Вражда (кръвна вендета): определение, причини и история

Кръвни вражди/вендета

Кръвната вражда е вражда с цикъл на отмъстително насилие с роднините на някой, който е бил убит или по друг начин наранен или обезчестен. След това обиденият човек иска да си отмъсти и убива виновниците или ги наказва по друг начин. Ако не може да стигне до виновниците, той прави това с техните роднини. В исторически план думата вендета се използва в смисъл на кръвна вражда. Думата е италианска и произлиза от латинското vindicta - "отмъщение". В днешно време думата означава и всяка друга дългогодишна вражда, която не е задължително да включва кръвопролитие.

История на вендетата

Първоначално вендета е кръвна вражда между две семейства. Роднините на жертвата са искали да отмъстят за смъртта ѝ, като убият или виновниците за убийството, или някои от техните роднини. Обикновено най-близкият роднина от мъжки пол на убития или обидения поддържа вендетата, но това могат да направят и други членове на семейството. Ако виновникът е изчезнал или вече е мъртъв, отмъщението може да обхване и други роднини.

Вендетата е типична за общества със слаба правова държава или за такива, в които държавата не смята, че е отговорна за оказване на помощ при този вид спорове. В такива общества семейните и роднинските връзки са основният източник на авторитет. Цялото семейство се смята за отговорно за всичко, което е направил един от тях. Понякога дори два отделни клона на едно и също семейство могат да се скарат по някакъв въпрос.

Днес практиката на вендетата е почти изчезнала в обществата, в които работят правоприлагащи органи. Там наказателното право наказва нарушителите на закона.

В древна Омирова Гърция практиката на лично отмъщение срещу нарушителите се смята за естествена и обичайна: "В гръцкия морал на отмъщението е заложено правото на вендета. Вендетата е война, така както войната е неопределена поредица от вендети; и такива актове на отмъщение са санкционирани от боговете".

Древните еврейски племена са смятали, че отмъщението за злото в името на Бога е задължение на отделния човек и на семейството. Човекът, който умъртвявал първоначалния агресивен убиец, получавал специално име: go'el haddam, кръвопиец или кръвоизкупител (Числ. 35: 19 и др.). Били създадени шест града убежища, за да се осигури фаза на "охлаждане", както и справедлив процес за обвиняемите. Както се посочва в Оксфордския спътник на Библията: "Тъй като животът се е смятал за свещен (Бит. 9, 6), не е можело да се даде никаква сума за кръв като компенсация за загубата на живота на невинен човек; трябвало е да бъде "живот за живот" (Изх. 21, 23; Втор. 19, 21)".

Според медиевиста Марк Блох "Средновековието, от началото до края си, и особено феодалната епоха, живее под знака на частното отмъщение. Тежестта, разбира се, лежи преди всичко върху обидения индивид; отмъщението му е наложено като най-свещено задължение ... Самотният индивид обаче е можел да направи малко. Още повече, че най-често се е налагало да се отмъщава за смъртта. В този случай семейната група започва да действа и се появява faide (вражда), ако използваме старата германска дума, която се разпространява малко по малко в цяла Европа - "отмъщението на роднините, което наричаме faida", както се изразява един немски канонист. Никое морално задължение не е изглеждало по-свещено от това ... Затова целият род, поставен по правило под командването на един вожд, вдигал оръжие, за да накаже убийството на някой от членовете си или просто претърпяна от него несправедливост" (Marc Bloch, trans. L. A. Manyon, Feudal Society, Vol. I, 1965, p. 125-126).

Келтският феномен на кръвната вражда изисквал "око за око" и обикновено стигал до убийство. В Шотландия и Ирландия разногласията между клановете можели да продължат с поколения. Поради келтското наследство на много бели хора, живеещи в Апалачите, поредица от продължителни насилствени сблъсъци в края на XIX в. в Кентъки и Западна Вирджиния са наричани обикновено вражди - тенденция, която отчасти се дължи на популярността през XIX в. на Уилям Шекспир и сър Уолтър Скот - автори, които са написали полуисторически разкази за кръвни вражди. Тези инциденти, най-известният от които е враждата между Хатфийлд и Маккой, редовно се появяват във вестниците на източните щати между 80-те години на XIX и началото на XX век. Въпреки че по онова време са били интерпретирани като такива, има малко основания да се смята, че тези американски инциденти са имали някаква връзка с "враждата" в Европа векове по-рано.

Състезанията с колесници във Византийската империя включват и състезателни клубове. Сините и зелените са били нещо повече от спортни отбори. Те придобивали влияние във военната, политическата и богословската област. Съперничеството между сини и зелени често прераствало в бандитска война, а уличното насилие се разраствало при управлението на Юстин I. Кулминацията на бунтовете била в бунта в Ника през 532 г. по време на управлението на Юстиниан I, при който почти половината град бил опожарен или разрушен, а десетки хиляди души били убити.

Централноазиатското плато (северно от Китай) по времето на младостта на Чингис хан е разделено на няколко номадски племена или конфедерации - сред тях наймани, меркити, уйгури, татари, монголи и кераити - които са били известни сами по себе си и често са били недружелюбни помежду си, за което свидетелстват честите набези, отмъщения и грабежи.

Във феодалното минало на Япония самураите защитават честта на своето семейство, клан или господар чрез катакиучи (敵討ち) или убийства за отмъщение. В тези убийства могат да участват и роднините на извършителя. Докато някои вендети се наказват от правителството, като например тази на 47-те ронини, за други се дава официално разрешение с конкретни цели.

