Договорът Джей е споразумение между Съединените щати и Великобритания в годините след Американската революция. Главният американец, участващ в договора, е Джон Джей, който е и председател на Върховния съд на САЩ. Договорът е приет от Конгреса през 1795 г. и имаше за цел да уреди сериозни спорове, останали от мирните договори след войната и да предотврати въоръжен конфликт между двете страни. Той позволява увеличаване на търговията с Великобритания в замяна на това, че британците се отказват от крепостите си на Големите езера и се съгласяват да предадат някои от военните укрепления в Северна Америка. Демократично-републиканската партия смята, че Договорът Джей е добър за британците и лош за американците, което води до изгарянето на чучела на Джей и силни политически противоречия в страната.

Контекст и причини за преговорите

След войната от 1783 г. между САЩ и Великобритания останаха множество нерешени въпроси: британски войски продължаваха да държат военни лагери по северната граница и на Големите езера; британски кораби задържаха и претърсваха американски търговски съдове, а някои американски моряци бяха подлагани на принудително въвеждане в британската служба (impressment). Младата американска държава беше военнополитически уязвима и администрацията на президента Джордж Вашингтон търсеше мирно уреждане, което да осигури стабилност и търговски възможности.

Основни клаузи

  • Подписан на 19 ноември 1794 г.; Сенатът ратифицира договора на 24 юни 1795 г., а президентът Вашингтон го обявява за влязъл в сила (прокламация) след ратификацията.
  • Британското оттегляне от укрепленията в североамериканските територии около Големите езера и обещание за ограничаване на вмешателството във вътрешните отношения на САЩ.
  • Създаване на търговски споразумения и улеснен достъп за американски кораби до някои британски колониални пазари, макар и с ограничения; договорът не решава напълно въпроса за неутралните права по време на война в Европа.
  • Учредяване на комисии за уреждане на взаимни претенции: за компенсации при запленяване на корабите и стоките, за спорни граници и за изплащане на стари дългове между граждани на двете държави.

Ратификация и вътрешна опозиция

Договорът беше силно противоречив в САЩ. Федералистката администрация на Вашингтон и Александър Хамилтън го защитаваше като необходим компромис, който ще спаси страната от война и ще укрепи търговията. В същото време Демократично-републиканската партия го критикуваше като отстъпчив към Великобритания и като заплаха за връзките с Франция, с която САЩ беше съюзник от революционните години. Протестите стигнаха до публично изгаряне на чучела на Джей и други фигури, свързани с договора.

Последици и значение

Договорът Джей осигури временно стабилизиране на отношенията между САЩ и Великобритания, значително увеличи търговията и даде време на младата република да укрепне икономически и военно. От друга страна, много важни въпроси останаха нерешени — най-вече практиката на принудително приемане на моряци в британската флота и по-широките въпроси за неутралните търговски права по време на военни конфликти в Европа. Политическият ефект в САЩ беше засилване на партийните разделения и влошаване на отношенията с Франция, което по-късно доведе до дипломатическа криза и напрежение през 1790-те години.

Като цяло Договорът Джей остава важен момент в ранната американска външна политика — пример за прагматични компромиси, необходими за защита на интересите на младата държава, но и катализатор за силни вътрешнополитически дебати относно посоката на тези интереси.