Тежест на доказване (право)
Тежестта на доказване (на латински: onus probandi) е нивото на доказване, което страната, която иска да докаже даден факт, трябва да достигне, преди той да бъде приет от съда. Латинската поговорка е "semper necessitas probandi incumbit ei qui agit". Тя означава: "необходимостта от доказване винаги е на лицето, което повдига обвинения".
При наказателно дело тежестта на доказване е на обвинението. От обвиняемия не се изисква да доказва своята невинност. Стандартът, който обвинението трябва да постигне, е да докаже своята версия на фактите по несъмнен начин. В гражданския процес тежестта на доказване е на този, който внася делото в съда, наречен ищец. В гражданския процес тежестта на доказване е на ищеца. Стандартът, който трябва да бъде спазен, е "превесът на доказателствата" (тежестта на доказателствата) да е достатъчен, за да се докаже тяхната теза.
Положителна защита
Ако ответникът по гражданско или наказателно дело иска да представи алтернативен набор от факти на тези, предоставени от прокуратурата или ищеца, това се нарича "положителна защита". По този начин тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който трябва да докаже своята версия на фактите. Ответникът ще се опита да оправдае или оправдае своите действия, довели до съдебния процес. Често срещани положителни защитни средства са увличане, самозащита, нечисти ръце, невменяемост и давност.
Превес на доказателствата
Превесът на доказателствата, известен още като "баланс на вероятностите", е стандартът, който се изисква при повечето граждански дела. Той се използва и в семейните съдилища за решения, свързани единствено с пари, като например издръжката на деца съгласно Закона за стандартите за издръжка на деца.
Стандартът е изпълнен, ако е по-вероятно твърдението да е вярно, отколкото да не е вярно. Стандартът е изпълнен, ако има повече от петдесет процента вероятност твърдението да е вярно. Лорд Денинг в делото Miller v. Minister of Pensions го описва просто като "по-вероятно, отколкото не". До 1970 г. това е и стандартът, използван в съда за непълнолетни в САЩ. Това е далеч по-ниска тежест от "отвъд разумното съмнение" - прагът, който прокурорът трябва да спази в наказателните процеси.
Отвъд разумното съмнение
Това е най-високият стандарт, използван като тежест на доказване в страните от общотоправо. Обикновено се прилага само при наказателни производства. Ако съществува реално съмнение, основано на разума и здравия разум след внимателно и безпристрастно разглеждане на всички доказателства (или липсата на доказателства) по делото, тогава нивото на доказване не е изпълнено. Ако съдебните заседатели или съдията при съдебен процес нямат съмнения относно вината на обвиняемия или ако единствените им съмнения са необосновани, тогава прокурорът е доказал, че обвиняемият е виновен.
Въпроси и отговори
В: Каква е тежестта на доказване?
О: Тежестта на доказване е нивото на доказване, което страната, искаща да докаже даден факт, трябва да достигне, преди той да бъде приет в съда.
В: Каква е тежестта на доказване при наказателно дело?
О: В наказателно дело тежестта на доказване е на обвинението.
В: Трябва ли обвиняемият да доказва своята невинност по наказателно дело?
О: Не, обвиняемият не е длъжен да доказва невинността си по наказателно дело.
В: Какъв стандарт на доказване трябва да постигне обвинението по наказателно дело?
О: Обвинението трябва да постигне стандарт за доказване на своята версия на фактите "извън разумно съмнение" по наказателно дело.
В: Каква е тежестта на доказване в граждански процес?
О: В гражданския процес тежестта на доказване е на този, който завежда делото в съда, наречен ищец.
В: Какъв стандарт трябва да спазва ищецът в гражданския процес?
О: Стандартът, който трябва да бъде спазен в гражданския процес, е, че "превесът на доказателствата" (тежестта на доказателствата) е достатъчен, за да се докаже делото.
В: Променя ли се тежестта на доказване в зависимост от вида на делото?
О: Да, тежестта на доказване е различна при наказателно дело, отколкото при гражданско дело. При наказателно дело тя е на обвинението, докато при граждански процес е на ищеца.
