Закон за земята
Словосъчетанието закон на страната (на латински: lex terrae) е правен термин. Той означава всички закони, които са в сила в дадена страна или регион. Терминът е използван за първи път в Магна Харта. С него се означават законите на кралството. Това е различно от римското право или гражданското право. В Съединените щати Конституцията обявява, че тя е "върховният закон на страната". То е същото като надлежен съдебен процес, както е обосновано в Конституцията.
История
Макар че в Магна Харта този термин е използван за първи път, той се превръща в закон на страната едва при управлението на Едуард I. Той се свързва тясно с друга фраза, която спомага за определянето на закона на страната - "справедлив процес". По време на управлението на Едуард II Законът за свободата на поданиците от 1354 г. гласи:
| " | Никой, независимо от неговото състояние или имот, не може да бъде лишен от земя или имот, нито заловен, нито лишен от свобода, нито лишен от наследство, нито осъден на смърт, без да бъде изправен пред съда по надлежния съдебен ред. | " |
В Англия продължават да се прилагат законите на страната и Законът за свободата на поданиците. И двете са били използвани в колониалните харти и в общото право. Те стават част от законите на САЩ, след като американските колонии обявяват своята независимост от Англия през 1776 г.
