Говежда чапла (Bubulcus ibis) — описание, разпространение и поведение

Открийте всичко за говеждата чапла (Bubulcus ibis): описание, подвиди, разпространение, хранене с добитък, поведение, миграции и влияние върху екосистемите.

Говеждата чапла (Bubulcus ibis) е космополитен вид чапла (семейство Ardeidae), който се среща в тропиците, субтропиците и топлите зони на умерения пояс. Това е компактна, сравнително късооколена птица с дължина обикновено около 46 см и размах на крилете приблизително 88–96 см. В неразмножителния период е предимно бяла; по време на размножаването възрастните развиват кремаво-оранжеви или охрени пера по главата, гърдите и гърба.

Тя е единственият представител на род Bubulcus с два подвида - западна и източна чапла. Западният подвид често се означава като Bubulcus ibis ibis, а източният като Bubulcus ibis coromandus (понякога третирани и като отделен вид Bubulcus coromandus). Това е стегната бяла птица, украсена с буфански пера през размножителния период. Горната част на клюна е по-често жълто-оранжева в размножителния период, краката са къси и жълтеникави до сивкави, а младите индивиди са по-кафеникави и по-бледи.

Разпространение и местообитания

Първоначално произхожда от някои части на Азия, Африка и Европа, но след това бързо разширява разпространението си и успешно колонизира голяма част от останалия свят. Това се дължи на факта, че днес хората отглеждат опитомени говеда в по-голямата част от света. В наше време говеждата чапла е въведена или самостоятелно колонизирала Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и много островни райони. Някои от популациите на говедата са мигриращи, а други се разселват след размножаването си, в зависимост от местните климатични и хранни условия.

Хранене и поведение

За разлика от повечето други чапли, тя се храни в сравнително сухи тревисти местообитания, често заедно с говеда или други едри бозайници. Тя лови насекоми и дребни гръбначни животни, които са обезпокоявани от тези животни. Освен това улавя кърлежи и мухи от добитъка. Говеждата чапла често следва трактори и животни, за да улови изкараните приора насекоми, и може да търси плячка в обработваеми ниви, пасища и покрай пътища. Диетата включва щурци, скакалци, паяци, бръмбари, както и по-малки земноводни, гущери и дребни гризачи.

Размножаване

Гнезди на колонии, обикновено в близост до водни басейни и често с други блуждаещи птици. Нестовете са съставени от сухи клонки, обикновено поставени на дървета, храсти или понякога на земята в по-блатисти райони. В кладката обикновено има 2–5 яйца; и двата пола участват в строежа на гнездото, инкубацията и храненето на малките. Инкубационният период е около 21–26 дни, а младите напускат гнездото (излитат) след приблизително 30 дни, като продължават да се доизхранват от родителите за известно време.

Глас и разпознаване

Гласът на говедата чапла е характерен — кратки, груби и дрезгави звуци, използвани в колониите и при комуникация между партньори. В полет се вижда компактната й форма: къса шия, закръглено тяло и бързи махове на крилете.

Връзки с човека и значение

Говеждата чапла често се счита за полезна за селското стопанство, защото намалява популациите на вредители в нивите и върху добитъка. В същото време тя може да представлява опасност за безопасността на летищата и е замесена в разпространението на болести по животните, пренасяни от кърлежи — птиците могат да пренасят паразити и да способстват за тяхното разпространение на нови местности. На някои места се предприемат мерки за намаляване на струпванията в близост до летища и чувствителни обекти.

Статус и опазване

В глобален мащаб говеждата чапла е оценена като вид с широко и разрастващо се разпространение и обикновено се смята за вид с нисък риск (IUCN: Least Concern). Локално обаче сгъстяванията могат да бъдат проблематични за екосистемите или земеделието, а в някои райони видът подлежи на контрол заради риск от хвърляне на зарази или сблъсък с авиация. Продължава дискусия относно таксономичните граници между западния и източния подвид, тъй като има вариации в размера, окраската и размножителните навици.

