Миранда срещу Аризона

Именник

На 13 март 1963 г. Ернесто Миранда е арестуван от полицаи във Финикс, Аризона. Миранда пита защо е арестуван, но не получава отговор. По време на ареста той не е обвинен в престъпление. Десет дни по-рано 18-годишно момиче заявява, че е било подложено на сексуално насилие. Когато разговаряла с полицията, историята ѝ се променила няколко пъти. Няколко дни по-късно тя си тръгвала от работа и видяла подозрителен автомобил, за който помислила, че може да е същият като този, използван при нападението над нея. Непълната регистрационна табела накарала полицията да арестува и разпита Миранда. При огледа момичето не може да разпознае нападателя си, но смята, че той прилича на Миранда. По време на разпита на Миранда полицията казала на заподозрения, че не е успял да се справи с подреждането. След часове на разпит Миранда най-накрая подписала признание. Полицията накарала Миранда да признае и за други два случая на отвличане и грабеж, което "изчистило" още два случая.

Миранда срещу Аризона

Върховният съд разглежда делото на Ернесто Миранда и още три подобни дела. И четиримата обвиняеми не са имали адвокати, когато са били разпитвани. Решението е обявено на 13 юни 1966 г. от председателя на Върховния съд Ърл Уорън. Заради важните промени, които то внася, той прочита целите шестдесет страници. Четирима съдии не били съгласни с решението. Техният аргумент бил, че всички обвиняеми са си признали. Мнението им беше, че допускането на адвокати при разпитите ще попречи на повечето заподозрени да признаят.

В резултат на това първата присъда на Ернесто Миранда е отменена, но през 1967 г. той е изправен пред втори процес по обвинения в сексуално насилие и отвличане. Признанието му не можело да бъде използвано срещу него, но прокурорът накарал приятелката на Миранда да свидетелства, че той ѝ е казал, че е направил това. Тя казала, че това се е случило три дни след признанието му в полицията. Той е признат за виновен и отново получава същата присъда.

Типично предупреждение Миранда

В Съединените щати има около 17 000 полицейски управления. Те използват една от стотиците различни версии на предупреждението "Миранда". Те варират от няколко думи до над 400. Една от причините е, че много от тях попадат в уязвими групи, които не винаги разбират писмените или устните предупреждения на Миранда. Сред тях са глухите, тези, които не говорят или не четат добре английски език, непълнолетните, психично болните и хората с умствени увреждания. Съдилищата не защитават достатъчно правата на тези групи, които може да не са разбрали правата си по Миранда.

Други държави

Подобно на предупреждението "Миранда", в други страни има писмени права, които се дават на заподозрените, преди полицията да започне разпита им. Те имат процедури, които гарантират, че признанието е валидно в техните съдебни системи. Канадската Харта на правата и свободите например предвижда, че ако някой бъде арестуван, той има определени права. Това са: да му бъде незабавно съобщено защо е бил арестуван, да му бъде обяснено, че има право на адвокатски съвет, и да има право на доказателство habeas corpus (или да бъде освободен от ареста).