In re Gault

История

През четирите години, преди Върховният съд да постанови решението по делото "Върху Го", той решава и някои други много важни дела, свързани с процесуалните права - правата, които хората имат, когато са обвинени в престъпление. Тези решения обаче не се отнасяха за деца, които бяха съдени от съдилища за непълнолетни. Делото е заведено от Норман Дорсен в полза на непълнолетните.

Права за възрастни

Конституционни права

Шестата поправка на Конституцията на Съединените щати гласи, че "при всяко наказателно преследване обвиняемият има право на ... помощ от адвокат за своята защита". ("Адвокат" е юридическа дума за "адвокат".)

Освен това Четиринадесетата поправка гласи, че никоя държава не може да отнема "живота, свободата или собствеността на никого без надлежен съдебен процес; нито да отказва на някого ... равна защита от законите".

Дела на Върховния съд

Въз основа на тези две изменения Върховният съд решава тези знакови дела:

• Gideon v. Wainwright, 372 U.S. 335 (1963): Съдът постановява, че наличието на адвокат е необходимо за справедлив съдебен процес. Той постановява, че всеки обвиняем, обвинен в каквото и да е престъпление, има право на адвокат. Ако обвиняемият не може да си плати за адвокат, държавата трябва да му назначи безплатен адвокат.
• Miranda v. Arizona, 384 U.S. 436 (1966): Когато дадено лице е попитано дали е извършило престъпление, то не е длъжно да отговаря. То не може да има проблеми, ако не отговори. Това се нарича право срещу "самообвинение" (правото да не казвате нищо, което доказва, че сте извършили престъпление). Преди да бъде разпитан, заподозреният трябва да бъде уведомен, че не е длъжен да отговаря на никакви въпроси.

Тези решения обаче се отнасят само за съдилищата за пълнолетни лица. Макар че в Конституцията никога не се казва, че нейните права са само за възрастни, американските съдилища никога не са предоставяли на непълнолетните същите процесуални права като на възрастните.

Съдилища за непълнолетни

В съдебната система на САЩ има отделни съдилища за деца, които са обвинени в извършване на престъпления или имат проблеми с поведението. Те се наричат "съдилища за непълнолетни".

Всеки щат има свои собствени закони за съдилищата за непълнолетни. Обикновено обаче, ако съдията реши, че детето е "престъпник", той може да го направи "подопечно на съда". Това означава, че съдията поверява управлението на детето на съда и отнема тази власт от родителите на детето. За най-тежките престъпления съдът може да реши да настани детето в специално училище, затвор за непълнолетни или друга програма извън дома и да го задържи там, докато навърши 21 години.

По времето, когато Джералд Голт е бил арестуван, непълнолетните са имали много малко права в системата за младежко правосъдие. Например, те можеха да бъдат вкарани в затвора без съдебен процес или дори без да знаят в какво престъпление са обвинени.

Контекст на делото

На 8 юни 1964 г. полицай арестува петнадесетгодишния Джералд Голт. Шерифът не съобщава на родителите на Гаулт, че той е арестуван. Той бил арестуван след оплакване на съседката Ора Кук, която се оплакала, че е получила неприлично, вулгарно телефонно обаждане. По това време Гаулт е бил в изпитателен срок. Той е бил поставен под пробация за шест месеца, считано от 25 февруари 1964 г., за това, че е бил с друго момче, което е откраднало портфейла на една жена.

Междувременно майката на Голт се прибира и разбира, че той е изчезнал. В крайна сметка тя го открива в окръжния дом за деца, но не ѝ е позволено да го вземе у дома. Без да му е повдигнато обвинение в престъпление, Голт е бил настанен в затвор за непълнолетни.

Голт винаги е казвал, че неговият приятел Роналд Люис се е обадил на Кук от ремаркето на семейство Голт. През 2007 г. Голт казва, че щом чул какво е казал Люис, го изгонил.

Съдебни заседания за непълнолетни

Първо изслушване

На следващата сутрин Голт за първи път се явява на съдебно заседание пред съдия Макгий. Съдия Макгий обикновено работи във Върховния съд на окръг Гила (съд за възрастни), но този ден работи в съда за непълнолетни.