На Райхстага на Свещената римска империя във Вормс през 1495 г. правото на водене на вражди е отменено. Имперската реформа провъзгласява "вечен обществен мир" (Ewiger Landfriede), за да сложи край на изобилните феоди и анархията на разбойническите барони, и определя нова постоянна имперска армия, която да наложи този мир. Въпреки това минават още няколко десетилетия, докато новата уредба бъде всеобщо приета. През 1506 г. например рицарят Ян Копидлански убил някого в Прага и градските съветници го осъдили на смърт и го екзекутирали. Братът Иржи Копидлански си отмъстил, като продължил да върши жестокости.

Средно повече от една трета от мъжете в Я̣номамо умират от военни действия. Разказите на мисионерите в района разказват за постоянни борби в племената за жени или престиж, както и за доказателства за непрекъснати войни за поробване на съседни племена като маку преди пристигането на европейските заселници и правителство.

Кланът Гордън в един момент е един от най-могъщите кланове в Средна Шотландия. Кланските вражди и битки били чести, особено с клана Камерън, клана Мъри, клана Форбс и конфедерацията Чатън.

В Корсика вендетата е социален кодекс, който задължава корсиканците да убиват всеки, който накърни семейната чест. Изчислено е, че между 1683 и 1715 г. близо 30 000 от общо 120 000 корсиканци са загубили живота си заради вендета.

В историята манихеите - едно от най-твърдите населения на Гърция - са известни на своите съседи и врагове като безстрашни воини, които практикуват кръвна вражда. Някои от тях продължават с месеци, а понякога и с години. Участващите в тях семейства се заключвали в кулите си и когато имали възможност, убивали членове на противниковото семейство.

През Късното средновековие Страната на баските е опустошена от ожесточени партизански войни между местните управляващи фамилии. В Навара тези конфликти се поляризират в ожесточена борба между партиите на Аграмон и Бомон. В Биская двете основни враждуващи фракции се наричат Ойназ и Гамбоа. (Срв. гвелфите и гибелините в Италия). Високите отбранителни постройки ("кули"), построени от местните благороднически фамилии, от които малко са оцелели днес, често са били разрушавани от пожари, понякога с кралски указ.

Леонтий Люлие, експерт по условията в Кавказ, пише в средата на XIX век: "Сред планинските народи кръвната вражда не е неконтролируемо постоянно чувство, каквото е вендетата сред корсиканците. Тя е по-скоро задължение, наложено от общественото мнение." В дагестанския аул Кадар една такава кръвна вражда между два антагонистични клана продължава близо 260 години - от XVII в. до 60-те години на XIX в.

Алтернатива на враждата били кръвните пари (или weregild в скандинавската култура), които изисквали някакво плащане от отговорните за неправомерна смърт (дори случайна). Ако тези плащания не били извършени или били отказани от виновната страна, се стигало до кръвна вражда.

Вендета в наши дни

Смята се, че вендетата все още се практикува в някои райони на Франция (особено Корсика) и Италия (особено в Сицилия, Сардиния, Кампания, Калабрия, Апулия и други райони на Южна Италия), в Крит (Гърция), сред кюрдските кланове в Ирак и Турция, в Северна Албания, сред пущуните в Афганистан, сред сомалийските кланове, за земя в Нигерия, в Индия (кастови вражди между съперничещи си индуистки групи), между съперничещи си племена в североизточния индийски щат Асам, между съперничещи си кланове в Китай и Филипините, сред арабските бедуини и арабските племена, населяващи планините на Йемен, и между шиити и сунити в Ирак, в Южна Етиопия, сред планинските племена на Нова Гвинея, в Сванетия, в планинските райони на Дагестан, в много северни райони на Грузия и Азербайджан, в редица републики на Северен Кавказ и основно сред чеченските типове, където търсещите възмездие не приемат или не зачитат местния правоприлагащ орган. Вендетата обикновено се подпомагат от предполагаемото или действителното безразличие на местните правоприлагащи органи.

В Албания кръвната вражда се завръща в селските райони, след като повече от 40 години е била премахната от албанските комунисти, ръководени от Енвер Ходжа. Понастоящем повече от 5500 албански семейства са ангажирани в кръвни вражди. В момента повече от 20 000 мъже и момчета живеят под постоянна смъртна присъда заради кръвната вражда. От 1992 г. насам най-малко 10 000 албанци са били убити поради кръвни вражди.

Взаимната вендета може да се превърне в порочен кръг от нови убийства, отмъщения, контраатаки и тотални военни действия, които могат да завършат с взаимно изчезване на двете семейства. Често първоначалната причина се забравя и враждата продължава само защото се смята, че винаги е имало вражда.

В "Кръстникът" има сцена, в която Майкъл Корлеоне, който се крие от американската полиция в Сицилия, минава през едно село с двамата си телохранители. Майкъл пита: "Къде са всички мъже?" Бодигардът отговаря: "Всички са мъртви от вендета".

В играта Grand Theft Auto: Liberty City Stories на Rockstar една от основните теми в сюжета са непрекъснатите съперничества и вендети между италианските мафиотски фамилии в Либърти Сити (базиран на Ню Йорк).

Някои от бандитските войни между организирани престъпни групи са всъщност форма на вендета, при която престъпната организация (като "семейството" на мафията) заема мястото на кръвни роднини.

 
В селските райони на Йемен държавната власт е слаба, а споровете между племената често се решават чрез насилие.  


Защитните кули, построени от враждуващите кланове в Сванетия, планините на Кавказ.  


Укрепена кула, използвана като убежище за мъже, замесени в кръвна вражда, които са уязвими за нападение. Тети, Северна Албания.  

Литература

• Йонас Грюцпалк: Кръвна вражда и модерност. Теорията на Макс Вебер и Емил Дюркхайм. In: [1] Архивирано 2011-07-19 в Wayback Machine

 

Свързани страници

• Клан
• Мафия
• Насилие