Пране на пари: определение, методи и законови мерки

Пране на пари: дефиниция, чести методи и законови мерки. Научете как се разкриват схеми, какви са санкциите и как се защитава бизнесът и обществените институции.

Автор: Leandro Alegsa

07-11-2025 15:35

Прането на пари е нещо, което някои престъпници правят, за да скрият парите, които са спечелили от престъпления. Престъпниците правят пране на пари, за да затруднят полицията да открие откъде престъпникът е получил парите.

Един от начините, по които престъпниците перат пари, е като използват парите, спечелени от незаконни дейности, за закупуване на вещи (например злато и сребро, акции или чипове за казино, други законни бизнес дейности като магазини за храна или алкохол) и след това продават тези вещи, за да си върнат парите. Ако даден престъпник купува и продава вещи многократно, за полицията е трудно да открие откъде престъпникът е получил парите.

В някои страни има закони, които се опитват да спрат прането на пари. Тези закони помагат на полицията да открива престъпниците, които се опитват да изперат пари. Според законите в някои държави бизнесмените трябва:

да съобщават на правителството, когато някой им плати много пари (например 10 000 долара) или когато някой вложи много пари в тяхната банка.
да съобщават на правителството, ако смятат, че някой се занимава с пране на пари, и
да записват на хартия или на компютър всеки път, когато някой им дава много пари или те дават на някого много пари.

През 1989 г. някои държави създават група от хора от различни правителства, които да посочат най-добрите начини за спиране на изпирането на пари. Тази организация се нарича Работна група за финансови действия срещу изпирането на пари. Следните държави са се присъединили към Специалната група за финансови действия (FATF/GAFI):

Какво представлява прането на пари (на практика)?

Прането на пари е процес, при който незаконно придобити средства се привеждат в такава форма, че да изглеждат легитимни. Целта е да се скрие източникът на средствата и да се позволи тяхното свободно използване в легални икономически дейности.

Три основни етапа на прането на пари

Поставяне (placement) — внасяне на „мръсните“ пари в икономиката (влогове в банки, покупка на стоки или услуги, използване на кеш-интензивни бизнеси).
Разслоение (layering) — извършват се сложни финансови трансакции (преводи между сметки, покупки на активи, използване на офшорни компании), за да се скрие следата.
Интеграция (integration) — парите вече изглеждат законни и се вкарват обратно в легалната икономика чрез инвестиции, имоти или бизнес сделки.

Чести методи за пране на пари

Кеш-интензивни бизнеси (ресторанти, магазини, игрални зали) — смесване на незаконен кеш с легални приходи.
Структуриране (smurfing) — разделяне на големи плащания на множество по-малки, за да се избегнат задължителни отчети.
Търговско базирано пране — манипулиране на фактури и стойности при внос/износ.
Използване на недвижими имоти и луксозни стоки (автомобили, яхти, изкуство).
Казина и чипове — купуване и изкупуване на чипове, за да се легализира кеш.
Създаване на „фондации“, офшорни компании и сложни собствени структури.
Криптовалути — трансфери през борси и кошници, смесители и незадължителни KYC платформи.

Законодателни мерки и отговорности

Много държави имат закони и правила за противодействие на изпирането на пари (т.нар. AML — Anti-Money Laundering). Основните изисквания често включват:

Познаване на клиента (KYC) — идентификация и проверка на клиентите преди установяване на бизнес отношения.
Докладване на съмнителни операции (SAR) — задължение да се уведомяват компетентните органи при подозрение за пране на пари.
Отчети за големи плащания (CTR) — задължение към банки и някои търговци да докладват големи кеш преводи.
Водене и съхраняване на записи — документация за финансовите операции за определен период.
Вътрешни програми за съответствие — назначаване на служител по AML, обучение на персонала и контролни процедури.

