Неутралитет в международното право: статут, права и задължения

Разберете правния статут, права и задължения на неутралната държава в международното право — условия, ограничения и практика при въоръжен неутралитет.

Автор: Leandro Alegsa

25-10-2025 22:48

Неутрална държава е тази, която решава да не участва във война между други държави. Международното право позволява на една държава да остане неутрална по време на война между две или повече държави. Когато една държава обяви, че е неутрална, тя не може да допусне която и да е част от територията ѝ да се превърне в база на едната страна. Тя не може да строи военни кораби, да набира войници или да организира военни експедиции от името на една от воюващите страни. Това се нарича още "въоръжен неутралитет", когато се обявява за неутрална по време на война. Това не е същото като "неутрализация" или постоянен неутралитет. Неутралната държава се различава и от неутралитета, за който претендират неправителствени организации (НПО) или мироопазващи групи на ООН.

Правен източник и рамка

Основните правила за правата и задълженията на неутралните държави са залегнали в конвенциите от Хага (предимно Конвенция V и Конвенция XIII от 1907 г.) и в установената държавна практика. Съвременният режим на неутралитет също се разглежда в контекста на Международното право и задълженията по Устава на ООН — например право на самозащита и забрана за агресия.

Права на неутралната държава

Запазване на териториалния суверенитет: неутралната държава си запазва правото да защитава своята територия и да поддържа въоръжени сили за отбранителни цели (в т.ч. въоръжен неутралитет).
Непримесване във въоръжен конфликт: тя има правото да не участва и да не подпомага нито една от воюващите страни.
Търговски отношения: неутралите могат да поддържат търговски обмен с воюващи страни, освен за стоки, класифицирани като контрабанда по международното право.
Право на контрол: да прилага мерки за контрол върху пристанища, летища и граници, за да предотврати използването им от воюващи страни.

Задължения на неутралната държава

Забрана за военна помощ: неутралната държава не бива да предоставя военна помощ, оръжие, войски или логистична подкрепа на която и да е воюваща страна.
Предотвратяване на използване на територията: тя трябва да предприеме разумни мерки, за да не допусне на нейна територия да се организират военни действия, рекрутиране или транзит на войски и военна техника.
Интерниране: при влизане на вражески войски или боенкари в територията ѝ, неутралната държава е задължена да ги интернира за срока на конфликта, за да предотврати повторно включване в бойните действия.
Контрол върху търговията: неутралите трябва да прилагат правила за контрол на превозите и да предотвратяват износ на контрабандни предмети (оръжие, боеприпаси и т.н.).
Равнопоставеност: при прилагане на ограничения и забрани държавата трябва да бъде безпристрастна и еднакво стриктна спрямо всички страни в конфликта.

Видове неутралитет

Временен/деклариран неутралитет: държава обявява, че няма да участва в конкретен конфликт.
Въоръжен неутралитет: неутралитет, при който държавата поддържа значителни отбранителни сили, но не участва в военни операции на чужда страна.
Постоянен (неутрализация): статут, установен чрез международен договор или практика, който ограничава правото на държавата да участва в бъдещи въоръжени конфликти (класически пример е Швейцария; Австрия също има установен следвоенен статут на неутралитет).
Де факто неутралитет: държава, която избягва участие по политически или практични причини, без формално международно признание на неутралитета.

Контрабанди и морско право

Международното право прави разлика между абсолютна и условна контрабанда. Абсолютната контрабанда (напр. оръжие) може да бъде задържана на път за врага, докато за условната контрабанда (напр. суровини) се взема предвид дали стоките са предназначени за военни нужди. В морските конфликти държавите-воюващи имат право да проверяват неутрални кораби за контрабандни товари съгласно правилата на Хага и международната практика.

Процедура за обявяване и международно признаване

Неутралитетът може да бъде обявен едностранно, но за по-голяма сигурност и правна яснота държавите често търсят международно или двустранно признание (напр. чрез договори). Признанието от други държави и международни институции укрепва статута и правната защита на неутралитета.

Последствия при нарушаване

При систематино или ясно нарушение на неутралитета (например при открита военна помощ), една неутрална държава рискува:

да изгуби своята неутрална правоспособност и де факто да бъде третирана като страна в конфликта;
да бъде подложена на военни или икономически контрамерки от страна на един или повече воюващи актьори;
международноправни последствия и възможни искове в международни съдилища или политически санкции.

