Защита срещу невменяемост
В наказателните процеси защитата срещу невменяемост е твърдението, че обвиняемият не е отговорен за действията си поради психично заболяване. Хората, за които е установено, че са невменяеми, са били освободени от пълно наказателно преследване още от времето на Кодекса на Хамурапи. В различните юрисдикции съществуват различни определения за правна невменяемост. Установяването на невменяемост обикновено води до затваряне на обвиняемия в психиатрично заведение вместо в затвор. Първият, който използва тази защита, е Даниел Сикълс, когато през 1859 г. убива любовника на съпругата си Франсис Бартън Кий (син на Франсис Скот Кий).
Приложение
В Обединеното кралство, Ирландия и Съединените щати защитата срещу невменяемост се използва рядко. Въпреки това в Обединеното кралство броят на делата за защита срещу невменяемост постоянно нараства. Смекчаващите вината фактори, включително такива, които не могат да се използват за защита срещу невменяемост, като например опиянение (или по-често намалена дееспособност), могат да доведат до намаляване на обвиненията или до намаляване на присъдите.
Въпросът за това кой носи тежестта на доказване е актуален в САЩ. Преди съдебния процес срещу Джон Хинкли-младши в повечето щати тежестта на доказване е на правителството. След това в много от тези щати защитата трябваше да докаже, че обвиняемият е невменяем. В случаите, в които щатът все още носи тежестта на доказване, стандартът за обвинението е отвъд разумното съмнение. Когато защитата носи тежестта, стандартът е превес на доказателствата (по-нисък стандарт).
Експертни показания
Защитата срещу невменяемост се основава на оценки от съдебни специалисти по психично здраве с подходящ тест в зависимост от юрисдикцията. Техните показания са водещи за съдебните заседатели (или за съдията при съдебен процес). Те обаче не могат да свидетелстват за наказателната отговорност на обвиняемия. Това се решава от журито или съдията. Експертите по психично здраве могат да свидетелстват за това дали по време на престъплението обвиняемият е разбирал, че извършеното от него е неправилно. Ако по това време обвиняемият е действал в състояние на заблуда и все още е можел да определи правилно от неправилно, той не е невменяем и може да бъде наказан.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява защитата срещу невменяемост в наказателните процеси?
О: Защитата срещу невменяемост е твърдение, че обвиняемият не е отговорен за действията си поради психично заболяване.
В: В миналото хората, които са били определяни като невменяеми, били ли са освобождавани от пълно наказателно преследване?
О: Да, хората, които са били признати за невменяеми, са били освободени от пълно наказателно преследване още от времето на Кодекса на Хамурапи.
Въпрос: Има ли различни определения за юридическа невменяемост в различните юрисдикции?
О: Да, в различните юрисдикции има различни определения за невменяемост.
В: Какво обикновено се случва с обвиняемите, за които е установено, че са невменяеми?
О: Подсъдимите, които са признати за невменяеми, обикновено се затварят в психиатрично заведение вместо в затвор.
В: Кой е първият, който е използвал защитата срещу невменяемост?
О: Даниел Сикълс е първият, който използва защитата срещу невменяемост през 1859 г., когато убива любовника на съпругата си Франсис Бартън Кий.
В: Често ли се използва защитата срещу невменяемост в наказателните процеси днес?
О: Честотата на успешното използване на защитата срещу невменяемост непрекъснато намалява от 80-те години на миналия век насам, но тя все още се използва в някои наказателни процеси днес.
В: Каква е целта на защитата срещу невменяемост?
О: Целта на защитата срещу невменяемост е да се признае, че някои лица с психични заболявания може да не са в състояние да разбират последиците от действията си и следователно не носят пълна отговорност за тях.
