Рефлексът за приземяване при котките: как се обръщат и приземяват
Разберете как работи рефлексът за приземяване при котките — развитие, механика, рискове и изследвания, които разкриват кога паданията са опасни.
Рефлексът за изправяне на котката е вродена и рефлекторна способност, при която котката да се обръща в полет, за да се приземи на крака. Този рефлекс започва да се проявява около 3–4-седмична възраст и се усъвършенства до около 6–7 седмици. Котките могат да изпълняват този маньовър благодарение на много гъвкавия си гръбнак и на факта, че тяхната ключица, която е слабо свързана с останалия скелет и позволява широки движения на предните крайници. Минималната височина, необходима за безопасно завъртане при повечето възрастни котки, обикновено е около 12 инча (приблизително 30 см), но това зависи от възрастта, размера и здравословното състояние на животното.
Как работи рефлексът
Механизмът включва няколко фактора: вестибуларния апарат (вътрешното ухо), зрението и изключителната подвижност на гръбначния стълб. Котката първо установява коя е горната страна чрез усещане за положението на тялото, след което извършва последователни движения — първо завърта предната половина на тялото, после задната, като по този начин променя разпределението на масата и ъглите на въртене. Част от това се обяснява и с принципа на запазване на ъглов момент, при който котката може да коригира ориентацията си, без външно въртящо усилие. Опашката може да помага за балансиране и дребни корекции, но котките без опашка също успешно се обръщат и приземяват — ъглов момент, за да се постигне завъртане, се генерира главно чрез движения на туловището и крайниците, а не чрез опашката. Това е друго доказателство, че опашката не е абсолютно необходима за това умение.
Развитие при котенца
Котенцата започват да тренират рефлекса още докато играят и се катерят — падания от ниски височини им помагат да координират движенията. Въпреки това много млади котенца нямат достатъчна сила и координация, за да се обърнат правилно, затова те са по-уязвими при падане. Родителите и околната среда (напр. мебели, первази, прозорци) влияят върху възможностите им да практикуват и усъвършенстват умението.
Ограничения и рискове
Въпреки че рефлексът често позволява на котките да се приземят без видими наранявания, това не е гаранция за безопасност. Котките все още могат да получат сериозни травми — фрактури на крайниците, травми на гръдния кош (напр. паднали ребра или пневмоторакс), увреждания на вътрешни органи и в някои случаи смърт. Важно е да се потърси ветеринарна помощ след падане, дори ако котката изглежда добре, защото вътрешните наранявания не винаги са очевидни веднага.
В едно класическо проучване от 1987 г., публикувано в Journal of the American Veterinary Medical Association, са прегледани 132 котки, които са паднали от различни сгради. Изследователите установяват, че честотата и тежестта на нараняванията варират с височината: нараняванията са по-чести при падания от няколко етажа (до около седем етажа), докато при по-големи височини случаите понякога са по-малко тежки — авторите предполагат, че след падане от около пет етажа котките достигат крайна скорост, след което се отпускат и разтворят тялото си, за да увеличат съпротивлението и да намалят ударната сила. Въпреки това резултатите не означават, че високите падания са безопасни — те само обясняват един от факторите, който влияе на нараняванията.
Практически съвети за безопасност
- Осигурете защитни екрани на прозорците и балконите. Дори любопитни котки могат да се подхлъзнат и да паднат през отворен прозорец.
- Не оставяйте котенца без надзор на високи места. Те все още не са сигурни в рефлекса си и лесно могат да се наранят.
- Укрепете первазите и местата за почивка. Плъзгащи се възглавници или нестабилни мебели увеличават риска от падане.
- Ако котката падне — потърсете ветеринарна помощ. Проверете за кървене, затруднено дишане, обездвижване, летаргия или повръщане; дори липсата на външни признаци не означава, че няма вътрешни наранявания.
Рефлексът за изправяне е впечатляваща адаптация, но той не прави котките безсмъртни. Най-добрата защита е превенцията — внимание и мерки за обезопасяване на дома, особено за котенца и по-възрастни животни с ограничена подвижност или здравословни проблеми.

Изображения на падаща котка. Това е от списание Nature, отпечатано през 1894 г.
Как го прави котката
Първо, котките решават кое е нагоре или надолу, като гледат с поглед или с помощта на сетивата във вътрешното ухо. След това котките успяват да се завъртят с лице надолу, без да променят ъгловия си момент. Те правят това в следните стъпки:
- Наведете се по средата, така че предната половина на тялото да се завърти в противоположна посока на задната.
- Приберете предните им крака, за да намалите инерционния момент на предната половина на тялото.
- Изпъват задните си крака, за да увеличат инерционния момент на задната половина на тялото си. Това се случва, за да могат да завъртят предната си половина много далеч (до 90°), докато задната половина се завърта в обратна посока много по-слабо (до 10°).
- Изпънете предните им крака и приберете задните; така те могат да завъртят задната си половина доста далеч, докато предната им половина се завърта в обратна посока доста по-малко.
Ако котката не е достатъчно гъвкава (може да се огъва лесно), може да се наложи да повторите стъпки две и три, за да се оправи напълно.
Крайна скорост
Освен този рефлекс за изправяне, котките имат особености на тялото, които им помагат да се предпазят при падане. Малкият им размер, леките кости и гъстата козина намаляват крайната им скорост. Освен това, след като се изправят, те могат да разгънат тялото си, за да увеличат съпротивлението и да забавят скоростта на падане. Освен това те се отпускат при падането, което ги предпазва донякъде при приземяването.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява рефлексът за изправяне на котката?
О: Рефлексът за изправяне на котката е естествената способност на котката да се обръща, когато пада, така че да се приземи на крака.
В: На каква възраст започва да се проявява рефлексът за изправяне?
О: Рефлексът за изправяне започва да се проявява на 3-4-седмична възраст.
В: Кога котката се е научила напълно да прави това?
О: Котката се е научила да прави това на 6-7 седмици.
В: Какво позволява на котките да правят това?
О: Котките могат да правят това, защото имат гъвкав гръбнак и ключица, която не се движи.
В: Необходима ли е опашка за това умение?
О: Не, котките без опашка също могат да го правят, защото движат предимно задните си крака и не използват много ъглов момент при приземяване.
В: Могат ли котките винаги да се приземяват безопасно, като използват рефлекса за изправяне?
О: Не, котките все още могат да си счупят кости или да умрат при екстремни падания дори с помощта на рефлекса за изправяне.
Въпрос: Какво установи проучване от 1987 г. относно нараняванията на котки, които са паднали от сгради?
О: В проучването от 1987 г., публикувано в Journal of the American Veterinary Medical Association, са прегледани 132 котки, които са паднали от сгради. Нараняванията на котка се увеличават в зависимост от височината на падане до седем етажа; над седем етажа обаче нараняванията са по-малко вероятни поради достигането на крайна скорост, след което котките се отпускат и разгъват тялото си, увеличавайки съпротивлението.
обискирам