Разлика от политическия неутралитет и от ролята на хуманитарни организации

Важно е да се различава държавният юридически неутралитет от политическия курс на неангажираност (напр. движение за ненасилствена политика) или от неутралността, която претендират неправителствени организации и международни хуманитарни aktори. НПО и мироопазващи мисии могат да заявяват "неутралитет" в смисъл на безпристрастност при хуманитарна работа, но това е различен режим и не носи същите международно-правни последствия като държавния неутралитет.

Примери

Швейцария: класически пример за дългосрочен и международно признат постоянен неутралитет.
Австрия: след Втората световна война приела статут на постоянен неутралитет в определен формат чрез международни договори.
Други примери: някои държави в различни периоди са водили политика на неутралитет или неангажираност при конкретни конфликти.

Практически съображения

В реалната дипломатическа практика неутралитетът изисква баланс между защита на националните интереси и стриктно спазване на международните задължения. В съвременния свят глобалните институции, икономическите зависимости и международните договори правят упражняването на неутралитет по-сложно и често предмет на политически дебат.

Като цяло неутралитетът в международното право осигурява правна рамка за държави, които желаят да останат извън дадени конфликти, но същевременно налага ясни задължения и отговорности — както пред другите държави, така и пред международната общност.

Карта на света, показваща степента на неутралитет на държавите преди 2007 г.: неутрални държави спорни неутрални държави бивши неутрални държави

Постоянен неутралитет

Пример за постоянен неутралитет е Ватиканът. Той се обявява за постоянно неутрален в Латеранския договор от 1929 г.

С дългата си история на неутрална държава Швейцария се превръща в предпочитано място за седалище на много организации. Международният Червен кръст се установява в Женева в средата на XIX век. Швейцария е призната за неутрална в декларация от 1920 г. от Лигата на нациите, чието седалище също е в Женева. Когато Лигата е разпусната след Втората световна война, тя е заменена от Организацията на обединените нации. Въпреки че Швейцария не се присъединява към ООН, освен че е признат нейният неутралитет, тя получава и статут на постоянен наблюдател.

Неутрални държави

страна	период на неутралност/начална година	бележки
Коста Рика	1949-	е наблюдател в Движението на необвързаните страни. Член е на Групата на 77-те. Неутрална, тъй като военните ѝ сили са разпуснати през 1949 г. Ратифицирана е със закон през 2014 г.
Лихтенщайн	1868-	Неутрална, защото армията е разпусната през 1868 г.
Панама	1989-	Член е на Движението на необвързаните страни. Член е на Групата на 77-те. Неутралитетът на Панамския канал е заложен в специален договор.
Швейцария	1815-	Член на ОИСР от 1961 г. Самоналожена, постоянна и въоръжена, предназначена да гарантира външната сигурност. Швейцария е най-старата неутрална държава в света от 1815 г. насам; тя не е водила външна война, откакто неутралитетът ѝ е установен с Парижкия договор през 1815 г. Въпреки че на Виенския конгрес през май 1815 г. европейските сили (Австрия, Франция, Обединеното кралство, Португалия, Прусия, Русия, Испания и Швеция) се споразумяват Швейцария да бъде неутрална, окончателната ратификация се отлага до времето след разгрома на Наполеон Бонапарт, за да могат някои коалиционни сили да нахлуят във Франция през швейцарска територия (вж. малките кампании от 1815 г. и Акта за неутралитета на Швейцария, подписан на 20 ноември 1815 г. от Великите сили).
Туркменистан	1995-	членува в Движението на необвързаните страни. Член е на Групата на 77-те. Обявява пълен неутралитет и го признава официално от ООН през 1995 г.
Ватикана	1929-	Латеранският договор, подписан през 1929 г. с Италия, постановява, че "Папата се задължава да спазва вечен неутралитет в международните отношения и да се въздържа от посредничество в спорове, освен ако всички страни не поискат това", което прави Ватикана неутрален оттогава.

Забележка: Въпросът дали държава, която е член на Европейския съюз, може да се счита за неутрална е предмет на дискусия. Този въпрос е разгледан в раздела по-долу.

