Месоядни растения — определение, видове и начин на хранене
Открийте всичко за месоядни растения — определение, основни видове, стратегии за лов и хранене, местообитания и интересни факти за тяхната биология.
Месоядните растения са растения, които си набавят хранителни вещества от улавянето и изяждането на животни. Те често се наричат насекомоядни растения, защото обикновено ловят насекоми. Тъй като получават част от храната си от животни, месоядните растения могат да растат на места, където почвата е разредена или бедна на хранителни вещества. Това важи за почви с малко азот, като например кисели блата и скални възвишения. Чарлз Дарвин написва първата известна книга за месоядните растения през 1875 г.
Тази способност на растенията да ловят животни е истинска месоядност. Съществуват повече от дванадесет рода в пет семейства. Те включват около 625 вида, които привличат и улавят плячката, произвеждат храносмилателни ензими и използват хранителните ѝ вещества. Освен това има повече от 300 вида в няколко рода, които показват някои, но не всички от тези характеристики. Те обикновено се наричат протокариноядни растения.
Видове и основни групи
Месоядните растения са разнообразни и принадлежат към няколко основни групи и семейства, сред които най-често споменавани са Droseraceae, Nepenthaceae, Sarraceniaceae, Lentibulariaceae и Cephalotaceae. Най-познатите представители включват:
- Dionaea muscipula (Венерина муха-паяк) – типичен пример за бърз механичен капан ("snap trap").
- Drosera (росички) – използват лепкави секрети по листата (flypaper/стикита капани).
- Nepenthes, Sarracenia, Heliamphora и Cephalotus – формират питфол/кубета (pitcher plants), в които плячката попада и се разгражда.
- Utricularia (пухкавки/блатни) – имат вакуумни "балончета" (bladder traps), които засмукват дребни водни организми.
- Pinguicula (масленовки) – комбинират лепкав лист за улавяне и ензимно разграждане.
- Genlisea – т.нар. "lobster-pot" капани, в които дребни организми се водят навътре и не могат да избягат.
Механизми за улавяне на плячка
Месоядните растения са еволюирали различни начини за улавяне на животни. Основните механизми са:
- Питфол (pitcher) – листът е преобразуван в тръбовиден или чашковиден капан, изпълнен с течност, където плячката се удавя и разгражда.
- Лепкав/стикита (flypaper) – повърхността на листа е покрита с лепкава секреция, която задържа насекоми, последвано от храносмилане.
- Механичен snap – бързо затварящи се челюсти (като при Dionaea), активирани от докосване на сетивни косъмчета.
- Вакуумни балончета (bladder) – при водните пухкавки малки камери създават вакуум и засмукват плячката.
- Ловни лабиринти (lobster-pot) – структурни канали, които позволяват влизане, но затрудняват излизането на дребни животни.
Храносмилане и използване на хранителни вещества
След улавяне растенията отделят храносмилателни ензими (протеази, фосфатази и др.) или влизат в симбиоза с микроорганизми, които разграждат белтъците и други съединения. Основната цел е да се усвоят азот и фосфор, които в бедни почви са най-ценните елементи за растежа. Някои видове усвояват и други минерали и органични съединения от разградена плячка.
Места на обитание и екология
Месоядните растения предпочитат среди с бедна на хранителни вещества почва, висока влажност и често кисел pH — като блата, торфени площи, сезонно наводнявани почви, каменливи места и бързо течащи водоеми за водните видове. Те имат важна роля в екосистемите, като регулират популациите на дребни безгръбначни и осигуряват специфични нишови местообитания за други организми (например насекоми-паразити или микроорганизми, които живеят в чащите на питфол растенията).
Размножаване и консервация
Месоядните растения се размножават чрез семена, вегетативно (разклонения, розетки, ризоми) и при някои водни видове чрез фрагментация. Много видове са заплашени от загуба на местообитания (изсушаване на блата, торфодобив), от събиране в природата и климатични промени. За тяхната защита са необходими мерки за опазване на влажните местообитания, контрол върху търговията и опазване на дивите популации.
Грижи при отглеждане
Ако искате да отглеждате месоядни растения, имайте предвид няколко основни принципа:
- Използвайте беден, добре дрениран субстрат (торф/перлит/пясък), без тор.
- Поливайте с дъждовна вода или деминерализирана вода; чешмяната може да е твърде минерализирана.
- Осигурете подходяща влажност и достатъчно светлина (много видове предпочитат ярка, индиректна слънчева светлина; някои питфолни искат пълно слънце).
- Не торете — растенията получават хранителните вещества от плячката; при домашно отглеждане може да подадете рядко няколко насекоми.
Месоядните растения са удивителен пример за еволюция и адаптация — те показват как растителният свят може да намери нетипични решения за оцеляване в трудни среди.
