Карнотавр (Carnotaurus) — хищен абелизауриден теропод от Южна Америка
Карнотавр (Carnotaurus) — хищен абелизауриден теропод от Южна Америка, живял през късната креда преди ~72–70 млн. г.; открит в Аржентина. Научни факти, анатомия и поведение.
Карнотавърът е бил хищен динозавър, живял преди 70 милиона години. Той е бил голям теропод, живял в Южна Америка през горната креда, преди около 72–70 милиона години. Въпреки че има само един добре запазен скелет, той е един от най-добре разбраните тероподи от южното полукълбо. Скелетът, намерен през 1984 г., е открит в аржентинската провинция Чубут.
Карнотавърът е член на Abelisauridae, група големи тероподи. Абелисауридите са семейство едри тероподи, които са живели само в древния южен суперконтинент Гондвана. Те са били доминиращите хищници през късната креда на Гондвана. Заемали са екологичната ниша, запълнена от тиранозаврите в северните континенти.
Галерия с изображения
10 ИзображенияОткриване и наименование
Останките на карнотавъра са открити през 1984 г. в Аржентина и са описани официално през 1985 г. от легендарния аргентински палеонтолог Хосе Бонапарте. Описаният екземпляр е рядко пълният скелет на абелизаурид, придружен от впечатляващи отпечатъци на кожа, което прави находката особено ценна за изучаване на анатомията и външния вид на тези динозаври.
Външен вид и строеж
- Размери: Оценяваната дължина на карнотавъра е около 7–9 метра, а теглото — между 1,5 и 2,5 тона според различни реконструкции и методи на изчисление.
- Череп: Черепът е къс и дълбок, със здрави челюсти и остри, назъбени зъби, приспособени за рязане и задържане на плячка. Над очите се виждат характерни къси, стегнати рога — една от отличителните черти на рода.
- Предни крайници: Предните крака са изключително редуцирани и непропорционално малки спрямо тялото, много по-къси отколкото при повечето други големи тероподи. Тяхната функция остава ограничена и до днес се дискутира от палеонтолозите.
- Кожа и покривка: При находката са запазени отпечатъци от кожа — мрежа от малки люспи и редици от по-големи бугри (остеодерми), които образуват груба външна повърхност. Тези отпечатъци дават директна информация за външния вид на животното и потвърждават, че абелизауридите не са имали пера по тялото в областите, от които има отпечатъци.
- Опашка и крайници: Мускулеста опашка и добре развити задни крайници подсказват, че карнотавърът е бил адаптиран за бързо придвижване и лов, използвайки балансираща опашка и силни бедра.
Поведение и хищническа екология
Карнотавърът вероятно е бил активен хищник, който е ловувал средни и големи зауроподи и други динозаври, съжителстващи в същите екосистеми. Неговите здрави челюсти и зъби са подходящи за разкъсване на плът, а роговете над очите може да са служели за визуална сигнализация, демо за размножителни борби или за лек контакт при сблъсъци между индивиди.
Значение и внасяне в палеонтологичните изследвания
Поради рядкото запазване на почти цял скелет и кожни отпечатъци, карнотавърът е ключов вид за изучаване на анатомията, еволюцията и биологията на абелизауридите. Находката позволява сравнения с други южни тероподи и помага да се разбере как са функционирали и какво е било тяхното поведение в екосистемите на Гондвана през късната креда.
В следващите десетилетия карнотавърът остава обект на активни изследвания — от реконструкции на движението и захапката до проучвания за социално поведение и екология — и продължава да бъде един от най-емблематичните хищни динозаври от южното полукълбо.
Описание
Останките включват отпечатъци от кожата, които показват мозайка от малки, незастъпващи се люспи с диаметър около 5 mm. Мозайката е прекъсвана от големи неравности, които очертават страните на животното, и няма следи от пера.
Отличителните рога и мускулестата шия може да са били използвани в борбата със съперници от собствения му вид. Възможно е съперниците да са се сражавали с бързи удари с глава, с бавни тласъци с горните страни на черепа или с блъскане с глава, като са използвали рогата си като амортисьори. Хранителните навици на карнотавъра остават неясни: според някои изследвания животното е било в състояние да ловува много големи жертви като завроподи, докато според други изследвания е ловувало предимно сравнително дребни животни. Карнотавърът е бил добре приспособен за бягане и вероятно е бил един от най-бързите големи тероподи.
Палеоекология
Медии
Въпроси и отговори
В: Какъв е бил карнотавърът?
О: Карнотавърът е бил хищен динозавър, живял преди 70 милиона години.
В: Къде е живял карнотавърът?
О: Карнотавърът е живял в Южна Америка през горната креда, преди около 72 до 70 милиона години.
В: Колко добре запазени скелета на карнотавър са открити?
О: Открит е само един добре запазен скелет на карнотавър.
В: Кога е открит скелетът на карнотавъра, намерен в Аржентина?
О: Скелетът на карнотавъра е намерен и открит през 1984 г. в аржентинската провинция Чубут.
В: Към коя група е принадлежал карнотавърът?
О: Карнотавърът е принадлежал към групата на големите тероподи Abelisauridae.
В: Къде са живели абелисауридите?
О: Абелизавридите са живели само в древния южен суперконтинент Гондвана.
Въпрос: Каква роля са играли абелисауридите в екосистемата през късната креда на Гондвана?
О: Абелисауридите са били доминиращите хищници в късната креда на Гондвана, заемайки екологичната ниша, запълнена от тиранозаврите в северните континенти.
Свързани статии
Автор
AlegsaOnline.com Карнотавр (Carnotaurus) — хищен абелизауриден теропод от Южна Америка Leandro Alegsa
URL: https://bg.alegsaonline.com/art/17166
Източници
- tandfonline.com : tandfonline.com/doi/abs/10.1017/S1477201907002246
- nhm.org : nhm.org
- bioone.org : bioone.org/doi/abs/10.2992/007.080.0104
