Рефлексът за приземяване при котките: как се обръщат и приземяват

Разберете как работи рефлексът за приземяване при котките — развитие, механика, рискове и изследвания, които разкриват кога паданията са опасни.

Автор: Leandro Alegsa

Рефлексът за изправяне на котката е вродена и рефлекторна способност, при която котката да се обръща в полет, за да се приземи на крака. Този рефлекс започва да се проявява около 3–4-седмична възраст и се усъвършенства до около 6–7 седмици. Котките могат да изпълняват този маньовър благодарение на много гъвкавия си гръбнак и на факта, че тяхната ключица, която е слабо свързана с останалия скелет и позволява широки движения на предните крайници. Минималната височина, необходима за безопасно завъртане при повечето възрастни котки, обикновено е около 12 инча (приблизително 30 см), но това зависи от възрастта, размера и здравословното състояние на животното.

Как работи рефлексът

Механизмът включва няколко фактора: вестибуларния апарат (вътрешното ухо), зрението и изключителната подвижност на гръбначния стълб. Котката първо установява коя е горната страна чрез усещане за положението на тялото, след което извършва последователни движения — първо завърта предната половина на тялото, после задната, като по този начин променя разпределението на масата и ъглите на въртене. Част от това се обяснява и с принципа на запазване на ъглов момент, при който котката може да коригира ориентацията си, без външно въртящо усилие. Опашката може да помага за балансиране и дребни корекции, но котките без опашка също успешно се обръщат и приземяват — ъглов момент, за да се постигне завъртане, се генерира главно чрез движения на туловището и крайниците, а не чрез опашката. Това е друго доказателство, че опашката не е абсолютно необходима за това умение.

Развитие при котенца

Котенцата започват да тренират рефлекса още докато играят и се катерят — падания от ниски височини им помагат да координират движенията. Въпреки това много млади котенца нямат достатъчна сила и координация, за да се обърнат правилно, затова те са по-уязвими при падане. Родителите и околната среда (напр. мебели, первази, прозорци) влияят върху възможностите им да практикуват и усъвършенстват умението.

Ограничения и рискове

Въпреки че рефлексът често позволява на котките да се приземят без видими наранявания, това не е гаранция за безопасност. Котките все още могат да получат сериозни травми — фрактури на крайниците, травми на гръдния кош (напр. паднали ребра или пневмоторакс), увреждания на вътрешни органи и в някои случаи смърт. Важно е да се потърси ветеринарна помощ след падане, дори ако котката изглежда добре, защото вътрешните наранявания не винаги са очевидни веднага.

В едно класическо проучване от 1987 г., публикувано в Journal of the American Veterinary Medical Association, са прегледани 132 котки, които са паднали от различни сгради. Изследователите установяват, че честотата и тежестта на нараняванията варират с височината: нараняванията са по-чести при падания от няколко етажа (до около седем етажа), докато при по-големи височини случаите понякога са по-малко тежки — авторите предполагат, че след падане от около пет етажа котките достигат крайна скорост, след което се отпускат и разтворят тялото си, за да увеличат съпротивлението и да намалят ударната сила. Въпреки това резултатите не означават, че високите падания са безопасни — те само обясняват един от факторите, който влияе на нараняванията.

Практически съвети за безопасност

  • Осигурете защитни екрани на прозорците и балконите. Дори любопитни котки могат да се подхлъзнат и да паднат през отворен прозорец.
  • Не оставяйте котенца без надзор на високи места. Те все още не са сигурни в рефлекса си и лесно могат да се наранят.
  • Укрепете первазите и местата за почивка. Плъзгащи се възглавници или нестабилни мебели увеличават риска от падане.
  • Ако котката падне — потърсете ветеринарна помощ. Проверете за кървене, затруднено дишане, обездвижване, летаргия или повръщане; дори липсата на външни признаци не означава, че няма вътрешни наранявания.

Рефлексът за изправяне е впечатляваща адаптация, но той не прави котките безсмъртни. Най-добрата защита е превенцията — внимание и мерки за обезопасяване на дома, особено за котенца и по-възрастни животни с ограничена подвижност или здравословни проблеми.

Изображения на падаща котка. Това е от списание Nature, отпечатано през 1894 г.Zoom
Изображения на падаща котка. Това е от списание Nature, отпечатано през 1894 г.

Как го прави котката

Първо, котките решават кое е нагоре или надолу, като гледат с поглед или с помощта на сетивата във вътрешното ухо. След това котките успяват да се завъртят с лице надолу, без да променят ъгловия си момент. Те правят това в следните стъпки:

  1. Наведете се по средата, така че предната половина на тялото да се завърти в противоположна посока на задната.
  2. Приберете предните им крака, за да намалите инерционния момент на предната половина на тялото.
  3. Изпъват задните си крака, за да увеличат инерционния момент на задната половина на тялото си. Това се случва, за да могат да завъртят предната си половина много далеч (до 90°), докато задната половина се завърта в обратна посока много по-слабо (до 10°).
  4. Изпънете предните им крака и приберете задните; така те могат да завъртят задната си половина доста далеч, докато предната им половина се завърта в обратна посока доста по-малко.

Ако котката не е достатъчно гъвкава (може да се огъва лесно), може да се наложи да повторите стъпки две и три, за да се оправи напълно.

Крайна скорост

Освен този рефлекс за изправяне, котките имат особености на тялото, които им помагат да се предпазят при падане. Малкият им размер, леките кости и гъстата козина намаляват крайната им скорост. Освен това, след като се изправят, те могат да разгънат тялото си, за да увеличат съпротивлението и да забавят скоростта на падане. Освен това те се отпускат при падането, което ги предпазва донякъде при приземяването.

Свързани страници

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява рефлексът за изправяне на котката?


О: Рефлексът за изправяне на котката е естествената способност на котката да се обръща, когато пада, така че да се приземи на крака.

В: На каква възраст започва да се проявява рефлексът за изправяне?


О: Рефлексът за изправяне започва да се проявява на 3-4-седмична възраст.

В: Кога котката се е научила напълно да прави това?


О: Котката се е научила да прави това на 6-7 седмици.

В: Какво позволява на котките да правят това?


О: Котките могат да правят това, защото имат гъвкав гръбнак и ключица, която не се движи.

В: Необходима ли е опашка за това умение?


О: Не, котките без опашка също могат да го правят, защото движат предимно задните си крака и не използват много ъглов момент при приземяване.

В: Могат ли котките винаги да се приземяват безопасно, като използват рефлекса за изправяне?


О: Не, котките все още могат да си счупят кости или да умрат при екстремни падания дори с помощта на рефлекса за изправяне.

Въпрос: Какво установи проучване от 1987 г. относно нараняванията на котки, които са паднали от сгради?



О: В проучването от 1987 г., публикувано в Journal of the American Veterinary Medical Association, са прегледани 132 котки, които са паднали от сгради. Нараняванията на котка се увеличават в зависимост от височината на падане до седем етажа; над седем етажа обаче нараняванията са по-малко вероятни поради достигането на крайна скорост, след което котките се отпускат и разгъват тялото си, увеличавайки съпротивлението.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3