Решението по делото Миранда срещу Аризона, 384 U.S. 436 (1966 г.), е знаково за Върховния съд на САЩ. Съдът постановява, че заподозрян, задържан от полицията, трябва да бъде информиран за правото си да се консултира с адвокат преди и по време на разпита. Те трябва да бъдат информирани за правото срещу саморазправа. Те трябва също така да се уверят, че заподозреният разбира тези права.

Предупреждението "Миранда" (често съкращавано като "Миранда" или "Мирандиране" на заподозрян) е наименованието на официалното предупреждение, което полицията в САЩ трябва да дава на заподознати в извършване на престъпление. То трябва да бъде дадено преди те да бъдат разпитани, в съответствие с решението Miranda. Целта му е да гарантира, че обвиняемите са запознати с тези права съгласно Конституцията на САЩ. Също така те да знаят, че могат да се позоват на тях по всяко време на разпита.

Какво точно гласи предупреждението "Миранда"

  • Най-често срещаното формулиране включва следните основни елементи:
    • Правото да мълчите (You have the right to remain silent).
    • Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съдебно производство (Anything you say can and will be used against you in a court of law).
    • Правото да поискате адвокат преди и по време на разпита (You have the right to consult with an attorney and to have the attorney present during questioning).
    • Ако не можете да си позволите адвокат, един ще ви бъде назначен, преди да продължи разпитът (If you cannot afford an attorney, one will be appointed for you).
  • В някои полицейски департаменти думите могат да се различават, но съдебната практика изисква съобщението да предаде същината на тези права и заподозреният да разбере тяхното значение.

Кога и при какви обстоятелства се дава предупреждението

  • Предупреждението е нужно винаги при "custodial interrogation" — тоест когато лице е задържано или ограничено в свободата си по начин, който би направил нормален човек да смята, че не може да напусне, и когато полицията провежда разпит, насочен към получаване на получаване на признания или информация.
  • Ако лицето не е в задържане (например свободно напуска мястото) или разпитът е неформален, изискването за Миранда може да не възникне.
  • Рутинни "booking" въпроси (име, адрес, дата на раждане) обикновено не изискват прочитане на Миранда предупреждение.

Отказване и отказ (invocation и waiver)

  • Заподозреният може да "прикани" правата си (например да каже, че иска адвокат или иска да мълчи). Ако ясно и недвусмислено поиска адвокат, разпитът трябва да прекрати, докато адвокатът не е наличен.
  • Отказването (waiver) на тези права трябва да бъде направено доброволно, съзнателно и информирано. Полицейските служители могат да предложат на лицето да откаже правата си и да говори доброволно, но този отказ трябва да бъде недвусмислен.
  • Ако лицето е поискало адвокат, полицията обикновено не може да възобнови разпита, освен ако лицето не се съгласи ясно да продължи без адвокат.

Изключения и важни ограничения

  • Има изключения от задължението за прочитане на Миранда предупреждение. Най-известното е "публичният-извънреден случай" (public-safety exception), при който полицаите могат да задават въпроси без предварително предупреждение, ако има непосредствена заплаха за обществената или личната безопасност.
  • Друга особеност: дори ако дадено признание бъде изключено като доказателство поради липса на Миранда, то може да се използва в някои случаи за дискредитирането (импийчмънт) на свидетелско показание на обвиняемия в съдебен процес.
  • Миранда не решава въпроси, свързани със законност на ареста или други процесуални въпроси — това са отделни правни анализи.

Последици от неизпълнение на изискванията

  • Ако警察未 прочетат Миранда предупреждението и получат признание по време на задържан разпит, това признание обикновено е подлежащо на отхвърляне като доказателство в процеса (suppression).
  • Недаването на предупреждението не винаги води до автоматично отменяне на други доказателства; съдът преценява всяко доказателство поотделно.

Миранда и уязвими групи

  • При разпит на малолетни, хора с увреждания или лица, които не говорят добре английски, органите трябва да полагат допълнителни усилия, за да гарантират, че правата са обяснени по ясен и разбираем начин. В някои случаи съдът изисква наличието на адвокат или родител по време на разпита.

Практически съвети

  • Ако сте задържан: помнете, че имате право да мълчите и да поискате адвокат. Ясно заявете желанието си да се възползвате от тези права (например: "Искам адвокат" или "Няма да отговарям на въпроси без адвокат").
  • Не се поддавайте на натиск да говорите, дори ако се чувствате уморени, стресирани или измамени от обещания за по-леки последствия.
  • Свържете се с адвокат възможно най-скоро — той може да ви обясни правата и да защити интересите ви в процеса на повдигане на обвинения или разпит.

Решението от делото Miranda има за цел да защити петата поправка на Конституцията на САЩ относно самообвинението и правото на съветник. Въпреки че практическите приложения и изключения са предмет на обширна съдебна практика, основният принцип остава: заподозреният трябва да бъде информиран за правата си и да разбира как да ги упражни. Ако имате конкретен случай или въпрос, потърсете квалифициран адвокат за правна консултация.