Хищни растения

Механизми за улавяне

Насекомоядните растения имат листа, които са направени като стомни или мехури, в които се улавят насекоми. Днес са известни пет различни начина за улавяне

1. Капаните за улавяне на жертви (растения-присмехулници) се улавят в навито на руло листо, в което има резервоар с храносмилателни ензими или бактерии.
2. Капаните за мухи използват лепкава слуз.
3. Капаните за прихващане използват бързи движения на листата.
4. Мехурчетата засмукват плячката с помощта на мехур, който създава вътрешен вакуум.
5. Капаните за омари принуждават жертвата да се движи към храносмилателен орган с насочени навътре власинки.

Всички тези капани се класифицират като активни или пасивни. Triphyophyllum е лиана (катерач в тропическите гори). Той има три вида листа. Когато е необходимо, той пуска дълги листа. Те са пасивни "мухоловки", които скриват слузта. Листата на растението не растат и не се движат в отговор на движеща се плячка. Росянката Drosera, от друга страна, е активна мухоловка. Всички видове росянки са способни да движат лепкавите си пипала в отговор на контакт. Пипалата са много чувствителни и ще се огъват към центъра на листата, за да може насекомото да влезе в контакт с възможно най-много стъблени жлези. Според Дарвин докосването на краката на малък комар с едно пипало е достатъчно, за да предизвика тази реакция. Това спомага за улавянето и храносмилането на плячката.

Венерината мухоловка, Dionaea muscipula, е едно от много малките растения, които могат да се движат бързо. Когато насекомо или паяк пропълзи по листата и докосне косъм, капанът се затваря само ако в рамките на двадесет секунди след първото докосване бъде докоснат друг косъм. Благодарение на задействането с две докосвания се избягва хабенето на енергия за обекти без хранителна стойност.

Гранични случаи

Месоядното растение трябва да привлича, убива и смила плячката. След това то трябва да извлече полза от храносмилането на плячката. В повечето случаи при това се получават аминокиселини и амониеви йони. Има някои случаи, при които растенията улавят плячката, но не я смилат. По-скоро те са в симбиоза с друг организъм, който се храни с плячката. Такъв случай е видът росянка Roridula, който образува симбиоза с буболечката убиец. Бръмбарите изяждат уловените насекоми. Растението се възползва от хранителните вещества в изпражненията на буболечките.

Еволюция

Открити са малко изкопаеми месоядни растения, и то обикновено като семена или прашец. Месоядните растения обикновено са билки, без дървесина или кора. Истинското месоядно растение вероятно е еволюирало независимо поне шест пъти.

Някои смятат, че всички видове капани имат сходна основна структура - косматите листа. Косматите листа наистина улавят и задържат капките дъждовна вода, което подпомага растежа на бактериите. Насекомите кацат върху листата, улавят се от повърхностното напрежение на водата и се задушават. Бактериите започват да разлагат насекомото и освобождават хранителни вещества от трупа. След това растението абсорбира хранителните вещества чрез листата си. Това "хранене с листа" се среща при много негрижовни растения. Следователно растенията, които са били по-добри в задържането на вода и насекоми, са имали селективно предимство. Дъждовната вода може да бъде задържана чрез притискане на листата, което води до появата на капани. Насекомите могат да бъдат улавяни и чрез придаване на по-голяма лепкавост на листата, което води до появата на капани за мухи.

Художествен изглед на Archaeamphora, най-ранното известно месоядно растение