Неутрални членове на Европейския съюз

страна	период на неутралност/начална година	бележки
Австрия	1920-1938 г. (след Първата световна война до анексирането от Германия) 1955-1995 г. (от Декларацията за неутралитет до членството в ЕС)	Член на ОИСР от 1961 г. Обявява "вечен неутралитет" през 1955 г.
Финландия	1935-1939 г. (до Зимната война) 1956-1995 г. (от връщането на зоната под наем на Поркала до членството в ЕС)	Член на ОИСР от 1961 г. Присъединява се към ООН през 1955 г., но запазва статута си на неутрална страна.
Ирландия	1939-1973 (до членството в ЕС)	Член на ОИСР от 1961 г. Установява политика на неутралитет по време на Втората световна война, известна като извънредно положение в Ирландия. Получава специално признание в Севилските декларации по Договора от Ница заради възгледите си за използването на сила в международната политика. Присъединява се към ООН през 1955 г., но запазва статута си на неутрална държава.
Малта	1980-2004 г. (до членството в ЕС)	Бивш член на Движението на необвързаните страни. Политика на неутралитет от 1980 г. насам.
Швеция	1814-1918 г. (до Гражданската война във Финландия) 1918-1995 г. (до членството в ЕС)	Член на ОИСР от 1961 г. Неутрална от 1809 г., след като е победена във война с Русия. Запазва неутралитет и по време на двете световни войни.

Претенция за неутралност

страна	заявен период на неутралност/начална година	бележки
Гана	2012	Член е на Африканския съюз. Член е на Движението на необвързаните страни. През август 2012 г. правителството на Гана обявява, че поради смъртта на президента Джон Ата Милс държавата прилага политика на затворен неутралитет.
Япония	1947	Член на ОИСР от 1964 г. По конституция му е забранено да участва във войни, но поддържа тежко въоръжени сили за самоотбрана и военен съюз.
Мексико	1930	Член е на ОИСР от 1994 г. и е наблюдател в Движението на необвързаните страни. Бивш член на Групата на 77-те. С изключение на участието си на страната на съюзниците във Втората световна война. Отваря границите си през ХХ в. за политически бежанци, бягащи от военните диктатури в Южна Америка и Испания. От 2000 г. насам Мексико пренебрегва политиката на неутралитет по времето на външните министри Хорхе Г. Кастаньеда и Луис Ернесто Дербес. В момента се водят вътрешни дебати дали историческият неутралитет трябва да бъде запазен. Мексиканската формулировка на неутралитета е известна като доктрина Естрада.
Монголия	1914-19182015	членува в Движението на необвързаните страни. По време на Първата световна война Монголия е неутрална страна, но скоро става воюваща страна по време на Втората световна война. През септември 2015 г. монголският президент Цахиагийн Елбегдорж в речта си пред 70-ата сесия на Общото събрание на ООН внезапно обявява, че Монголия ще провежда "политика на постоянен неутралитет", и призовава международната общност да бъде призната от всички страни и подкрепена.
Молдова	1994	Член 11 от Конституцията от 1994 г. провъзгласява "постоянен неутралитет".
Руанда	2009	Член е на Африканския съюз. Член е на Движението на необвързаните страни. След геноцида от 1994 г. Руанда обявява постоянен неутралитет през 2009 г., след като се присъединява към Общността на нациите.
Сърбия	2007	е наблюдател в Движението на необвързаните страни. През 2007 г. Народната скупщина на Сърбия обявява въоръжен неутралитет. Неутралитетът на страната може евентуално да се промени в бъдеще, ако страната реши да се присъедини към НАТО или ОДКБ, тъй като министър-председателят Александър Вучич не изключва възможността страната му да се присъедини в (не близко) бъдеще.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява неутралната държава?

О: Неутрална държава е държава, която избира да не участва във война между други държави в международните отношения.

Въпрос: Международното право позволява ли на една държава да остане неутрална по време на война между две или повече държави?

О: Да, международното право позволява на една държава да остане неутрална по време на война между две или повече държави.

В: Какви са ограниченията за неутрална държава по време на война?

О: Когато една държава обяви, че е неутрална, тя не може да позволи която и да е част от територията ѝ да се превърне в база на едната страна. Тя не може да строи военни кораби, да набира войници или да организира военни експедиции в полза на една от воюващите страни.

Въпрос: Какво представлява "въоръженият неутралитет"?

О: "Въоръжен неутралитет" е, когато дадена държава се обявява за неутрална по време на война.

В: Обявяването на неутралитет по време на война същото ли е като постоянен неутралитет?

О: Не, обявяването на неутралитет по време на война не е същото като постоянен неутралитет.

В: По какво неутралната държава се различава от неутралитета, за който претендират неправителствени организации (НПО) или мироопазващи групи на ООН?

Отговор: Неутралната държава е различно понятие от неутралитета, за който претендират неправителствени организации (НПО) или мироопазващи групи на ООН.

Въпрос: Може ли неутрална държава да участва във война между други държави в международните отношения?

О: Не, неутралната държава избира да не участва във война между други държави в международните отношения.

обискирам