „поле“ в практиката
Полето е модел, който описва как една физична величина (напр. температура, сила, електрично напрежение) се разпределя във времето и пространството. То позволява да се предскаже поведението на частица или система, поставена в дадена точка: каква сила ще изпита, как ще се изменя нейната енергия и т.н. Полетата обикновено имат източници (като заряди или маси) и се подчиняват на определени диференциални уравнения (напр. уравненията на Максуел за електромагнитното поле или уравнението на Нютон/Поасон за гравитацията в класическите приближения).
Основни видове полета
- Скаларни полета — всяка точка има едно числово значение. Примери: температура, налягане, потенциална енергия (в скаларна форма).
- Векторни полета — на всяка точка е прикачен вектор (име и направление). Примери: гравитационно ускорение, скорост на течения, електрично и магнитно поле (в класическите представяния).
- Тензорни полета — при по-общо описание на полета (особено в общата теория на относителността и в деформациите на материали) към всяка точка се свързва тензор — многокомпонентен обект, който описва например как размерите и ъглите се променят под влияние на поле. Пример: тензорът на кривината в общата теория на относителността.
Математическо представяне и свойства
Полетата се описват чрез функции от координати (и евентуално от времето). Скаларно поле: φ(x, t). Векторно поле: v(x, t) = (v_x, v_y, v_z). Тензорно поле: T_{ij}(x, t), където индексите показват компонентите на тензора. Важни оператори при анализа на полета са градиентът, дивергенцията и роторът (curl), които дават информация за пространствените промени, извори и завихряния на полето.
Принцип на суперпозиция и гранични условия
За линейни полеви уравнения (като уравненията на Максуел или линейното уравнение на вълната) важи принципът на суперпозиция: сумата от две решения е също решение. При решаване на уравненията за полета често е необходимо да се зададат гранични условия (стойности на границата на областта или на безкрайност), които определят единствеността на решението.
Примери и уравнения
- Електростатично поле — описва се от закона на Кулон и уравнението на Поасон/Лаплас за електростатичния потенциал: ∇^2φ = −ρ/ε0.
- Магнитно поле — в класическата електродинамика е част от електромагнитното поле, описано от уравненията на Максуел.
- Гравитационно поле — в Нютоновата механика е векторно поле на гравитационното ускорение; в общата теория на относителността гравитацията се описва чрез геометрията на пространство-времето (тензори на метриката и кривината).
- Вълнови полета — звукови и електромагнитни вълни се описват чрез уравнения на вълната, които показват как смущенията се разпространяват във времето и пространството.
Визуализация и измерване
Полетата често се визуализират чрез:
- Контурни линии (изолинии) — например изотерми (линии с еднаква температура) или изобари (линии с едно и също налягане), които вече са упоменати в текста.
- Линии на силата — показват посоката на векторно поле (напр. магнитни или електрични линии на поле); плътността на линиите отразява силата на полето.
- Векторни полета — стрелки в мрежа от точки, показващи направление и големина.
Консервативни и дисипативни полета
Консервативно поле е такова, което може да се представи като градиент на скаларен потенциал; работата по затворен път е нула (напр. гравитационно поле в Нютоновата теория при отсъствие на вихри). Дисипативни или не-консервативни полета имат затворени криви с ненулева работа (например полета, свързани с триене или някои електромагнитни явления при индукция).
Съвременни концепции
В модерната физика понятието за поле е централно и в квантовата теория на полето (QFT), където полетата сами по себе си се квантуват и частиците се разглеждат като възбуждания на полеви квантови възможности. Също така понятия като симетрии и калибровачни инварианти играят ключова роля при описанието на фундаменталните взаимодействия.
Кратко историческо пояснение
Идеята за поле, формализирана от Майкъл Фарадей, е довела до значителна промяна в начина, по който мислим за взаимодействията: вместо незабавни действия на разстояние се въвеждат локални полета, които пренасят влияние и енергия през пространство и време. Това е в основата както на класическата електродинамика, така и на съвременните теории за взаимодействията.
Полезни бележки
- При анализ на конкретни полеви задачи е важно да се знае дали полето е линейно, стационарно (времево независимо) или симетрично по някакъв начин — това опростява решаването на уравненията.
- Практическите измервания на полета често включват сензори (термометри, анемометри, диполни антени и др.), а данните се визуализират чрез карти и диаграми.


Големината на електрическото поле около две еднакво заредени (отблъскващи се) частици. По-ярките области имат по-голяма големина. Посоката на полето не се вижда.


Противоположно заредени (привличащи се) частици
Видове полета
Класически полета
- Нютонова гравитация: описва гравитационната сила като взаимно взаимодействие между две маси.
- Електромагнетизъм: електрическото и магнитното поле са не само силови полета, които диктуват движението на частиците, но имат и независима физическа реалност, тъй като носят енергия.
- Гравитация в общата теория на относителността: това е теорията на Айнщайн за гравитацията.
- Вълните като полета
Квантови полета
Сега се смята, че квантовата механика е в основата на всички физически явления.
Теория на полето
Теорията на полето е физична теория, която описва как едно или повече физически полета взаимодействат с материята.
Свързани страници
- Еластичност
- Динамика на флуидите
- Обща теория на относителността
- Уравненията на Максуел
- Физика на частиците
Въпроси и отговори
В: Какво е поле във физиката?
A: Поле във физиката означава, че на всяка точка в пространството е присвоена физическа величина.
В: Кой е първият човек, който въвежда термина "поле"?
О: Майкъл Фарадей е първият, който въвежда термина "поле" през 1849 г.
В: Как се определят скаларните полета?
О: Скаларните полета се определят като полета, в които има число за всяка точка в пространството.
В: Какво представляват векторните или тензорните полета?
О: Векторните или тензорните полета са по-сложни полета, в които за всяка точка в пространството има повече от едно число.
В: Може ли гравитационното поле да се моделира с векторно поле?
О: Да, гравитационното поле може да се моделира с векторно поле, където векторът показва ускорението, което масата би изпитала във всяка точка от пространството.
В: Какво представляват полетата на температурата и полетата на въздушното налягане?
О: Температурните полета и полетата на въздушното налягане са примери за полета, които често се илюстрират в метеорологичните доклади чрез изотерми и изобари, като се съединяват точките с еднаква температура или налягане.
В: Променя ли се силата на полето в даден регион?
О: Да, силата на полето обикновено се променя в даден регион.