Ролята на FATF (Работната група за финансови действия)

FATF/GAFI (Financial Action Task Force) е международна организация, която издава стандарти и препоръки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя извършва оценки на страните, публикува указания и поддържа „черни“ и „сиви“ списъци на държави с недостатъчен контрол. Списъкът на членове по-долу показва държави, които са участвали в организацията (списъкът може да се променя с времето):

Следните държави са се присъединили към Специалната група за финансови действия (FATF/GAFI):

Последици и наказания

Лицата, уличени в пране на пари, могат да получат сериозни наказания: глоби, конфискация на имущество, затвор. Бизнеси, които не спазват AML правилата, също могат да бъдат санкционирани или временно да загубят лиценз за дейност.

Какво трябва да правят фирмите и гражданите

Фирмите: създайте и прилагайте програма за съответствие с AML изискванията, правете KYC, обучавайте служителите и докладвайте съмнителни операции своевременно.
Гражданите: не участвайте в подозрителни транзакции (например да прехвърляте пари за непознати), ако забележите нелогични или странни финансови искания — уведомете банката или компетентните органи.

Международно сътрудничество и нови предизвикателства

Прането на пари често е трансгранично. Затова международното сътрудничество, обменът на информация и модерните инструменти за следене (включително срещу злоупотреби с криптовалути) са ключови за ефективна борба.

Ако желаете, мога да добавя повече примери на типични схемите за пране на пари, да обясня как работят отчети за съмнителна дейност в конкретна държава или да адаптирам текста за бизнес в определен сектор (банки, недвижими имоти, казина и т.н.).

Пране на пари в Канада

В Канада изпирането на пари е сериозен проблем. Правителството на Канада е отделило над 70 милиона долара за борба с прането на пари.

Провинция Британска Колумбия обяви, че провежда публично разследване по този въпрос.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява прането на пари?

О: Прането на пари е процес, който престъпниците използват, за да скрият парите, които печелят от незаконни дейности или политическа корупция, наричани "мръсни пари". Целта на изпирането на пари е мръсните пари да изглеждат така, сякаш идват от законни източници, за да могат банките да ги приемат, без да се усъмнят в тях.

Въпрос: Как престъпниците изпират пари?

О: Престъпниците често използват парите, спечелени от незаконни дейности, за закупуване на вещи (като злато и сребро, акции или чипове за казина, други законни бизнес дейности като магазини за храна или алкохол) и след това продават тези вещи, за да си върнат парите. Това затруднява полицията да проследи откъде престъпникът е получил средствата си.

Въпрос: Съществуват ли закони за спиране на изпирането на пари?

О: Да, в някои държави съществуват закони, които помагат на полицията да открие, когато престъпниците се опитват да извършват пране на пари. Съгласно тези закони предприятията трябва да съобщават за големи плащания и транзакции, както и за всякакви подозрения за възможна дейност, свързана с пране на пари.

Въпрос: Кой създаде Специалната група за финансови действия в областта на изпирането на пари?

О: През 1989 г. някои държави създават група от хора от различни правителства, наречена Специална група за финансови действия по изпирането на пари (FATF/GAFI). Тази организация помага да се разкаже на държавите за начините, по които могат да спрат и предотвратят изпирането на пари.

Въпрос: Кои държави са членове на FATF/GAFI?

О: Държавите, които членуват във FATF/GAFI, са Аржентина, Аруба, Австралия, Австрия, Бахрейн, Белгия Бразилия Канада Китай Кюрасао Дания Европейска комисия Финландия Франция Германия Гърция Хонконг Исландия Индия Ирландия Италия Япония Кувейт Люксембург Малайзия Мексико Нидерландия Нова Зеландия Норвегия Оман Португалия Катар Република Корея Руска федерация Сейнт Маартен Саудитска Арабия Сингапур Южна Африка Испания Швеция Швейцария Турция Обединени арабски емирства Великобритания САЩ.

Въпрос: Какво трябва да направят предприятията съгласно законите за борба с изпирането на пари?

О: Предприятията трябва да докладват за големи плащания и транзакции, както и за всякакви подозрения за възможна дейност, свързана с пране на пари, когато това се изисква от закона. Може да се наложи също така да водят документация на хартиен или компютърен носител относно всички големи плащания, извършени или получени от тях.

обискирам