В края на изслушването съдия Макгий казва, че ще помисли какво да предприеме, и връща Голт в затвора. Гаулт е задържан в затвора още няколко дни, след което е изпратен вкъщи. Никой никога не е обяснил защо е бил задържан в затвора или защо е бил освободен. В деня, в който се прибрал у дома, майка му получила бележка, в която се казвало, че съдия Макгий е разпоредил ново изслушване.

Второ изслушване

По време на второто изслушване Макгий постановява, че Голт е "престъпно дете". Това означава, че Голт е нарушил щатски закон. Макгий нарежда Голт да бъде изпратен в Държавното индустриално училище до навършване на 21 години, освен ако съдът не реши да го освободи преди това. Това наказание се основава на обвинение в "непристойни телефонни разговори". Ако Голт беше осъден за същото престъпление като възрастен, законите на Аризона щяха да позволят максимално наказание от два месеца затвор и глоба от 5 до 50 долара.

Проблеми с изслушванията

Обвинителката на Голт, г-жа Кук, не присъства на нито едно от изслушванията, въпреки че г-жа Голт поиска тя да дойде, за да може да установи дали Джералд или негов приятел е провел телефонните разговори. Съдия Макгий беше казал, че "тя не е длъжна да присъства". Съдия Макгий никога не е казвал на родителите на Гаулт, че могат да доведат адвокат на изслушванията или да призоват свидетели в защита на Джералд.

Освен това по време на двете изслушвания никой не е направил стенограма (запис на точно казаното). Поради това няма доказателства за това какво са казали Голт или съдия Макгий по време на тези изслушвания. По-късно съдия Макгий казва, че Голт е признал, че е казал нещо "неприлично" на г-жа Кук. И двамата родители на Голт настояват, че Джералд никога не е признавал, че е извършил нещо нередно.

Обжалване на habeas corpus

По това време законът на Аризона не позволява обжалване на делата за непълнолетни. Родителите на Голт наемат адвокат на име Амелия Люис, която подава молба до Върховния съд на Аризона за издаване на заповед habeas corpus. Това означава, че са поискали от Върховния съд да пусне Джералд, защото лишаването му от свобода е несправедливо. Върховният съд изпраща делото във Върховния съд на Аризона, редовен съд, за изслушване на habeas corpus. Това изслушване щеше да реши дали Голт е бил изпратен в затвора за непълнолетни несправедливо.

Аргументите на McGhee

Изслушването е проведено на 17 август 1964 г. Адвокатът на Гаулт задава въпроси на съдия Макгий относно правните основания за неговите действия. Тя помолила Макгий да обясни какви закони е използвал, за да намери Джералд за "престъпник".

Макгий дава няколко отговора:

• Джералд е използвал неприлични изрази, докато друг човек е чувал (това е престъпление съгласно § 13-377 от ревизирания закон на Аризона).
• Джералд е в нарушение на закона съгласно ARS § 8-201(6)(d). В тази част на закона се казва, че детето-правонарушител "обичайно" (редовно) се държи по начин, който "наранява или застрашава морала или здравето на него или на другите". Като доказателство, че Джералд е "обичайно" опасен, Макгий посочва две причини:
• Той каза, че Голт е признал, че в миналото е правил "глупави, смешни или подобни обаждания".
• Две години по-рано съдът за непълнолетни получава доклад, според който Голт е откраднал бейзболна ръкавица и е излъгал полицията за това. Въпреки това съдът никога не е предприел нищо по този въпрос, защото не е имало доказателства.

Съдия Макгий също така заяви, че Джералд вече е бил в изпитателен срок. Това е изиграло роля в решението му, каза той.

Съдът отхвърля петицията habeas corpus. Той постановява, че съдия Макгий е разполагал с достатъчно доказателства и правни основания да изпрати Голт в затвора.

Обжалване пред Върховния съд на Аризона

След това Амелия Люис и Гаулт обжалват пред Върховния съд на Аризона (99 Ariz. 181 (1965)). Те имат два основни аргумента. Твърдяха, че присъдата на Джералд не е законна, тъй като не са му били предоставени процесуалните права, предвидени в Конституцията. Те също така твърдяха, че наборът от щатски закони за непълнолетните, Кодексът за непълнолетните на Аризона, е противоконституционен, тъй като не включва тези процесуални права.

