Рефлексът за изправяне на котката е вродена и рефлекторна способност, при която котката да се обръща в полет, за да се приземи на крака. Този рефлекс започва да се проявява около 3–4-седмична възраст и се усъвършенства до около 6–7 седмици. Котките могат да изпълняват този маньовър благодарение на много гъвкавия си гръбнак и на факта, че тяхната ключица, която е слабо свързана с останалия скелет и позволява широки движения на предните крайници. Минималната височина, необходима за безопасно завъртане при повечето възрастни котки, обикновено е около 12 инча (приблизително 30 см), но това зависи от възрастта, размера и здравословното състояние на животното.

Как работи рефлексът

Механизмът включва няколко фактора: вестибуларния апарат (вътрешното ухо), зрението и изключителната подвижност на гръбначния стълб. Котката първо установява коя е горната страна чрез усещане за положението на тялото, след което извършва последователни движения — първо завърта предната половина на тялото, после задната, като по този начин променя разпределението на масата и ъглите на въртене. Част от това се обяснява и с принципа на запазване на ъглов момент, при който котката може да коригира ориентацията си, без външно въртящо усилие. Опашката може да помага за балансиране и дребни корекции, но котките без опашка също успешно се обръщат и приземяват — ъглов момент, за да се постигне завъртане, се генерира главно чрез движения на туловището и крайниците, а не чрез опашката. Това е друго доказателство, че опашката не е абсолютно необходима за това умение.

Развитие при котенца

Котенцата започват да тренират рефлекса още докато играят и се катерят — падания от ниски височини им помагат да координират движенията. Въпреки това много млади котенца нямат достатъчна сила и координация, за да се обърнат правилно, затова те са по-уязвими при падане. Родителите и околната среда (напр. мебели, первази, прозорци) влияят върху възможностите им да практикуват и усъвършенстват умението.

Ограничения и рискове

Въпреки че рефлексът често позволява на котките да се приземят без видими наранявания, това не е гаранция за безопасност. Котките все още могат да получат сериозни травми — фрактури на крайниците, травми на гръдния кош (напр. паднали ребра или пневмоторакс), увреждания на вътрешни органи и в някои случаи смърт. Важно е да се потърси ветеринарна помощ след падане, дори ако котката изглежда добре, защото вътрешните наранявания не винаги са очевидни веднага.

В едно класическо проучване от 1987 г., публикувано в Journal of the American Veterinary Medical Association, са прегледани 132 котки, които са паднали от различни сгради. Изследователите установяват, че честотата и тежестта на нараняванията варират с височината: нараняванията са по-чести при падания от няколко етажа (до около седем етажа), докато при по-големи височини случаите понякога са по-малко тежки — авторите предполагат, че след падане от около пет етажа котките достигат крайна скорост, след което се отпускат и разтворят тялото си, за да увеличат съпротивлението и да намалят ударната сила. Въпреки това резултатите не означават, че високите падания са безопасни — те само обясняват един от факторите, който влияе на нараняванията.

Практически съвети за безопасност

  • Осигурете защитни екрани на прозорците и балконите. Дори любопитни котки могат да се подхлъзнат и да паднат през отворен прозорец.
  • Не оставяйте котенца без надзор на високи места. Те все още не са сигурни в рефлекса си и лесно могат да се наранят.
  • Укрепете первазите и местата за почивка. Плъзгащи се възглавници или нестабилни мебели увеличават риска от падане.
  • Ако котката падне — потърсете ветеринарна помощ. Проверете за кървене, затруднено дишане, обездвижване, летаргия или повръщане; дори липсата на външни признаци не означава, че няма вътрешни наранявания.

Рефлексът за изправяне е впечатляваща адаптация, но той не прави котките безсмъртни. Най-добрата защита е превенцията — внимание и мерки за обезопасяване на дома, особено за котенца и по-възрастни животни с ограничена подвижност или здравословни проблеми.