Говеждата чапла (Bubulcus ibis) е космополитен вид чапла (семейство Ardeidae), който се среща в тропиците, субтропиците и топлите зони на умерения пояс. Това е компактна, сравнително късооколена птица с дължина обикновено около 46 см и размах на крилете приблизително 88–96 см. В неразмножителния период е предимно бяла; по време на размножаването възрастните развиват кремаво-оранжеви или охрени пера по главата, гърдите и гърба.

Тя е единственият представител на род Bubulcus с два подвида - западна и източна чапла. Западният подвид често се означава като Bubulcus ibis ibis, а източният като Bubulcus ibis coromandus (понякога третирани и като отделен вид Bubulcus coromandus). Това е стегната бяла птица, украсена с буфански пера през размножителния период. Горната част на клюна е по-често жълто-оранжева в размножителния период, краката са къси и жълтеникави до сивкави, а младите индивиди са по-кафеникави и по-бледи.

Разпространение и местообитания

Първоначално произхожда от някои части на Азия, Африка и Европа, но след това бързо разширява разпространението си и успешно колонизира голяма част от останалия свят. Това се дължи на факта, че днес хората отглеждат опитомени говеда в по-голямата част от света. В наше време говеждата чапла е въведена или самостоятелно колонизирала Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и много островни райони. Някои от популациите на говедата са мигриращи, а други се разселват след размножаването си, в зависимост от местните климатични и хранни условия.

Хранене и поведение

За разлика от повечето други чапли, тя се храни в сравнително сухи тревисти местообитания, често заедно с говеда или други едри бозайници. Тя лови насекоми и дребни гръбначни животни, които са обезпокоявани от тези животни. Освен това улавя кърлежи и мухи от добитъка. Говеждата чапла често следва трактори и животни, за да улови изкараните приора насекоми, и може да търси плячка в обработваеми ниви, пасища и покрай пътища. Диетата включва щурци, скакалци, паяци, бръмбари, както и по-малки земноводни, гущери и дребни гризачи.

Размножаване

Гнезди на колонии, обикновено в близост до водни басейни и често с други блуждаещи птици. Нестовете са съставени от сухи клонки, обикновено поставени на дървета, храсти или понякога на земята в по-блатисти райони. В кладката обикновено има 2–5 яйца; и двата пола участват в строежа на гнездото, инкубацията и храненето на малките. Инкубационният период е около 21–26 дни, а младите напускат гнездото (излитат) след приблизително 30 дни, като продължават да се доизхранват от родителите за известно време.

Глас и разпознаване

Гласът на говедата чапла е характерен — кратки, груби и дрезгави звуци, използвани в колониите и при комуникация между партньори. В полет се вижда компактната й форма: къса шия, закръглено тяло и бързи махове на крилете.

Връзки с човека и значение

Говеждата чапла често се счита за полезна за селското стопанство, защото намалява популациите на вредители в нивите и върху добитъка. В същото време тя може да представлява опасност за безопасността на летищата и е замесена в разпространението на болести по животните, пренасяни от кърлежи — птиците могат да пренасят паразити и да способстват за тяхното разпространение на нови местности. На някои места се предприемат мерки за намаляване на струпванията в близост до летища и чувствителни обекти.

Статус и опазване

В глобален мащаб говеждата чапла е оценена като вид с широко и разрастващо се разпространение и обикновено се смята за вид с нисък риск (IUCN: Least Concern). Локално обаче сгъстяванията могат да бъдат проблематични за екосистемите или земеделието, а в някои райони видът подлежи на контрол заради риск от хвърляне на зарази или сблъсък с авиация. Продължава дискусия относно таксономичните граници между западния и източния подвид, тъй като има вариации в размера, окраската и размножителните навици.

Ключови отличителни белези:

  • Компактна, късошийна бяла чапла с кремаво-охрени пера при размножаване.
  • Често в близост до добитък, обработваеми полета и човешки обиталища.
  • Голяма способност за разселване и бърза колонизация на нови местообитания.

Говеждата чапла е добър пример за вид, който е извлякъл полза от човешката дейност и промяната на ландшафта, но и показва, че широкото разпространение носи както ползи, така и предизвикателства за управление и опазване.