Сиренето Фета (на гръцки: φέτα, женски род; произнася се ˈfɛta (tiːˈʀiː)) или просто Фета е вид сирене, тесен асортимент от традиционни бели салатни сирена с характерна соленост и крехка, трохлива структура. Обикновено то се произвежда от овче или от смес на овче и козе мляко, като традиционно преобладава овчето. Корените на фета са в континенталната част на Гърция и числят вековна традиция в гръцката кухня; споменават се подобни техники за производство още от античността.

Производство и характеристики

Фета се приготвя чрез коагулиране на млякото с мая (реннин) и/или киселинна закваска, след което сирената маса се нарязва, отделя се суроватката, оставя се да се оформят бучки и се оставя да се изцеди. Получените блокчета се осоляват и зреят в саламура (раствор на вода и сол) за определен период, който при традиционните рецептури е поне няколко седмици до няколко месеца. В резултат се получава бяло, крехко, леко кремообразно сирене с отчетлива соленост и пикантен, леко кисел нюанс.

Някои характерни точки:

  • Основна суровина: предимно овче мляко; допустимо е да се добави козе мляко в определено съотношение при традиционните рецептури.
  • Текстура: трохлива, но при по-млада фета може да бъде по-мека и кремообразна.
  • Сол и зрялост: зреенето в саламура придава устойчив вкус и удължава срока на годност.

Видове и кулинарна употреба

Съществуват различни варианти на фета — от традиционни селски версии, правени от сурово или пастьоризирано мляко, до индустриални продукти с по-голямо съдържание на краве мляко, които имитират вкуса и консистенцията. Популярни кулинарни приложения:

  • Гръцка салата (horiatiki) — класика с домати, краставици, маслини и фета.
  • Пълнежи за баници и печива — напр. спанакопита (spanakopita).
  • Пържене/грил (saganaki) — кратко запичане до златиста коричка.
  • Добавяне към печени зеленчуци, паста или картофени ястия за солен, пикантен акцент.

Защитено наименование в Европейския съюз

В рамките на Европейския съюз наименованието „Фета“ е защитено като защитено наименование за произход (PDO). Специфичните правила за PDO изискват сиренето да бъде произведено в определени географски райони на Гърция и да отговаря на регламентирани методи и състав (в т.ч. преобладаващо овче мляко, допустимо ограничено количество козе мляко и зреене в саламура). Още през 2002 г. „Фета“ бе включена в регистъра на защитените наименования на ЕС, а в последствие Европейският съд потвърди по-строгата тълкувателна рамка в решенията си C-465/02 и C-466/02 от 25 октомври 2005 г., постановявайки, че в държавите-членки на ЕС само продукт, който отговаря на тези условия и е произведен в определените региони на Гърция, може да носи името „фета“.

Това решение е валидно само за Европейския съюз и други страни в Европа. Някои трети държави все още използват термина „фета“ като родово наименование за бели салатни сирена; освен това няколко държави членки на СТО са обсъждали въпросите, свързани с географските означения, по време на преговорите в Доха. В резултат продукти от външни на ЕС производители често са обозначавани с наименования като „white cheese“, „salad cheese“ или „feta-style“, когато се продават в рамките на ЕС.

Международни варианти и спорове

Турската версия на фета е известна като Beyaz Peynir и представлява бяло сирене, което също се съхранява в саламура и има сходни кулинарни приложения. В различни държави се произвеждат аналози на фета — включително и от краве мляко — които навън могат да се предлагат под различни имена. В рамките на ЕС обаче имената и маркетингът са предмет на правна защита в полза на традиционните гръцки производители.

Съхранение и етикетиране

Фета се съхранява най-добре в саламура в хладилник; при отваряне е добре да се покрие със саламура или да се съхранява в плътно затворен съд, за да запази влажността и вкуса си. На етикета на продукти, законно наречени „Фета“ в ЕС, трябва да фигурира индикация за PDO и информация за произхода; продукти извън обхвата на PDO са етикетирани съответно различно.

Фета остава едно от най-разпознаваемите и широко използвани бели сирена в европейската и средиземноморската кухня — със своя специфичен вкус, простота на употреба и дълбока връзка с гръцката хранителна традиция.