Съдебна психология
Съдебната психология е дял от психологията, който е свързан с правото. Основната част от съдебната психология е работата със системата на наказателното правосъдие.
Съдебната психология е използването на психологически практики и принципи и прилагането им в правната система, най-вече в съда. През 1893 г. Джеймс Маккинън Катъл от Колумбийския университет е първият, който изследва и изучава психологията на свидетелските показания.
През 2001 г. Съветът на представителите на Американската психологическа асоциация признава съдебната психология за специалност. Широкото определение за съдебна психология включва две части. Първата част е да се изследва човешкото поведение, което е и/или може да бъде свързано с правния процес. Втората част е използването на психологическата практика за консултиране на и в рамките на правната система, включително наказателното и гражданското право.
Публичната част от времето на съдебния психолог се прекарва в съдебната зала, където той работи като свидетел за съда. Той отговаря на въпроси, основани на интервюта и разговори с лица, заподозрени в извършване на престъпление. Един от аспектите на работата на съдебния психолог е да дава показания относно способността на заподозрения да се изправи пред съда. Друг аспект са неговите или нейните разсъждения относно душевното състояние на обвиняемия по време на престъплението. При произнасянето на присъдата съдебният психолог може да даде доказателства за смекчаващи вината обстоятелства, произтичащи от състоянието на обвиняемия по това време.
Основни роли
Съдебната психология има някои основни роли в съда, които въвеждат психологията в правната сфера. Първата от тях е "малингеризмът" - подсъдимият се преструва, че страда от психично заболяване, или лъже съда за психичното си състояние. Съдебният психолог има предвид, че подсъдимият може да има психично разстройство, но също така има предвид да следи за признаци на измама или за грешки в разказа на подсъдимия. Друга работа на съдебния психолог е да изследва душевното състояние на обвиняемия по време на извършване на престъплението. Друга задача е да провери дали подсъдимият може да бъде обвинен в престъпления поради психичното си състояние. Друга работа е да оцени обвиняемия, за да види дали той или тя могат да бъдат реабилитирани или дали могат да извършат престъплението отново.
История на съдебната психология
Клонът на психологията, известен като съдебна психология, съществува от малко повече от 50 години. Този клон на психологията е претърпял много промени през годините.
Тези промени станаха възможни благодарение на развитието на различни начини за оценка на психологическите фактори. Тези оценки се използват в съдебните зали, за да се разбере поведението, което е престъпно или необичайно. Тези тестове включват, но не се ограничават до: Скалата за интелигентност на Wechsler за възрастни, Тестът за мастилено петно на Роршах и Минесотският многофазен личностен инвентар.
Древните гърци и римляни са първите, които въвеждат понятието "невменяемост" в правото. Едно от първите дела е "Рекс срещу Арнолд" от 1723 г., в което Едуард Арнолд "лудият Нед" застрелва и ранява лорд Онслоу. В резултат на това Едуард Арнолд е признат за виновен и осъден на смърт. Но лорд Онслоу не е доволен от това решение и вместо това заявява, че той трябва да остане в затвора доживот. Съдията отсъдил в негова полза и че поведението след престъплението е допустимо. Това решение поставя началото на бъдещи съдебни процеси, в които се разглеждат медицински показания и прегледи, извършени след престъплението.
Тест на Роршах с мастилено петно
Тестът на Роршах за мастилените петна е разработен през 30-те години на миналия век от Херман Роршах. При този тест на изследваните лица се показва двусмислено мастилено петно на страница и се иска да опишат какво виждат. Въз основа на отговора на субекта той се оценява по скала, която може да даде заключение за неговите личностни характеристики, както и за емоционалното му функциониране. Въз основа на приноса на този тест той е използван в множество съдебни производства, включително, но не само, в наказателни, граждански, битови и квазисъдебни производства.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява съдебната психология?
О: Съдебната психология е клон на психологията, който е свързан с правото и включва работа с наказателната система.
В: Какво е основното направление на съдебната психология?
О: Основният фокус на съдебната психология е използването на психологически практики и принципи, прилагани в правната система, главно в съда.
В: Кой е първият, който изследва и изучава психологията на свидетелските показания?
О: Джеймс Маккинън Катъл от Колумбийския университет е първият, който през 1893 г. изследва и изучава психологията на показанията.
В: Кога съдебната психология е призната за специалност от Съвета на представителите на Американската психологическа асоциация?
О: Съдебната психология е призната за специалност от Съвета на представителите на Американската психологическа асоциация през 2001 г.
В: Какво включва широкото определение за съдебна психология?
О: Широкото определение за съдебна психология включва изследване на човешкото поведение, което е и/или може да бъде свързано с правния процес, и използването на психологическата практика за консултиране на и в рамките на правната система, включително наказателното и гражданското право.
В: Как съдебните психолози прекарват времето си в съдебната зала?
О: Съдебните психолози прекарват времето си в съдебната зала, работейки като свидетели на съда и отговаряйки на въпроси, основани на интервюта и дискусии с хора, заподозрени в престъпление.
В: Какви са някои аспекти на ролята на съдебния психолог?
О: Някои аспекти на ролята на съдебния психолог включват даване на показания относно способността на заподозрения да бъде изправен пред съда, изказване на мнение относно душевното състояние на обвиняемия по време на престъплението и даване на показания за смекчаващи обстоятелства, произтичащи от състоянието на обвиняемия към момента на произнасяне на присъдата.