Примитивните стомни на Heliamphora chimantensis са пример за капани.
Лепкави жлези и движение на пипалата при Drosera capensis
Мухоловката на Венера: показва реакция на второто докосване.
Механизми за улавяне
Насекомоядните растения имат листа, които са направени като стомни или мехури, в които се улавят насекоми. Днес са известни пет различни начина за улавяне
- Капаните за улавяне на жертви (растения-присмехулници) се улавят в навито на руло листо, в което има резервоар с храносмилателни ензими или бактерии.
- Капаните за мухи използват лепкава слуз.
- Капаните за прихващане използват бързи движения на листата.
- Мехурчетата засмукват плячката с помощта на мехур, който създава вътрешен вакуум.
- Капаните за омари принуждават жертвата да се движи към храносмилателен орган с насочени навътре власинки.
Всички тези капани се класифицират като активни или пасивни. Triphyophyllum е лиана (катерач в тропическите гори). Той има три вида листа. Когато е необходимо, той пуска дълги листа. Те са пасивни "мухоловки", които скриват слузта. Листата на растението не растат и не се движат в отговор на движеща се плячка. Росянката Drosera, от друга страна, е активна мухоловка. Всички видове росянки са способни да движат лепкавите си пипала в отговор на контакт. Пипалата са много чувствителни и ще се огъват към центъра на листата, за да може насекомото да влезе в контакт с възможно най-много стъблени жлези. Според Дарвин докосването на краката на малък комар с едно пипало е достатъчно, за да предизвика тази реакция. Това спомага за улавянето и храносмилането на плячката.
Венерината мухоловка, Dionaea muscipula, е едно от много малките растения, които могат да се движат бързо. Когато насекомо или паяк пропълзи по листата и докосне косъм, капанът се затваря само ако в рамките на двадесет секунди след първото докосване бъде докоснат друг косъм. Благодарение на задействането с две докосвания се избягва хабенето на енергия за обекти без хранителна стойност.
Гранични случаи
Месоядното растение трябва да привлича, убива и смила плячката. След това то трябва да извлече полза от храносмилането на плячката. В повечето случаи при това се получават аминокиселини и амониеви йони. Има някои случаи, при които растенията улавят плячката, но не я смилат. По-скоро те са в симбиоза с друг организъм, който се храни с плячката. Такъв случай е видът росянка Roridula, който образува симбиоза с буболечката убиец. Бръмбарите изяждат уловените насекоми. Растението се възползва от хранителните вещества в изпражненията на буболечките.
Еволюция
Открити са малко изкопаеми месоядни растения, и то обикновено като семена или прашец. Месоядните растения обикновено са билки, без дървесина или кора. Истинското месоядно растение вероятно е еволюирало независимо поне шест пъти.
Някои смятат, че всички видове капани имат сходна основна структура - косматите листа. Косматите листа наистина улавят и задържат капките дъждовна вода, което подпомага растежа на бактериите. Насекомите кацат върху листата, улавят се от повърхностното напрежение на водата и се задушават. Бактериите започват да разлагат насекомото и освобождават хранителни вещества от трупа. След това растението абсорбира хранителните вещества чрез листата си. Това "хранене с листа" се среща при много негрижовни растения. Следователно растенията, които са били по-добри в задържането на вода и насекоми, са имали селективно предимство. Дъждовната вода може да бъде задържана чрез притискане на листата, което води до появата на капани. Насекомите могат да бъдат улавяни и чрез придаване на по-голяма лепкавост на листата, което води до появата на капани за мухи.
Художествен изглед на Archaeamphora, най-ранното известно месоядно растение
Въпроси и отговори
В: Какво представляват месоядните растения?
О: Месоядните растения са растения, които си набавят хранителни вещества, като улавят и изяждат животни, обикновено насекоми.
В: Защо месоядните растения могат да растат на места с разредена или бедна на хранителни вещества почва?
О: Месоядните растения могат да растат на места с разредена или бедна на хранителни вещества почва, защото те получават част от храната си от животни.
В: Кой е написал първата известна книга за месоядните растения и кога е написана?
О: Чарлз Дарвин написва първата известна книга за месоядните растения през 1875 г.
В: Какво е истинска месоядност?
О: Истинската месоядност е способността на растенията да ловят животни, за да си набавят хранителни вещества.
В: Колко рода и вида месоядни растения има?
О: Съществуват повече от дванадесет рода и около 625 вида месоядни растения.
В: Какви са протокариозните растения?
О: Протомесоядните растения са растения, които показват някои, но не всички характеристики на месоядните растения.
В: Какво правят месоядните растения, след като хванат плячката си?
О: Месоядните растения произвеждат храносмилателни ензими и използват хранителните вещества, получени от уловената плячка.
обискирам