Карнотавърът е бил хищен динозавър, живял преди 70 милиона години. Той е бил голям теропод, живял в Южна Америка през горната креда, преди около 72–70 милиона години. Въпреки че има само един добре запазен скелет, той е един от най-добре разбраните тероподи от южното полукълбо. Скелетът, намерен през 1984 г., е открит в аржентинската провинция Чубут.

Карнотавърът е член на Abelisauridae, група големи тероподи. Абелисауридите са семейство едри тероподи, които са живели само в древния южен суперконтинент Гондвана. Те са били доминиращите хищници през късната креда на Гондвана. Заемали са екологичната ниша, запълнена от тиранозаврите в северните континенти.

Откриване и наименование

Останките на карнотавъра са открити през 1984 г. в Аржентина и са описани официално през 1985 г. от легендарния аргентински палеонтолог Хосе Бонапарте. Описаният екземпляр е рядко пълният скелет на абелизаурид, придружен от впечатляващи отпечатъци на кожа, което прави находката особено ценна за изучаване на анатомията и външния вид на тези динозаври.

Външен вид и строеж

  • Размери: Оценяваната дължина на карнотавъра е около 7–9 метра, а теглото — между 1,5 и 2,5 тона според различни реконструкции и методи на изчисление.
  • Череп: Черепът е къс и дълбок, със здрави челюсти и остри, назъбени зъби, приспособени за рязане и задържане на плячка. Над очите се виждат характерни къси, стегнати рога — една от отличителните черти на рода.
  • Предни крайници: Предните крака са изключително редуцирани и непропорционално малки спрямо тялото, много по-къси отколкото при повечето други големи тероподи. Тяхната функция остава ограничена и до днес се дискутира от палеонтолозите.
  • Кожа и покривка: При находката са запазени отпечатъци от кожа — мрежа от малки люспи и редици от по-големи бугри (остеодерми), които образуват груба външна повърхност. Тези отпечатъци дават директна информация за външния вид на животното и потвърждават, че абелизауридите не са имали пера по тялото в областите, от които има отпечатъци.
  • Опашка и крайници: Мускулеста опашка и добре развити задни крайници подсказват, че карнотавърът е бил адаптиран за бързо придвижване и лов, използвайки балансираща опашка и силни бедра.

Поведение и хищническа екология

Карнотавърът вероятно е бил активен хищник, който е ловувал средни и големи зауроподи и други динозаври, съжителстващи в същите екосистеми. Неговите здрави челюсти и зъби са подходящи за разкъсване на плът, а роговете над очите може да са служели за визуална сигнализация, демо за размножителни борби или за лек контакт при сблъсъци между индивиди.

Значение и внасяне в палеонтологичните изследвания

Поради рядкото запазване на почти цял скелет и кожни отпечатъци, карнотавърът е ключов вид за изучаване на анатомията, еволюцията и биологията на абелизауридите. Находката позволява сравнения с други южни тероподи и помага да се разбере как са функционирали и какво е било тяхното поведение в екосистемите на Гондвана през късната креда.

В следващите десетилетия карнотавърът остава обект на активни изследвания — от реконструкции на движението и захапката до проучвания за социално поведение и екология — и продължава да бъде един от най-емблематичните хищни динозаври от южното полукълбо.