Ключови отличителни белези:

• Компактна, късошийна бяла чапла с кремаво-охрени пера при размножаване.
• Често в близост до добитък, обработваеми полета и човешки обиталища.
• Голяма способност за разселване и бърза колонизация на нови местообитания.

Говеждата чапла е добър пример за вид, който е извлякъл полза от човешката дейност и промяната на ландшафта, но и показва, че широкото разпространение носи както ползи, така и предизвикателства за управление и опазване.

Разпространение и местообитание

Говеждата чапла е претърпяла едно от най-бързите и широкообхватни естествени разширявания сред всички видове птици.

Първоначално произхожда от части от Южна Испания и Португалия, тропическа и субтропическа Африка и влажна тропическа и субтропическа Азия. В края на XIX в. започва да разширява ареала си в Южна Африка, като за първи път се размножава в Капската провинция през 1908 г.

Говежди чапли са забелязани за първи път в Северна и Южна Америка на границата между Гвиана и Суринам през 1877 г., като очевидно са прелетели през Атлантическия океан. Смята се, че видът се е установил в този район едва през 30-те години на ХХ век.

Видът се появява за първи път в Северна Америка през 1941 г. (първоначално тези ранни наблюдения са отхвърлени като бягства), размножава се във Флорида през 1953 г. и се разпространява бързо, като през 1962 г. се размножава за първи път в Канада. Сега се среща често на запад до Калифорния. За първи път е регистриран да се размножава в Куба през 1957 г., в Коста Рика през 1958 г. и в Мексико през 1963 г., въпреки че вероятно се е установил преди това.

В Европа видът исторически е намалял в Испания и Португалия, но през втората половина на 20-ти век се е върнал на Иберийския полуостров, а след това е започнал да колонизира други части на Европа: Южна Франция през 1958 г., Северна Франция през 1981 г. и Италия през 1985 г. Размножаването в Обединеното кралство е регистрирано за първи път през 2008 г. само година след притока, наблюдаван през предходната година. През 2008 г. бе съобщено, че за първи път в Ирландия са се преместили и чапли от рода на едрия рогат добитък.

В Австралия колонизацията започва през 40-те години на миналия век, като видът се установява в северната и източната част на континента. През 60-те години на ХХ век започва редовно да посещава Нова Зеландия.

От 1948 г. насам говедата чапла пребивават постоянно в Израел. Преди 1948 г. тя е била само зимен посетител.

Масовото и бързо разширяване на ареала на чаплата се дължи на връзката ѝ с хората и техните домашни животни. Първоначално приспособена към коменсални взаимоотношения с едри тревопасни животни, тя лесно се е приспособила към опитомените говеда и коне. С разпространението на животновъдството по света тя е могла да заеме иначе празни ниши.

Bubulcus ibis


Типично тревно местообитание в Kolkata (Calcutta)

Хранене

Птицата се храни с широк спектър от плячка, особено с насекоми, най-вече скакалци, щурци, мухи (възрастни и червеи) и молци, както и с паяци, жаби и дъждовни червеи.

Видът обикновено се среща с говеда и други едри пасящи и пасящи животни и лови малки същества, обезпокоявани от бозайниците. Проучванията показват, че успехът на хранене на говедата е много по-висок, когато се хранят в близост до голямо животно, отколкото когато се хранят поединично. Установено е, че когато се храни заедно с едър рогат добитък, тя е 3,6 пъти по-успешна в улавянето на плячка, отколкото когато се храни самостоятелно. Резултатите му са сходни, когато следва селскостопански машини, но е принуден да се движи повече.

Неразмножително оперение

Въпроси и отговори

В: Какво представлява говеждият чапла?

В: Колко подвида има говежди чапли?

В: Какъв е външният вид на говеждите чапли?

В: Къде обикновено гнезди чаплата?

В: Каква е диетата на говедарската чапла?

В: Защо разпространението на чаплата се е разширило бързо?

В: Какви са някои потенциални опасности, свързани с говеждите чапли?

Търсене по буква