Върховният съд на Аризона отсъжда срещу Гаулт. Той заявява, че нито Кодексът за непълнолетните, нито присъдата на Джералд не нарушават справедливия процес.

Обжалване пред Върховния съд на Съединените щати

Според законодателството на Съединените щати на Гаулт е останала само една правна възможност. Тази възможност е да се обърнат към Върховния съд на САЩ, но за целта ще им трябват още адвокати, а това ще е скъпо. Въпреки това адвокатите от аризонския клон на Американския съюз за граждански свободи (ACLU) се включиха и работиха с Амелия Люис по обжалването пред Върховния съд. На 16 декември 1966 г. те се изправят пред Върховния съд.

Правни въпроси

Върховният съд трябваше да отговори на три важни правни въпроса по това дело: конкретен въпрос, общ въпрос и въпрос, който щеше да засегне всички непълнолетни и съдилища в страната:

• Конкретният въпрос: Нарушени ли са процесуалните права на Джералд Голт, когато е осъден и изпратен в затвор за непълнолетни? Ако е така, какво трябва да се случи с него?
• Общият въпрос: Противоконституционен ли е Кодексът за непълнолетните в Аризона, тъй като не предоставя на непълнолетните процесуалните права, предвидени в Четиринадесетата поправка на Конституцията?
• Най-големият въпрос: Дали непълнолетните изобщо имат същите процесуални права като възрастните? Прилага ли се изобщо Четиринадесетата поправка в съдебните процеси за непълнолетни?

Решение

На 15 май 1967 г. Върховният съд гласува с 8:1 гласа в полза на Gaults. Те отсъждат, че правата на Джералд на справедлив процес са били нарушени.

Съдия Ейб Фортас пише становището на мнозинството в Съда. Той пише:

Съдия Фортас посочва, че ако Джералд е бил навършил 18 години и е бил съден от съд за пълнолетни лица, той е щял да има много различни права, включително тези в тази таблица.

Тъй като обаче е на 15 години и е в съда за непълнолетни, Джералд не получава нито едно от тези права.

В становището на Съда съдия Фортас пише, че без тези процесуални права човек не може да получи справедлив процес, независимо от възрастта си. В Четиринадесетата поправка се казва, че "никоя държава не може да отнема "живота, свободата или собствеността на никого без надлежен съдебен процес; нито да отказва на някого ... равна защита на законите". Тъй като съдилищата за непълнолетни могат да отнемат свободата на децата, като ги изпращат в затвори за непълнолетни, те трябва да предоставят на непълнолетните обвиняеми пълни процесуални права. Също така трябваше да им предоставят "равна защита на законите" - същата защита, която би получил възрастен, застрашен да попадне в затвора.

Съдът отхвърля присъдата на Джералд и разпорежда той да бъде освободен. Той е прекарал три години в Индустриалното училище: две години и десет месеца повече, отколкото би могъл да прекара в затвора, ако беше осъден като възрастен.

Съдът също така постановява, че Кодексът за непълнолетните на Аризона е противоконституционен. Той постанови, че кодексите на непълнолетните трябва да включват правото на справедлив процес.

Значение

Преди решението In re Gault непълнолетните, обвинени в престъпления, са имали много малко права. По делото Голт на децата и тийнейджърите, обвинени в престъпления, бяха предоставени процесуални права, каквито непълнолетните никога не са имали. Тези защити се прилагат за всички непълнолетни в САЩ, а не само в Аризона. След това решение по закон всички непълнолетни, обвинени в престъпления, трябва да получат правата, предвидени в Четиринадесетата поправка. Например:

• Те трябва да бъдат информирани за престъплението, в което са обвинени, и за това кога трябва да се явят в съда, достатъчно рано, за да могат да се подготвят (например като подготвят защитата си или си намерят адвокат).
• Непълнолетният и неговите родители трябва да бъдат информирани за правото им на адвокат.
• Непълнолетният (или обикновено неговият адвокат) има право да разпита свидетелите, които твърдят, че е виновен, и да призове свои свидетели, които да твърдят, че не е виновен.
• Те трябва да бъдат предупредени, че не са длъжни да отговарят на въпроси за това дали са виновни, дори и в съда.

С други думи, решението In re Gault постановява, че всеки съд за непълнолетни в страната трябва да спазва Четиринадесетата поправка.